Temari's Diary

Кхъ-кхъ. Спри да гледаш снимката! Та аз се казвам.... стига си гледал снимката, @#$!%& (люти псувни)! Ааа, перверзен народ! Та, аз се казвам Темари.... И това.... ъм, това е дневникът ми.... всъщност какво по дяволите прави дневника ми у теб?! Не си ли чувал за "лично пространство"?! ААА! Пак ли гледаш снимката?! Ох, добре де, можеш да четеш дневника, само не казвай на никого, нали? Обещаваш ли? Защото.... кажеш ли, гарантирам, че ще махна снимката, хехе! Както и да е, да започвам.... Ъм, визитката ми... Или поне подобие на визитка....



Подробно инфо

Име: Темари но Сабаку
Прякори: Лол, като бях малка имаше едни бонбони "Тафи". Много бяха вкусни. Другарчетата ми решиха, че много приличам на момичето от рекламата и ме "прекръстиха" така! Един френд, Неджи, веднъж ме нарече Темтем (много ме изкефи този прякор), но аз го помолих да не ми казва така, за да не обидя приятелката ми (без задни мисли ако може), която се казва Тентен
Възраст: 17
Обичам: Шопинг, сладолед, всякакви сладки неща, приятелите ми... to be continued Засега това ви стига....
Приятели: Тентен. Ще отделя специално място за нея.... утре. И.... Неджи. Ъъъ, ами той е по-скоро познат де. Знам какво си мислите.... Нем, определено не. Не е мой тип. Кълна се, в списъка с любими неща не следва той. Друг ще получи моето сърце. По Неджи си пада Тентен.

Ооо, и вижте какво открих! Рисунката от Тентен! Нарисува ме миналия месец, обаче аз я забутах някъде. Малко съм разпиляна.... Ще добиете представа за моя милост.... Порадвайте се на муцуната ми



------------------СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ------------------

Тентен....

За мен тя винаги е била най-добрата приятелка на света. Познаваме се от деца. Като сестра ми е. Всъщност преди имах брат.... Загубих го.... Защото моят е почина заедно с родителите ми, когато бях на три годинки. Открили са го, полумъртъв, прегърнал ме. Казват, че било есен. дъжд. Мъгла. Иззад завоя излязъл камион. Баща ми не успял да избегне сблъсъка. Аз съм била в ръцете на брат ми, на задната седалка. Увита в дебело одеало, защото вечно ми било студено. Той ме прегърнал и омекотил удара. Брат ми.... Гаара.... Помня го. Червенокос. Членувал в някаква група, барабанист. Видях техен плакат. Всички си очертавали с черно очите. Пък аз преди се чудех.... Бандата се раздели след смъртта му. Той издържа два дни в болницата, беше в критично състояние. Не успяха да го спасят. Когато го откриха в колата, струйка кръв течеше от устата му. Очите му се бяха замъглили. Имаше дълбока рана в хълбока. Милият ми брат.... моят спасител. Той умря, за да оживея аз. Всичко се случи много бързо. За секунди загубих родителите си, а след два дни и брат си. Останах без родители на три годинки. Баба и дядо се погрижиха за мен. Записаха ме на детска градина и там се запознах с Тентен. Родителите й работят в болницата, те й разказали за мен. Казали й, че ще имам нужда от приятел. Тентен. Приятел, а по-късно и сестра. Неразделни сме. Споделяме си всичко. А днес, отиваме в ново училище. Заедно с Неджи де. О, вече е 08:04ч. Трябва да тръгвам, ако не искам да пропусна първия учебен ден.

Ъм.... не беше точно каквото очаквах. Закъснях. "Супер", помислих си. Неджи и Тентен вече бяха заели местата си. Само аз стърчах като някакъв кол до вратата.... А съучениците ми.... Е, малко са странни.... Веднага щом пристигнах.... Ъъъъ?! Защо, по дяволите, всички ме зяпат, като че съм извънземно?! Дано не са останали с лошо впечатление. Е, тъй като друго не ми остана, аз просто си ленах една усмивка и ги изгледах всичките. До един. Имаше един чернокос сладур с коса, вързана на опашка. Ъм, изглеждаше малко.... някакси небрежен, спокоен, "завеян"..... но всичко в добрия смисъл, естествено.... Беше подпрял глава на ръката си, загледан в пространството. Замечтах се. От транса ме извади учителят, Какаши, който каза:
-Шикамару Нара, не си бъркай в носа!
Тъмнокосият само вдигна очи. Бавно. Приличаше на някой стар крал, спокойствието му придаваше особен ореол от..... величие? Или просто аз бях с розови очила?
-Сенсей, аз съм се подпрял, какво толкова?
-Шикамару Нара, няма да ти падне главата, изправи се. Така, искам да погледнете тази госпожица. Това е Самари но Тебаку....
-Темари но Сабаку, сенсей-ухилих се аз
-...Темари но Сабаку, идва от съседния клас. Позната е под прякора....
-Ъъъ, сенсей, спестете го, моля-притесних се. Прякорът ми плашеше всички в училище. Бях известна с.... ами, веднъж едва не убих едно момче, защото ме беше игледал лошо. Някои често се бъзикаха, че според Наоми Кембъл съм била малко избухлива. О ха ха. Сякаш не го знам. Както и да е, часовете бяха (очаквано) скучни. Изведнъж сладура Шика се обърна и ме попита:
-Хей, искаш ли да излезем?
Изчервих се. Той се опули. Като го видях не издържах и се изхилих. Какаши вдигна едната си вежда и каза провлачено:
-Е, очевидно госпожица Темари има да каже нещо смешно на класа.
Тогава аз се опулих и дойде ред на Шика да се изхили. Сенсей вдигна и другата си вежда:
-Абе между вас да не става нещо, което още не знам? Брааво, госпожице Но Сабаку, дойдохте и си забърсахте гадже.
С Шика сменихме няколко цвята, бяхме като побъркани светофари. Целият клас се хилеше, даже и Неджи и Тентен. Предатели. Е, беше ясно, че часът е провален. Глупав Какаши. Да ме закопае така! И то още през първия ден!

Много яко! Благодаря, че ползваш мои изрази! Ти си горд панда стайлър!

Itachi.Panda написа:

Много яко! Благодаря, че ползваш мои изрази! Ти си горд панда стайлър!

Мерси Мо Само дето... ъм ше кайш че съм бавен реотан, ама не разбрах какви изрази точно?

Пфу, свърши най-после. Разгеле.... Та с Шика решихме да се уговорим.

-Ам, Темари, за срещата.... искаш ли да излезем. С компания де. Като приятели де.... Зааааащото много хора искат да те опознаят.....
-Д-добре.-пфу, надявах се да каже "в това число и аз". Може би няма интерес към мен.... странно, винаги съм била "бомба" за момчетата....

Та излязхоме няколко човека. Аз, Шика, белооко затворено момиче, розовокоса зубърка (поне така изглеждаше, знаеше всичко!), рус симпатяга, спокоен чернокос хубавец и надувка с руса коса на опашка. Тентен и Неджи не дойдоха, искали да учат заедно (да бе, на някой друг ще ги разпеавят тия.... )
-Ъм, Темари, това са Хината (белооката), Сакура (зубърката), Наруто (русият), Саске (чернокосият красавец) ииии Ино, приятелката ми (русата шматка..... ще я убия!!!!) Такам, кой иска Итадакимасу?
-Аааа, мечо, на диета съм!
-Уф, Ино, ти и твоите диети край нямат..... - каза с досада Шикамару и после ми прошепна - Какво главоболие.....Ъм, Темари, ти поне ще ядеш ли?
-Разбира се - усмихнах му се. И слон ще изям за него. Тъпа Ино. Тъпа, смотана Ино. Не го заслужава. Гъска.....

В ресторанта....
-Е, Темари, харесва ли ти училището? - каза Наруто. Двамата със Сакура са много дружелюбни. Сбъркала съм....
-Сигурно скоро ще си хванеш гадже. Такава....- обади се Шика, а Ино ядно го сръга, май ревнуваше - Ино, ако още веднъж го направиш, кълна се, че ще съжеляваш! Казал съм ти, няма да ме докосваш, докато ям!
Всички се разхилиме. Освен Ино де. Пада й се!
-Ъм, мило, трябва да поговорим....
-Какво пък сега?! - Шика изглеждаше сякаш не може да я понася....
Излязоха, но всичко се чуваше.
-Виждам те как я гледаш! Харесваш я! Видях те! Как смееш да ме излагаш така пред другите! Ти си само МОЙ! - тя крещеше с всичка сила.
-КАКВООО?! Как смееш! Не съм твой предмет! За твое сведение, да, харесвам я! Тя е мила и не е ИСТЕРИЧКА като теб! Махни се от мен!
-Но, но, но.... ТИ СИ МИ ГАДЖЕ! - тя се разбесня - Ще убия тая малка кучка, ако още веднъж я погледнеш!
-Докоснеш ли я с пръст, гарантирам ти че АЗ ЩЕ УБИЯ ТЕБ. Станала си толкова досадна! Непрекъснато ми раздаваш заповеди! Нищо чудно, че съм единственото момче, съгласило се да излезе с теб! - леле, никога не съм виждала Шикамару ТОЛКОВА бесен. Тя умее да го ядосва....
-Ти си МОЕ ГАДЖЕ, а не неин бодигард! - Окей, сега и мен почва да ме дразни....
-Вече не! Късаме! Не знам защо изобщо се захванах с теб! - Господи.... Шика.... скъса с нея....
-НЕЕЕЕ! Шикамару, моля те! Обичам те! недей, неее! Ще се променя! Недей! Дай ми последеен шанс! - Ах ти, малка кучка такава, мислех си. Той не те харесва. Махни се!
-Хмм.... - О неееее! Той се замисли.... Нееее! - Последен шанс, Ино Яманака. И запомни: направиш ли й нещо ще те.... - Яко! - Сега се махни.
-Но....
-Не ме ли чу? Не искам да те виждам. Това, че ти простих, не означава, че сега ще се мъкнеш с мен. Прибирай се! Ще се видим в училище.
Той влезе в ресторанта. Всички го гледаха. Аз тактично се обадих:
-Хей, хора, още едно Итадакимасу? Аз черпя.
Всички се зарадваха. Пфу, отвлякох им вниманието. Шикамару ме погледна хем учудено и ми прошепна тихо: "Благодаря.... сладурано...." Аз се изчервих. Направих се, че гледам една птица навън. Той се подсмихна.... Та, изядохме си храната. Платих, както обещах.
-Хей, Темари-чан, следващият път плащам аз-ухили се Наруто. Хината пък, кой знае защо, изглеждаше малко обидена.... Сакура на отлепяше поглед от една цапаница в рамка на стената, а Саске пък зяпаше Сакура. Лол, къде попаднах? В Клуба на влюбените?
-Ъмм, хора, беше ми приятно, но ще тръгвам. Имам малко рабора у нас....
-Ще те изпратя - скочи веднага Шика.
-Ааа, Шиакмару-кън, няма нужда - усмихнах се.- Знам пътя.
-Настоявам!
-Не може!
-Хайде дееее!
-Уф, добрееееее. Нахален такъв...
Качихме се в колата. Каах му адреса. Той слезе пръв и ми отвари врата. Уоу, какъв кавалер....
-Мадам.
-Благодаря.-слязох. Оу, близо сме един до друг. Твърде близо. Той доближи устни до моите. Аз се наведох, уж че си оправям обувката. Той остана малко разочарован.-Ъъъ, мерси, че ме докара.
И тръгнах да се прибирам, но той се обърна рязко, хвана ръката ми и ме прегърна. Изчервих се. Леле....
-Стига, не се преструвай. Харесваш ме.... - шепнеше в ухото ми той. Целуна очите ми, после бузата ми, врата ми, но аз го спрях:
-Имаш си приятелка, Ромео. - той като че ли се засрами.
-Извинявай.... - приличаше на мече което се е провинило . Или на говорещ домат. Но беше адски сладък....
Не, чакай, това е глупост. Той ОЩЕ ходи с оная. Затова се дръпнах от него и се запътих към вратата. Когато се обърнах за последно, той ме гледаше. После се подсмихна. Прати ми въздушна целувка и каза:
-Срамежливка!
-Сваляч! - не му останах длъжна и се изплезих. После се прибрах и заключих. Чук да тръгва кола. Неговата.... беше си заминал....

Цяла вечер мислих за случилото се. Дали той имаше чувства към мен или просто бях новата му играчка? Защо не скъса с Ино? Обича ли я? И защо, по дяволите, си задавам такива ръпроси? Окей, окей, разбрах. Хлътвам.... Тъп Шикамару! Защо трябва да е толкова готин?! Както и да е. Реших. Утре ще се правя, че не го познавам. И няма да мисля изобщо за него. Точно така. Ще видим как ще реагира....

Сутринта...

ЗЪЪЪЪЪЪЪЪЪЪЪЪН! ЗЪЪЪЪЪЪЪЪЪЪЪЪЪН!

-Ох, гаден будилник. Само да си купя електронен и ще ти го върна.... обещавам....

ЗЪЪЪЪЪЪЪЪЪЪЪЪН!

-Уф, добре де. Ставам.... ще те науча аз..... някой ден....

ЗЪЪЪЪЪЪЪЪЪЪЪЪН!

-ДОБРЕ ДЕ, ГАД ТАКАВА! СТАВАМ!

Мммм, сутрешният душ ми действа добре. А сега, дежурният проблем: какво да си облека?

Такаа, дънки - не, пуловера - не, тениската - уф, мамка му, изцапана е.... накрая почти цялото съдържание на гардероба се оакза изсипано на земята... освен... ЧЕРНОТО ПОТНИЧЕ И ПОЛАТА! Супер!

Ммм, я да се погледна.... яко! На Шикамару ще му изткат очите.... чакай малко! Аз не мсиля за него! Не! Не знам дори кой е. Ха, забравих го! Аз.... ох, безнадеждно е. I'm doomed!

В Konoha High....

-Хей, бейби, къде се губиш - обади се някой зад мен.
-Наруто, ПРОСИШ СИ ГО!
-Ъъъъгх, сори, sweetie. Просто обикновено така поздравявам всяко момиче. Неееее знах, че имаш нещо против и...
-О - стана ми неудобно.... "Браво, Тем, нареди се...." - ъм, Наруто, съжелявам....
-Ооо, няма нищо, сладурано! Свикнал съм! Пък и понякога и Хината.... - тук той се изчерви - ъъъ, няма значение.
-Здравейне Тем, Наруто! - чу се глас. Сакура. Тя всъщност се оказа готина, обеща ми да ми помогне с математиката. - Тем, днес с Хианта отиваме на шопинг. Идваш ли?
-Разбира се! Пишете ме! - усмихнах се. Точно шопинг ми трябва...

**************

Сори, скоро ще пусна продължение. Просто сега нямам много време....

Много е хубаво! Искам още!

Извинете за НЕВЕРОЯТНО ГОЛЯМОТО закъснение. Ето я и следващата част.... Enjoy....

-Ох.... не.... цялото.... тяло.... боли.... никога.... повече.... на шопинг.... с вас....
-Оооо, стига Тем.... пък и този нов шал, който си купи? Ако не бях аз, нямаше да го забележиш - Сакура се опитва да ме успокои.
-Ами да.... магазинът е.... скапан....
-Добре, добре. Но все пак, не си ли доволна?
Не издържам. Ще се разкрещя, наистина....
-Да, да, да.... Много съм доволна, че КРАКАТА МЕ БОЛЯТ!
-Уф, хайде де, Темари! Нали сме с кола и....
-Аз съм единственият човек с книжка, следователно аз ще карам.... което няма как да стане ако НЕ УСЕЩАМ КРАКАТА СИ!
-Невъзможна си! Даже и да приемем за секунда, че мъничко сме прекалили, това не е....
-МЪНИЧКО? МЪНИЧКО! НА ТОВА ДА ОПУСТОШИШ ЦЕЛИЯ МОЛ ПЛЮС ОЩЕ ДВАЙСЕТ И ШЕСТ МАГАЗИНА МЪНИЧКО ЛИ МУ ВИКАШ?
-Двайсет и пет!
-Да-да! Не броиш онзи с шапките!
-Там стояхме само десет минути....
-Което не ти попречи да го обърнеш с главата надолу! И купи само оная барета! Горката продавачка - ние буквално опустошихме магазина, когато ти реши, че харесваш ШАПКАТА ОТ ВИТРИНАТА!
-Е и? Не мога да избера без да съм разгледала всички варианти....
Горката Хината. Само стои и ни гледа... ъъъ? Какъв е тоя поглед?
-Я МЛЪКНЕТЕ И ДВЕТЕ! ГЛАДНА СЪМ И ИМАМ ДА УЧА, А ТИ, САКУРА, НАЛИ ОБЕЩА ДА ПОМОГНЕШ НА ТЕМАРИ С МАТЕМАТИКАТА? ПОБЪРЗАЙТЕ МАЛКО!! -
Хината крещеше? Най-срамежливото момиче в гимназията крещи? Сънувам....
Както и да е, побързахме. И следобедът се заточи бавно и скучно. Сакура дойде да ми обясни тъпите задачи.... и познайте - май ми просветна! Супер, сега няма да гледам като теле дъската! Ще блесна пред Шикамару.... ъъъ.... Шикамару ли казах? Исках да кажа.... ъммм.... учителя! Да! Пред КАкаши! И най-готиното - ще мога да се подигравам на Ино, че не разбира! Супер!

********

ЗЪЪЪЪЪЪЪЪЪЪЪЪЪЪЪЪЪЪЪЪН!

-А. не! Няма да стане!

ЗЪЪЪЪЪЪЪЪЪЪЪЪЪЪЪЪЪЪЪЪН!

Бум! И звук от счупено стъкло. Хмм, това ще го научи. Скапан, досаден, тъп будилник!

След 15 минути....

I wanna make up na na na na.... I wanna make up na na na na... Wish we never broke up na..... - Ейкън? Мелодия? ДЖИЕСЕМЪТ МИ!

-Хей, спяща красавице, ставай, ще закъснеем!
-ШИКАМАРУ? Откъде по дяволите ми имаш телефона?
-Обличай се и побързай.... Имаме 15 минути....
-Ти къде си?
-Пред вас. Темари, моля те, побързай!!
-Добре, добре....

Ъъъъ.... дрехи?

-WTF??? ОСВИНИЛА СИ СИ ДРЕХИТЕ! ШАНИИИИИИ!!!!

Кучето ми.... и очевидно много си е харесало гардероба ми....

Хммм.... чекмедже? ААА! Дрехите ми от миналата година.... Ъъъъ.... розово? ТЕНИСКАТА! Амааа.... ще мога ли изобщо да ДИШАМ в нея?? Я, черните джинси! Бях забравила за тях....
Така, днес на шопинг или няма какво да облека утре и.... Да не забравя като се въна да пусна пералнята....
Мммм, косата.... е, ще я вържа на опашка. Слънчеви очила, две три фибички, оувките с токчета, големите обеци....

След 2 минути....

-Време беше да.... - Устата му стана на поничка.... по-точно на дупката от поничката... абе, казано с две думи: ТОЙ МЕ ЗЯПАШЕ
-Какво??
-Ами.... аз.... ъъъ.... - май се посъвзе от изненадата
-Хайде, ще закъснеем!

В училище - точно 5 минути преди часа.... О, не.... Ино....

-Хей.... Как си днес, сладур? - превземка....
-Здрасти и чао.
-Ама.... ЗАЩО ТАЯ Е СТЕБ????
-Млък! А и да те предупредя: късаме. Завинаги.
-ШИКАМАРУУУУУУУ! - И Мис Крокодилски сълзи напусна залата.... Чакай малко.... ТОЙ СКЪСА С НЕЯ!!!! ОУ ЙЕАААААААААА! Ъъъ, чакай малко, странно усещане.... Ама.... той се приближава.... твърде близо е....

И тогава.... се случи - устните на Шикамару Нара лежава върху моите....

Още... стана ми интересно

Токчета. Обувки с токчета. О, не....

-Е, господин Нара, виждам, че вие и госпожица Сабаку се забавлявате. Значи затова закъсняхте за часа....

Това беше директорката ни, а също и учителката ни по математика, Анико. О, не....

-Наказание и за двама ви! Ще помагате в закусвалнята! И бъдете сигурни, че ще уведомя родителите.

И тогава дебелият директорски задник влезе в стаята. Змия.
Шикамару, мъртъв си....

-ШИКАМАРУ, КЪЛНА СЕ, ЧЕ ЩЕ ТЕ УБИЯ! ПО-ДОБРЕ СИ ИЗКОПАЙ ГРОБА СКОРО, ЩЕ ТИ Е НУЖЕН!!

-A-a-ама, Т-темари....

-ТИ.... ТИ.... ДНЕС ИМАХ ПЛАНОВЕ! ЩЯХ ДА ХОДЯ НА....

-На....?

-ОХХХ, ЗБАРАВИ! А СЕГА ЩЕ СЕ ПРИБЕРА ВКЪЩИ ВМИРИСАНА НА КИСЕЛО ЗЕЛЕ, КАПНАЛА ОТ УМОРА И С ВИД НА ПЛАШИЛО!!!

-Няма да има особена разлика....

-ТИ ОТКОГА РАЗБИРАШ ОТ ВЪНШЕН ВИД БЕ, КОМБИНИРАЛ СИ ШОРТИ С ПУЛОВЕР!

-Аз.... НЕ СТАВА ДУМА ЗА ТОВА! АКО НЕ БЕШЕ ОТГОВОРИЛА НА ЦЕЛУВКАТА, НЯМАШЕ ДА ДОЙДЕ ДИРЕКТОРКАТА!

-Глупак....

Тряс! Блъснах вратата след себе си, щом влязох в клас. Всички мв гледаха, даже и Анико.

-Всичко ли чухте?

Сведени погледи. Значи да.

След малко влезе и Шикамару. Изглеждаше много гузен.

-И така, мили ученици, сега ще се занимаем с изящните бедра на този очарователен триъгълник....

-Псст! Тем!
-Ъ? Ъъъъ.... мерси, Наруто....

Бележка?

"Извинявай. Вината е изцяло моя. Мир? Шика. П.П. Секси тениска.... "

Надрасках бързо отговор.

"Добре, мир, чудовищенце малко. Тем. П.П. С Какаши наистина имате общо, перверзнико. Хич не се и надявай, че случката в коридора ще се повтори.... "

"Е, трябваше да опитам.... Айде, любов моя, че очарователната ни директорка ще мрънка. Ама можем да си довършим разговора след тъпото наказание. Яде ли ти се сладолед? Шика."

"Само ако ти плащаш! Тем. П.П. Толерирам само "Рафи"

"Добре, добре. Аз плащам. Ще се видим през междучасието. Шика. "

Кимнах му. Тъпия час няма край. Анико дърдори ли, дърдори....

******************************************************************

-Хей, сладка. Как е?
-ШИКА!! Изкара ми ангелите!
-Ш-ш-т! Не викай де! Някой ще си помисли, че те коля....
-Хах, да бе, момчето което не може да си върже гащите ще ме коли....
-Какво? АААААА! Откога са така!
-
-ЗАЩО НЕ МИ КАЗА?
-Да кажем, че това е малко отмъщение заради историята с наказанието. Чао! - лепнах му една целувка по бузата и си тръгнат, оставяйки го на спокойствие да сменя всички нюански на червеното....

******************************************************************

-You change your mind like a girl changes clothes. Yeah, you PMS like a bitch.... - Шика. Какво ли иска той пък сега....

-Ало?
-Хеееей! Къде си бе сладкиш?
-ВКЪЩИ, ИДИОТ ТАКЪВ! КЪДЕ ДА СЪМ?
-А наказанието?
-МАМКА МУУУУУУУ!

Кълна се, никога не съм бягала така през живота си. Не и към училище.....

Моляте пусни и следващата глава

Мамка му. Мамка му, мамка му, мамка му....

Стигнах за четири минути и половина. Мисля, че е крайно време да ме добавят в книгата с рекордите....

-Тема....
-Млъкни и се връщай в закусваляната, все едно че нищо няма!
-Ама Темар....
-Млъкни по дяволите! Казах ти, отивай и....
-Такаааааааа, значи госпожицата реши да се появи!

Ах ти, Анико, тъпа краво такава....

-Марш в закусвалнята или ще се сбогувате с шестицата за срока!

Спокойствие, Тем, спокойствие. Представи си, че е фикус. Гаден, миризлив и НЯМ фикус....

-КАКВО СТОИТЕ И ДВАМАТА! МАРШ КАЗАХ!

Край. Това беше със покойствието ми....

-ЗАБОГА, ЩЕ СПРЕШ ЛИ ДА КРЕЩИШ? ПРИЛИЧАМ ЛИ НА ГЛУХА???

Това бях аз. И крещях с пълна сила на директорката. Знаех, че ще си го получа тъпкано ама тая си го заслужава....

-ТЕМАРИ НО САБАКУ! НАКА....
-....зана съм. Обаче на ваше място не бих посмяла....
-....ЗАНА СТЕ И.... Ъъъ? Моля?
-.... освен ако не искате всички да научат откъде сте си.... ъъъ.... набавили този наистина въл-ше-бен костюм.... Или по точно как....
-Аз.... аз.... вие откъде....

Тая крава го беше задигнала от мола, видях я, че си го е сложила. После излезе, като държеше костюма. Не знам защо, ми щукна да направя видео на тема "Една заблудена крава в мола". И след малко я гледам, тайничко го прибира в ОГРОМНАТА чанта. Бас ловя, че го е планувала.... И ето как се сдобих с видео, заради което ще я тикнат поне 24 часа в полицейското....

-Няма значение откъде....
-НЯМАТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА!
-Ооо, имам, имам. - пуснах клипа.
-ИЗТРИЙТЕ ГО ВЕДНАГА!
-Не.
-В училище е забранено да се носят телефони, дайте ми го!

Дадох го. Тя изтри видеото. Боже колко е тъпа....

-Ако не ми го върнете, това видео което впрочем имам и на компютъра си, ще се озове в сайта на училището....
-ЗАБРАНЯВАМ!
-.... а също така и във форумчето ми, познато на цялата гимназия....
-Аз....
-.... и където ще бъдат публикувани снимки от детството ви, взети от библиотеката и ксерокопирани. Цветни.

Добре де, последното беше лъжа. Ксерокопието в черно-бяло и скрива част от подробностите, но няма значение. Довърших я.

-Аз.... добре.... прибирайте се и.... на никого.... аз бях.... аз не.... никой не бива да узнава и.... на никого.... свободни сте....
-Добре, договорихме се. Довиждане. Шикамару?

Шикамару стоеше безмълвен. Не гъкна и докато си крещяхме с Анико. Устата му е отворена, а очите му са заковани там, където допреди малко бяхме аз и директорката.

-Хайде, да се прибираме. Имаш да ме черпиш сладолед, забрави ли?
-Ъъъъ....
-Хич не си и помисляй. Няма да ти се размине. Искам "Рафи" на секундата.

Невероятен следобед.

Много е смешно искам още