Фен Фик *Омраза И Любов*

Глава 1

“Ти си идиот Наруто!!!” – чу се да крещи глас на момиче. “ЩЕ ТЕ УБИЯ!!!” – изрева тя.
“П-п-п-р-рости-и-и-и ми ”-молеше се момчето.
Сините му очи изразяваха големият страх,пот бе избила по челото на русокосото момче,той се бе свил в един ъгал и трепереше,сякаш краят на светът е дошъл.

Към него с бавни и тежки стъпки приближаваше разярената Сакура.Тя беше 17 годишно момиче с розова коса,зеленикави очи и много красиво лице,характера и бе огнен,а самата тя се славеше с най острия ум.Докато тя престъпваше от крак на крак ,приближавайки своята жертва,тя се спря за момент и проговори.

“МЪРТАВ СИ!!!”

“САКУРА-ЧАН,САКУУУУУУРАААААА-ЧААААН,МОЛЯЯЯЯ ПРОСТИИИИ МИИИИИ”- надаваше отчаян вик момчето.


“Наруто какво е станало с теб?” – попита Киба,като не спираше да се кикоти на нещастието на синеокото момче.
“Не ми казвай”-продължи той.”Сам ще позная.Аммм Сакура...?!” – запита той,като избухна още повече в смях. “Какво нарави този път Наруто ?”

“Нищо...Просто се подхлъзнах и се сгрумолих върху Сакура,и докато се опомня се намерих наврян между...” – Наруто не довърши,а се изчерви целият.

Това подлуди Киба от смях и до края на деня,момчето не спря да се подиграва на Наруто.


Няколко часа по късно...

“Не разбирам Сакура,как може да мразиш Сасуке – кун,та той е н ай известното момче в Коноха” – каза едно русоляво момиче на име Ино,тя бе с дълга руса коса,Светли сини очи,добре сложена от към гардероб и имаше сравнително красиво лице.

Зелените очи на Сакура блеснаха.
“Той е един надменен тип!!!” – отвърна тя.

“Не говори така за него!!!”- отговори Ино.

Сакура въздъхна и спря да обръща внимание на своята приятелка.Розовокосото момиче не се интересуваше от разни любовни трепети и истории,единствено за което се бе борила е да бъде най добрата във всяко едно отношение,беше голяма идеалистка,и не можеше да си представи че мислите и ще са заети с такива дребни неща като да се вълнува от някое момче.

Сакура бе до край отегчена,всеки ден слушаше.как приятелката и боготвори Сасуке Учиха.Бе и омръзнало от това момче.Всички момичета в Коноха бяха влюбени в него.Но не и тя...Тя имаше съвсем различни планове и мечти от повечето момичета,и се гордееше с това.

“Сакура....Сакура.....Слушаш ли ме ?” – попита Ино

“А?!Какво?Да...Даа..Слушам те ” – отвърна тя.

“....И тогава той се обърна и ме погледна.” – завърши Ино.

Розовокосото момиче помълча малко,преди да отвърне.
“Ино,за твое добро е да не се занимаваш със Сасуке Ичиха,той не е за теб...Ти заслужаваш много повече...” – каза Сакура.

Ино не обърна внимание на Сакура и продължи да говори за Сасуке,като не преставаше да възхвалява,колко сълен и красив бил той.

“Ино?” – накрая запита зеленоокото момиче.”Искаш ли след часовете да потренираме малко?”

“Сакура съжалявам не мога,имам други планове,смятам да поканя Сасуке – кун на среща” – отговори и Ино.

Сакура погледна приятелката си но не каза нищо.Знаеше че от това няма да излезе нищо.Надяваше се само приятелката и да не бъда наранена след това.


След часовете...

Сакура се запъти към мястото за тренировки,бе удоволетворена,както винаги имаше отлични оценки,и сега и оставаше само да разпусне с една лека тренировка.
Времето навън бе приятно,лек хладен ветрец полъхваше,Слънцето обгръщаше всички с приятните си топли лъчи,просто бе един прекрасен летен ден.

“Сакура-а-а-а-а!!!” – чу се да вика Ино. “Виждала ли си Сасуке – кун,не мога да го намеря.”

“Съжалявам Ино...Не съм” – отвърна Сакура.

“Добре,значи аз продължавам да го търся,утре ще се видим.ЧАО ” – сбогува си Ино,като изчезна нейде из тълпата от хора.

Розовокосото момиче,въздъхна тежко и поклати глава.Какво намират всички в това момче,само тя ли бе толкова сляпа...В крайна сметка,тя можеше да има всеки,но не го правеше.Достатъчно уважаваше себе си,за да направи някоя глупост.
След целия този прилив на мисли,Сакура се запъти към тренировачната площадка,като се чудеше кое джитсу да отработи.


“Но....но.....Но какво прави той тук?!” – Розовокостото момиче не вярваше на очите си,какво правеше Сасуке Учиха там.
Момчетро имаше гарванова черна коса,тъмни черни очи,който приличаха на бездни,лицето му бе толкова красиво....Самият той приличаше на ангел паднал от небето.Сакура го гледаше,и не можеше да си обесни какво прави той там.
Той никога до сега не бе посещавал това място,имаше си свой салон за тренировки,защо му бе да идва тук.Точно в този ден.Тя с голяма досада се запъти към него,като бе решена да не му обръща внимание.

“Ти не трябваше ли да се мотаеш с глупавата си приятелка.....Ино...май така се казваше” – изрече с досада Сасуке.

Зелените очи на Сакура пробляснаха,тя сви юмрюци,като се опитваше да се овладее.Беше и трудно,като се има на предвид колко мразеше това момче,а сега и обиждаше нея и приятелката и.Нямаше това право....Тя постоя малко така,а след това без много да му мисли изрече.

“А ти...нямаш ли си друга рабора,например ,да си играеш с децата на твоята възраст?” – изрече Сакура.

Сасуке я гледаше с онзи,така спокоен и студен поглед,който я влудяваше.Чернокосото момче само се усмихна леко с думите.

“Хм....Станала си по....Женствена.Последният път когато те видях,нямаше гърди.”

Това преля чашата.Не стигаше че точно днес бе решил да излезе от скупоценния си дом и да удостои хората с неговата надменност и наглост.Нестигаше че обиди приятелката и,ами и обиждаше самата нея,и то лично.
Тя извади един кунай от раницата на кръста си и се втурна към Сасуке.Искаше да го разкъса,нямаше търпение да обезобрази лицето му...

“ЩЕ ТЕ УБИЯ” – извика Сакура.

Сасуке не помръдна,задоволство се изписваше на лицето му,изчака още две секунди,преди да блокира атаката на Сакура и да я сграпчи в прегръдките си.Бе претиснал крехкото и тяло до неговото,като не и позволяваше да помръдне или да си помисли да се отскубне.Той знаеше че това ще ядоса розовокосото момиче,и видимо се забавляваше на реакциите и.Това което той не очакваше от нея е тя да го напрлюе.
Да,но тя го направи.Наплю чернокосото момче в лицето,като така тя го накара да я пусне.

“Ха!” –тържествуваше Сакура. “Това заслужаваш за думите си.”

“Нещастница” – изрева Сасуке.

“Какво?Да не би да ти равалих хувавото лице?” – подиграваше се тя.

“Не...Но знам болното ти място” – лукаво се усмихна той.

“Глупак,аз нямам слаби места” – каза Сакура.

“О,имаш...Приятелката ти...Ино...Знам че,много държиш на нея,а също така знам че тя си пада по мен....Мога да поискам някой неща от нея” – каза Сасуке с усмивка на лице.

“ДА НЕ СИ ПОСМЯЛ ДА Я ДОКОСНЕШ ” – изкрещя Сакура.

Сасуке повдигна вежди и отговори.

“Нима?”

Всъщност,той не би наранил Ино,тя не го интересуваше,не би и наранил по никакъв начин което и да било момиче.Знаеше че това ще ядоса Сакура,като видимо се наслаждаваше че е успял да пробуди някакви чувства в нея,та били и те гняв и омраза.

“Ако косъм падне от нея,кълна се...Няма да видиш бял ден” – закани се Сакура,като обърна гръб на Сасуке и се запъти към дома си.Не искаше повече да гледа арогантната му физиономия.

Сасуке гледаше как зеленоокото момиче си заминава,не искаше тя да си тръгва.Бе му забавно с нея.Знаеше че бе прекалил,но не го интересуваше,в крайна сметка не можеше да си обесни причината за нейната омраза,но и това не се застоя дълго като мисъл в главата му.


“Идиот,Глупак,Кретен,Надменен......Надменен....” – Сакура не можеше да намери точната дума за този човек.Толкова много го мразеше че чак и се повдигаше.Не искаше никога повече да го вижда....

Глава 2

Сакура крачеше нервно из стаята си.Беше крайно изнервена,Ино и се обадила,имала голяма новина за казване.Това започна да притеснява зеленоокото момиче.В главата и се въртяха какви ли не неща.

“Ино защо се бавиш?” – каза нервно тя.

Изведнъж се чу почукване на вратата.Сакура се втурна да отвори,на врата стоеше Ино.
Огромна усмивка бе озарила лицето на русокосото момиче.Очите и грееха от радост.

“Не можеш да познаеш,какво се случи преди няколко часа” – развълнувано каза Ино.

“Какво е станало?” – запита нетърпеливо Сакура.

“Сасуке...” – започна тя.

“Аааа....Той ли?” – заяви с досада Сакура.

“Да той...Но нека продължа...Знаеш че исках да го поканя да излезем.

“Да но до колкото си спомня не го откри” – отговори Сакура.

“Всъщност срещнах Наруто и той ми каза къде мога да намеря Сасуке.”

“Ахъм”- отговори сухо Сакура.

“И така....Аз го открих на площадката за тренировка....и никога няма да познаеш какво стана....” – каза Ино.

“Не знам,но усещам че имаш голямото желание да ми споделиш”

“Сакура.....Само ако знаеш...Той....Аз се запътих към него и без да искам се спънах,ако беше той да ме подхване,можеше да си счупя нещо...ТОЙ МЕ ПРЕГЪРНА САКУРА....ПРЕГЪРНА МЕ....” – извика Ино.

“Не те е прегърнал, а само те е подхванал за да не паднеш” – изрече с отегчение Сакура.

“О,млъкни.Ти ревнуваш,защото не е обърнал внимание на теб.” – каза Ино.

Сакура се вбеси.Най – малкото коет искапе Сасуке Учиха е да се интересува от нея.Тя помълча и след това каза.

“До колкото знам Учиха не се интересува от никоя,още по малко от теб.Слава Богу не съм толкова глупава като теб Ино,за да съм наясна че това момче не се интересува от никого освен от себе си.И ако обичаш престани със тези лигави разкази за голямата любов...Няма такова нещо,има по важни неща от това да тичаш след някого на когото дори не му пука за теб.” – С това Сакура стана и отвори вратата с което приканваше приятелката си да си тръгне.Не искаше да се държи грубо,но ако чуеше още един път името Сасуке,със сигурност щеше да се пръсне.

Преди Ино да си тръгне тя се обърна към Сакура с думите.
“Ти си толкова студена...Надявам се някога да се влюбиш и да видиш какво е усещането”

-------------------------------
На сутринта в Академията за Нинджи в Коноха...

“Сакура-чан ще излезеш ли с мен” – запита Наруто.

“НЕ!” – отвърна тя.

“Една вечеря само?”

“НЕ!” –отвърна тя.

“Аз ще платя..” – заинти се Наруто.

“НЕ!”

“Разходка?” – попита пак той.

“Защо упорстваш вече казах НЕ!” – каза Сакура.

Наруто бе влюбен в Сакура,толкова много искаше тя да му даде шанс,че във всеки удобен момент той я канеше на среща.До сега всичките му опити бяха безуспешни.Още си спомняше първият път когато я покани.Бе и купил букет с червени рози,бе се изтупал,даже се бе изкупал,но в момента в който я попита тя едва не го одра жив.

“Сакура моляте една разходка няма да ти навреди” – молеше се Наруто.

“КАЗАХ НЕ!” – изкрещя Сакура.

Това шокира русокосото момче и опитите му за деня баха прекратени.

Сакура с въздишка стана и реши да се поразходи,все пак имаше обедна почивка,а тя не бе гладна,и предпочиташе да се усамоти и да потъне в мисли.Реши че най удобното място за това ще е покрива на академията,там никой не ходеше.Сакура се усмихна леко и се отправи към стълбите който водиха до покрива.Тя се заизкачва като не спираше да се усмихва,представяше си как ще се наслаждаша на приятното време,как безгрижно ще потъне в мисли за бъдещето си без да е обезпокоявана от когото и да е .

Още с отварянето на вратата Сакура усети мекия галещ лъч светлина по лицето.

“Най – накрая спокойствие” – изрече тя.

Сакура се запъти към единият край на покрива,самата площадка бе направена като тераса,така че нямаше опасност някой да падне от там.Незнайно защо никой не се качваше там,но това удоволетворяваше розовокосото момиче,това щеше да бъде нейното тайно място.Тя се настани удобно в единият ъгал на терасата,изпъна стройните си крака и добря гръб до едната от стените на балкона.

Тя усещаше лекият вятър в косите си, Слънцето галеше нежната и кожа, а мирисът на разцъфнали дръвчета се носеше във въздуха.Сакура се наслаждаваше на обстановката,бе затворила очи като си запредставя море от красиви картини,фантазията и заигра в съзнанието.Малко след това тя потъна в дълбок сън.

-------------------------
Сасуке се отправи към покрива на академията,бе му писнало да го преследват разни влюбени момичета.Единственото място където той се чувстваше добре бе същото това място където Сакура бе решила да се усамоти.
Черноокото момче видя леко открехнатата врата,позачуди се,защото до сега никой не е идвал тук,единсвено той се качваше,за да търси малко спокойствие.

“Явно някой друг ме е изпреварил” – каза той.

Момчето отвори вратата,като затърси с поглед натрапника.Очите му се спряха на някаква фигура.Сасуке се загледа по съсредоточено,преди да познае момичето седящо там.

“Сакура...” – прошепна той.

Черните му очи започнаха да я изучават,красивото и лице бе толкова спокойно,нямаше я онази враждебност,косите и се спускаха върху рамената,а дългите и крака само загатваха за стройната фигура на момичето.Той се приближи до нея като се стараеше да не вдига шум.Приклекна и се загледа в лицето и.Стоеше така около петнадесет минути...Той повдигна едната си ръка и докосна меките и устни,прокара пръст по тях и след това погали едната страна на бузата и.Бе невероятна гледка,заспалото момиче излъчваше такова спокойствие че на Сасуке му се прииска да остане така вечно вгледан в нея.Малко след това обхвана с ръце раменети и затаи дъх и изкрещя.

“СТАВАЙ ПОСПАЛАНО”

Сакура подскочи,очите и се разшериха,косата и настръхна,а сърцето и заби лудо.Цялата бе пребледняла от ужас,сякаш бе видяла призрак.
Това накара Сасуке да падне на земята от смях.Розовокосото момиче стоеше като втрещено,не можеше да осъзнае какво е станало,минаха минути докато се опомни,а с това и надигащият се гняв.

“КАКВО СИ МИСЛИШ ЧЕ ПРАВИШ?” – изкрещя Сакура.

Сасуке не преставаше да се смее.

“ХА-ХА-ХА!Само да се беше видяла отсрани” – каза през смях той.

“Значи така...Смешно ти е?” – изсъска Сакура.

Тя се изправи,изтръска си дрехите,запретна ръкави и се нахвърли върху Сасуке.
Той от своя страна не очакваше атаката на Сакура,това го накара да се стъписа.
Преди да се осъзнае,Саскура го бе претискала към земята.

“Ще те унищожа” – закани се тя.

Черните очи на Сасуке блеснаха от задоволство.Той усещаше стройната фигура на момичето,стегнатите бедра който се допираха до неговите.Усещаше уханието и,тя го омайваше....Виждаше зелените и очи,който придовиваха хищен вид.Той не каза нищо но направи една гримаса с което вбеси Сакура още повече.
Тя сви ръцете си в юмруци и се приготви да удари момчето.

“Няма да ти простя това което направи...” – с това Сакура засили ръката си и удари лицето на Сасуке със все сила.

Той не помръдна погледна момичето право в очите и се усмихна.

“Само това ли можеш?” – прикани я той.

Сакура стисна зъби и доближи лицето си до неговото,като разстоянието между лицата им бе няколко сантиметра.

“Следващия път няма да доживееш за да се усмихваш” – изсъска през зъби тя,като станаи затръшна вратата след себе си.

Сасуке лежеше на земята загледан в небето,опипа лявата страна на лицето си,където Сакура бе нанесла своя удар.

“Дяволска жена” –изрече той.

Глава 3: Страх


Саске излезе от стаята на директора.Тъкмо бе подал молба за преместване в друг клас.Усмивката му не слизаше от лицето,все пак се местеше в класът на Сакура.Сега вече можеше да пусне плана си в действие,а именно да изтрови живота на нищо подозиращото момиче.Той нямаше търпение да види физиономията на розовокосата дяволица,но преди това трябваше да всърши едно две неща преди да влезе в клас.

Сакура седеше мълчаливо загледана нейде из пространството.Погледът и бе замислен или замечтан не можеше да се определи,но едно беше ясно със сигурност,чуеше ли името Саске настръхваше от главата до петите от ужас.

“Сакура...Сакура?! – не преставаше да повтаря Ино.”Ехо!!!Къде се рамечта?”

Розовокосото момиче не получу отговор.Тя се чудеше какво става с приятелката и.Последният път когато я бе видяла изглеждаше толкова вбесена и ядосана че всяваше страх из коридорите на академията.Ино не можеше да се обесни каква е причината за рязката и промяна в поведението,но знаеше едно...нещо се бе случило...Нещо,което Сакура премълчаваше.

Малко след това към Ино се присъедини и Наруто,той също се опита да привлече вниманието на Сакура но без успех.Сякаш тя бе потънала в някаква бездна само тялом де с тях,а духом витаеше някъде другаде.

“Не знам какво и става от няколко дни насам е така.Не говори с никого...” – оплаваше се Ино.

Нарутостоеше и слушаше как русокосото момиче се жалва.Той също бе забелязал промяната в Сакура... “Какво ли е станало?” – запита се той на ум.


От към вратата се чу гласът на Ирука.
“Клас пригответе се за занятия...И още нещо...Имаме ново попълнение в класът.”

След Ирука пристъпи фигура на момче,по писъците и въздишките на момичетата и злобното изражение на момчетата ставаше ясно че това не е кой да е , а Учиха Саске.

“Мисля че всички познават Учиха Саске...Моля заеми мястото си зад Харуно Сакура” – каза Ирука.

В ушите на Сакура кънтеше името на Саске,тя бързо излезе от транса и се опомни за секунди.Не можеше да повярва...Какво за бога го бе прихванало че да се мести в този клас,защо трябваше той да е тук.Не и стигаше всичко това,а сега бе длъжна да го гледа всеки ден,всеки час,всяка една минута.Зелените и очи се разшириха още повече когато вида самодоволната усмивка на черноокото момче.Сакура усети как стамаха и се свива на топка и как всичко се качва към гърлото.Идеше и да повърне от погнуса.Тя се изправи светкавично и хукна към вратата като придържаше устата си с ръка.След като излезе от стаята Сакура побягна към дамската тоалетна,усещаше че всеки момент ще повърне.





След 10 минути...

Сакура наплиска лицето си със студена вода като се огледа в огледалото,бе пребледняла от ужас...Не искаше да повярва.
“Този кретен...Как е посмял...” – занарежда тя.

“Мислех си че ще си радостна като ме видиш” – чу се омразния глас на Саске.

“Какво правиш тук дяволите те взели?” – изръмжа Сакура.

“О,стига...И аз се радвам да те видя” – подигравателно подхвърли той.

“Нямаш работа тук.Това е дамска тоалетна и кой ти разреши да напускаш час?” – изсъска тя.

“Не се прази на лоша, не ти отива,а и Ирука сенсей ме изпрати да вида как си.Все пак изхвърча от стаята сякаш те подгониха ято оси.” – каза спокойно Саске.

“Добре съм...може да си вървиш.” – с това Сакура тръгна да излиза,но вратата бе барикадирана от чернокосия.

Тя изпъчи гърди,повдигна величествено брадичката си и го прониза с поглед.

“Мръдни се!!!” – изрече тя.

Нито отговор,нито действие имаше от страна на момчето.

Тя повтори,този път заповедно.

“Казах...Мръдни се” – като натъртваше на всяка дума.

В отговор на това тя получи само и единствено едно:

“Няма”

Това вбеси розовокосата, тя стиска юмруци готова да удари нахалника.В момента в който понечи да замахне се намери притисната към стената с ръка на гърлото.

“За каква се мислиш...Малка кучко...Да не мислиш че ще играя игричките ти?Ще си платиш за юмрука който ми остави за спомен.Помниш ли?”


Очите на Сакура издадоха страхът и,никога преди не бе виждала тази толкова агресивна и гнусна страна на това момче.Сега тя си даваше ясна преценка с кого се забърква и знаеше че крайният резултат нямаше да и хареса.Тя се опита бързо да събере мислите си и да не позволи страхът и да звеме връх.Имаше много добър контрол над емоциите си,но точно в този момент не можеше да се овладее.

“Остави ме..” – успя да каже тя.

Пронизващ смях се откъсна от гърлото на Саске.

“Те първа ще разбереш кой съм и с кого се захващаш” – с това той изблъска Сакура в стената и я остави да падне на пода като и обърна гръб и се запъти към класната стая.

Сакура се тресеше от потрес,страх,погнуса,гняв....Сълзи се спуснаха по двете страни на бузите и.Беше толкова уплаше,не вярваше на очите си,а още повече на ушите си и от произнесените от Саске думи.Светкавични мисли се блъскаха в главата и.Не можеше да вземе решение,последните думи на Саске разтревожеха момичето.


“Те първа ще разбереш кой съм и с кого се захващаш”

Това я плашеше до смърт.Но каквото и да станеше тя щеше да се изправи лице в лице с него.


Стъпки в празния коридор отекваха,мрачни мисли обвзеха съзнанието на Саске.Чустваше се виновно за постъпката си.Можеби не трябваше да я плаши толкова,но и тя не трябваше да се държи с него сякаш е някакъв боклук.Тя щеше да си плати,засега планът му вървеше по мед и масло.Бе посял семето на страха у крехкото тяло на момичето.Оставаше само да премине към фаза две.



До края на занятията никой не видя Сакура,никой не я намери и у тях,никой не знаеше къде е .Ино и Наруто не спираха да я търсят,не спираха да разпитват дали някой не я е виждал.Търсиха я и на обичайните места на който тя ходеше но следа от нея нямаше.Беше се свечерило, а и умората бе взела връх над Ино и Наруто.Единственото което им оставаше е да се приберът и да чакат добри вести...

Глава 4



Последните слънчеви лъчи галеха селото Коноха,цветовете от залязващото Слънце бяха обрисували на небето чудна рисунка.Самата картина наподобяваше повече на романтична обстановка,когато двама влюбени отдават цялото си същество еднин на друг,така и ярките пастелени цветове играеха със необятното небе и бяха предоставили една доста запленяваща гледна на фона на залеза.

Сакура виждаше много добре този завладяващ пеизаж,не откъсваше очи от него,гледаше как Слънцето се сбогува и това някак я успокояваше.
Лекото чуроликани на птиците кръжащи в небето я унесе в дълбок сън...

Малко след полунощ

Сакура отвори очи,Слънцето се бе скрило и на негово място се бе появила ярката Луна. Не можеше да се орентира на къде да тръгне,макар и лунната светлина да бе обгърнала със своя плащ цялата гора не се виждаше нищо.
Това не притесни розовокосото момиче ни най малко,тя се поогледа докато свикне с тъмнината и реши да поеме в една посока,като се надяваше че е избрала правилния път към Коноха.
Късмета явно беше на нейна страна защото бързо и безпрепядствено успя да стигне до дома си...Още с отварянето на вратата на прага я чакаше разтревожената и майка.Без да поиска обяснение къде е била,бе получила шамар по бузата и голямо конско,както и наказание от майка си.

Тежките стъпки на Сакура отекваха по коридора до стаята и.Там тя се чувставаше най сигурно...Беше легнала на леглого и се взираше в тавана,мислите и прелитаха,беше настъпил хаус в главвата и, не искаше да си спомня за случилото се в академията и още повече за Сасуке.
Тя постоя още малко така преди да затвори очи и да се насили да санува нещо което не беше свързано с нейния омразен кошмар Учиха.

На сутринта....

-САКУРА!!!!КЪДЕ БЕШЕ!!!ТОЛКОВА СЕ ПРИТЕСНИХМЕ!!! – крещеше Ино.
- КАК!!! КЪДЕ БЕШЕ!!! – включи се Наруто.

Сакура стоеше в потрес,двамата и приятели бяха прежълтяли,явно не бяха спали цяла вечер от притеснения,имаха черни кръгове под клепачите,очите им бяха почервеняли от недоспиване и явно от цялата тази случка покрай Сакура бяха забравили даже да се срешат.Това развесели малко розовокосото момиче,но не го показа...Гледаше да сдържи напушващия смях и да придаде извинителен вид на лицето си.

Малко след това занятията започнаха и всички влязоха по класните стаи.
Сакура се бе наместила удобно на стола си и се бе приготвила за първия час.Беше забравила за вчерашната случка преди омразния Сасуке да влезе в стаята и да хвърли пренебрежителен поглед на всички около него.

Сасуке погледна Сакура и се усмихна леко незабелязан от другите.Очакваше с нетърпение друга свада с момичето,щеше да я научи как да се държи,определено щеше да вкуси от победата си над нея.С леки лениви крачки той седна зад Сакура като прошепна нещо което само тя чу.

- Някой вчера е бил доста разстроен и не се е прибрал, а е хукнал към гората като уплашено зайче...

Сакура потрепери незабелязахо и успя да овладее надигащият се гняв,не искаше още един конфликт.Тя се обърна леко към Сасуке и му хвърли един убийствен поглед.Малко след това занятията започнаха.

5 часа по-късно....”Тренировачния салон в Коноха”

-Сакура, не е ли той най красивото момче тук,погледни го...Толкова е...Толкова е...Мъжествен... – Ино не спираше да боготвори Сасуке,не спираше да мечтае за него, просто не спираше да вижда само Сасуке.

-Ино!!!Успокой се,не е кой знае какво.Погледни го какво намираш в него.Бяла кожа като на мъртвец,арогантна усмивка,виж тази странна коса,прическата му по точно,тялото му е отвратително,та той е дете не мъж ДЕТЕ...Мозъкът му не функционира правилно,той е изостанал,по скоро Кретен....Може и Идиот както ти хареса...

- Сакура!!! Не го обиждай,това е защото ревнуваш,ти не си красива като мен,и никой от момчетата не те поглежда...Оооо извинявам се освен Наруто,но това показва всъщност колко си зле,след като загубеняк като Наруто те харесва...

Сакура сгърчи нос и погледна с погнуса Ино.Не разбираше какво и е хубавото на нея,не можеше и да си обясни и тази Сасуке-мания...Но знаеше едно – нямаше да позволи на това арогантно същество отново да я заплаши или доближи.
Тя погледна още един път замечтаната физиономия на своята приятелка и реши че не номе да гледа как Ино се лигави и опива да привлече вниманието на онзи побаркан псохопат Учиха.Розовокосото момиче бавно се отдалечаваше като се стремеше за малко да избяга от цялата тази дъндания,умираше отново да остане сама като знаеше точното място където да го направи,а именно покрива на академията,където никой никога не се бе качвал.
Сакура заизкачва стълбите към своето единствено тихо кътче,усмивка се бе появила на лицето и, наравно с това тя започна да си тананика и някаква весела мелодия.Точно преди да отвори вратата за нейния малък Рай,от там се чуха гласове...Тя замръзна на място защото един от гласовете и бе доста познат,даже омразен.Сакура започна да прехвърля лентата,кога Учиха е успял да изчезне от салона?!
- Нали беше там когато излязох?!!Или чакай малко....било е клонинг...Ето защо ми изглеждаше още по отблъскващ...какво ли...Не Сакура,трябва да се махнеш по скоро от тук.

В момента в който розовокосото момиче понечи да тръгне по стълбите подочу разговор,който подбуди интересът и.

- Какво смятап да правиш с розовокосата?
- Ще я сплаша малко,само това искам...Нека види че не може да се държи с мен като с парцал...Ще си плати за думите си и за шамара...

Очите на Сакура се разшериха,не искаше да повярва.
-Значи той....Той ще се опита да ме сплаши...

Разговора продължаваше,а зеленоокото момиче не спираше да слуша предпазливо.Беше се опряла на вратата и бе залепила едното си ухо за да чува по добре...Не беше преценила че колкото повече се обляга на вратата,тя можеше да поддаде и Сакура да се озове в доста неприятна ситуация.

- И как смяташ да стане това?
- Ще видиш всичко с времето си,сега е най важно да изчакаме удобен момент...-изведнъж черноокото момче усети някакво чуждо присъствие зад вратата,той даде знак на останалите от групада да продължават да говорят...За да заблудят натрапника,а той на свой ред да го залови...

Сакура не беше усетила нищо,но продължаваше да слуша за да разбере повече,и да се подготви за наближаващата свада.Изведнъж вратата се отвори рязко и тя полетя към някаква мъжка фигура.Малко преди да отвори очи,и беше ясно в чии прегръдки се намира и че е големи неприятности я очакват.

-Я виж ти? Някой ни е подслушвал... – изрече Сасуке.

Сакура се отскубна от прегръдките на черноокия и зае защитна позиция.

- Знам какво се опитвате да направите,но ви уверявам че няма да успеете,по добре се откажете. – заплашително каза Сакура.

- Та ние нищо не се опитваме да направим. – лукава усмивка се появи на лицето на Сасуке.

Сакура преценяваше всеки от присъстващите,на никой от тях не можеше да се има доверие.В главата и имаше само една мисъл която не спираше да крещи
“ЛУДА ЛИ СИ БЯГАЙ!!! СЕГА ВЕЧЕ ЗАГАЗИ.БЯГАЙ”
Но на къде? – беше въпросът,вратата вече бе блокирана от един доста огромно момче,а самата тя бе обградена и на чело на това стоеше Сасуке.
Картинката наподобяваше само момиче обградено от глутница вълци,чакащи и най малкото и потрепване за да скочат и да я разкъсат.Страхът и се надъгаше и ставаше все по трудно да се овладее.

- Нека да видим какво си имаме тук. – започна Сасуке. – Едно доста непослушно момиче,което не седи в час, а подслушва чужди разговори.
Той се приближи до нея,като протегна ръка и хвана един кичур коса,след това започна да го овива около пръста си като не спираше да пронизва розовокосото момиче с поглед.Малко след това до се наведе и усети уханието на косата и.Имаше мирис на разцъфнали цветчета.Това го опияни малко,но не показа слабост пред другите.Реши че ще е по добре да се придържа към плана който беше измислил.

- Момчета,знаете какво говорихме преди малко...Мисля че сега е удобния момент за разплата. – изрече Сасуке.

Сакура замръзна на място,не беше подготвена,не знаеше какво следва,и не искаше да разбере.В тази ситуация имаше само един изход и той беше: Или да се метне през терасата или да се бори и да не позволи оше едно унижение.

Кръгът в който се намираше Сакура започна да се стеснява.Виждаше лакумите погледи...След миг вече се намираше лице в лице със всеки от групата,малко зад тях беше и чернокосото момче,което само стоеше в очакване на предстоящия театър.

- Какво мислите да правите?Няма да се дам така лесно... – изръмжа Сакура.
- Едва ли ще успееш да ни победиш – чу се да казва единият.

Розовокосото момиче усети как няколко ръце обхващат китките,глезените и как някой обхваща лицето и.
- Като в окови съм!!! – страхът избликна и тя започна да се тресе,паниката обгърна съзнанието и...Беше съгурна че това е краят.

- Малкото зайче май се паникьоса? – чу се още един непознат глас.

Малко след това ръце заиграха по тялото и.Груби мъжки ръце,галеха нежната и кожа.

- ОСТАВЕТЕ МЕ!!!НЕЕЕЕЕЕЕЕ!!!! – тя крещеше и се мяташе,опитваше се да се отскубне,но не беше по силите и.Сълзи се спуснаха по лицето и,беше блокирала нацяло,бе изпаднала в шок...Не знаеше къде се намира...

- Сасуке,нека да загребее малко играта какво ще кажеш? – запита дрезгав мъжки глас.

- НЕ!- отсече чернокосия. – Разбрахме се само да я сплашим и нищо повече.Мисля че това е достатърно,мислех че ще издържи повече...Пуснете я.

- Какво!!! Луд ли си та ние сега разгряваме...

-НЕ ЧУХТЕ ЛИ КАКВО ВИ КАЗАХ?!!!ПУСНЕТЕ Я!!!

Един от групичката изкочи пред Сасуке и блокира пътя към Сакура.
- Какво ти става Учиха? Сам искаше това момиче да си плати,нека го направи,ще я сплашим до смърт...Или ти май си влюбен в нея и не ти е приятно други да пипат нежната и кожа?

В очите на Сасуке се разрази ярост...
-Пуснете я или ще си платите,не виждате ли че е достатъчно уплашена..Не целях това,не съм ви карал да омърсявате тялото и.

- Е да, но ние решихме обратното.

Точно преди Сасуке да се нахвърли върху момчето блокирало му пътя. Виждаше с крайчица на окото си как тези отрепки разкъсват,малкото дрехи по Сакура и как я изпиват с жадни погледи.Чуваше и виковете,красъците, молещият поглед и горчивите сълзи по лицето на Сакура.

Зеленоокото момиче,не спираше да се мята.Искаше някой да се претече на помощ,не издържаше...Беше унизена, дрехите и разкъсани,а самата тя бе напът да се предаде...

Изведнъж от гърлото и се чу да крещи нечие име,да зове помощ от точно този от който и тя самата не очакваше.Беше видяла разигралата се сцена със Сасуке и сега виждаше в негово лице спасение...

- САСУКЕЕЕ!!!ПОМОГНИ МИ!!!САСУКЕЕЕ!!!! – отчаяно крещеше момичето.

Глава 5


Чернокосото момче чу виковете,очите му се разшириха,той не вярваше...
- Сакура...-прошепна той,и насочи погледа си към нея...Беше полудял от гледката...Гледаше как крехкото и тяло се тресеше и самата тя бе на път да се предаде. Това подлуди момчето,не искаше да се получава така,не искаше тя да пострада по този начин.Ядът и гневът замъглиха съзнанието на момчето и той се хахвърли върху,глутницата зажадняли вълци...
Картинката наподобяваше кървава свада,от лицето на Сасуке се стичаше струйка кръв,а няколко от непознатите лежаха на земята обляни в кръв.

-АКО ОЩЕ НЯКОЙ Я ДОБЛИЖИ!!! ЩЕ ГО УБИЯ!!! – изрева Сасуке.
Беше заел поза на разярен лъв и в погледът му се четеше че не се шегува.

Ненадейно се чу глас.

- Добре, добре...Хайде момчета да се махаме..Тук е скучно...А т Защо Сасуке? Защо ми причини това,с какво съм го заглужила. – ридаеше тя.

Чернокосото момче не спираше да гали главата на Сакура,усещаше уханието и,усещаше допира на голото и тяло,лекото потъркване на гърдите и в неговите го изкара леко от равновесие.Предвид обстоятелствата той сдържа емоциите си и надигащата го възбуда.Не беше момента точно сега, да изпита точно тези чувства...

Сакура повдигна леко глава и се озова на няколко сантиметра от лицето на Сасуке.В главата и се зародиха мисли,който преди я отвръщаваха, а сега потръпваше само като си ги помисли,не си даваше сметка че може и да се влюбва в своя спасител.Но какъв спасител беше той,след като всичко което и се случи бе по негова вина? Не можеше да си позволи да изпита нещо след като този ужас бе нагласен от него…

Сасуке усети близоста и по силно от всякога,сега вече не можеше да се сдържи,впи устни в нейните и се заигра с езика и.Очакваше тя да се дръпне,но не го направи,а отвърна на целувката му...Страста помежду им бе изплувала и обгърнала телата им,не спираха да вскусват един от друг,всичко беше разтърстващо беше непознато беше въздуждащо и красиво.Но трябваше да се сложи точка на тази лудост.Те се мразеха,трябваше да се мразят..Нали?! – запита се Сакура.

Тя първа се отдръпна и прекрати контакта със Сасуке...
-НЕ!!!НЕ МОЖЕМ!!!ТЕ ТРЯБВА!!! - изрече тя.

- Сакура... – прошепна Сасуке.

-НЕ МЕ ДОКОСВАЙ,НАПРАВИ ДОСТАТЪЧНО....НЕ НЕ НЕ....Стига остави ме....Не искам да имам нищо общо с теб. – изрече розовокосто момиче като изтича до вратата и преди да се скрие зад нея и да побегне по стълбите,се обърна и каза.

-Мразя те толкова много че в момента се чувствам повече омърсена от теб от колкото от онези червеи.
С това тя тръшна вратата зад себе си и изчезна от погледа на Сасуке.и нещастнико задръж си наградата,ние и се насладихме достатъчно...След това групичката се оттегли бавно като тръшнаха вратата със все сила зад себе си.

Сасуке се обърна към треперещата Сакура...Виждаше голото и тяло,виждаше и огромната уплаха в очите и.Започваше да съжалява за глупавата си постъпка.Разкайваше се и не искаше никога повече да наранява Сакура.Някъде по средата на цялата им свада и отношени,може би даже и след юмрука който бе получил от ния,се бе влюбил...Но подтискаше чувствата,защото за него бяха непознати и още повече плашещи. Той свали бялата риза,която сега приличаше повече на разкъсан и облян с малко кръв парцал,но бе достатърно запазена за да прикрие голотата на момичето.Той се доближи до нея и я загърна,като я предърна към себе си за да успокои треперещето тяло на момичето.

- Спокойно,сега сме само двамата,няма да позволя никой да те нарани,никога повече...- шепнеше нежно Сасуке.

Сакура зарови лице с гърдите на момчето и зарида силно.Точно сега не и пукаше от нищо,просто искаше да се успокои, и да се опре на някой,та било и той Сасуке Защо Сасуке? Защо ми причини това,с какво съм го заглужила. – ридаеше тя.

Чернокосото момче не спираше да гали главата на Сакура,усещаше уханието и,усещаше допира на голото и тяло,лекото потъркване на гърдите и в неговите го изкара леко от равновесие.Предвид обстоятелствата той сдържа емоциите си и надигащата го възбуда.Не беше момента точно сега, да изпита точно тези чувства...

Сакура повдигна леко глава и се озова на няколко сантиметра от лицето на Сасуке.В главата и се зародиха мисли,който преди я отвръщаваха, а сега потръпваше само като си ги помисли,не си даваше сметка че може и да се влюбва в своя спасител.Но какъв спасител беше той,след като всичко което и се случи бе по негова вина? Не можеше да си позволи да изпита нещо след като този ужас бе нагласен от него…

Сасуке усети близоста и по силно от всякога,сега вече не можеше да се сдържи,впи устни в нейните и се заигра с езика и.Очакваше тя да се дръпне,но не го направи,а отвърна на целувката му...Страста помежду им бе изплувала и обгърнала телата им,не спираха да вскусват един от друг,всичко беше разтърстващо беше непознато беше въздуждащо и красиво.Но трябваше да се сложи точка на тази лудост.Те се мразеха,трябваше да се мразят..Нали?! – запита се Сакура.

Тя първа се отдръпна и прекрати контакта със Сасуке...
-НЕ!!!НЕ МОЖЕМ!!!ТЕ ТРЯБВА!!! - изрече тя.

- Сакура... – прошепна Сасуке.

-НЕ МЕ ДОКОСВАЙ,НАПРАВИ ДОСТАТЪЧНО....НЕ НЕ НЕ....Стига остави ме....Не искам да имам нищо общо с теб. – изрече розовокосто момиче като изтича до вратата и преди да се скрие зад нея и да побегне по стълбите,се обърна и каза.

-Мразя те толкова много че в момента се чувствам повече омърсена от теб от колкото от онези червеи.
С това тя тръшна вратата зад себе си и изчезна от погледа на Сасуке.

Блях.... Малко ми се пригади, когато ония &@!%$ (цензура!) се опитаха.... Отрват.... Горката Сакура-чан.... Обаче, само да уточним, ония перверзни инзасилвачи (адски съжелявам, ама не мога да ги нарека по друг начин! ) нали не успяха да я изнасилят? Щото ако са успяли ще е невероятно гадно.... Ама по-горе в разказа ме изкефи, че го е наплюла! Да ти кажа, очаквах да се премине от омраза в любов по друг начин.... Не при такива обстовтелства.... Е, сега след като се разбра, че се обичат.... интересно ми е.... Какво ли ще стане с Ино? Ами с Наруто? Ами с ония отвратителни безчувствени гадняри? СМЪРТ, СМЪРТ, СМЪРТ! (Ъм, не за Ино и за Наруто, опазил ме рогатия, а за ония зверове....) Ами с двете влюбени птички? Леле, сори за лавината с въпроси.... Ама ставам все по-любопитна И ще ти наспамя темата ако не пуснеш следващата част (шегувам се, разбира се)! Очаквам с нетърпение и любопиство продължението!

В момента съм изпаднала в творческа криза
Нямам си напредстава как да го завърша!
ПОМОЩ!

Ъмм, мойте идеи не са от най-добрите ама... с удоволствие ще помогна Приеми ме в Скайп де!

Едит: ААА ше плачкам!

Сорка ако има правописни грешки или повторения! Просто го писах много на бързо...

Глава 6

През главата на Саске минаха хиляди мисли...било то добри или лоши...
Чустваше се виновен...че предаде малкото доверие което Сакура имаше в него!

Чернокосото момче тръгна само по една тясна пътечка която водеше към дома му,единственото нещо което искаше в този момент,беше да си легне и да забрави за станалото....

Биип

Биип

Биип

-О не! - Извика Сакура
-Пак съм се успала!
-Тъпа аларма!
Тя обу розовите си пантовки и хукня към банятя....съблече дрехите си и влезе за бърз душ.
Докато си миеше косата тя забеляза драскотинити от вчерашната случка...
-Саске...-Промълви тя
Протегна ръка и взе кърпата....подсуши се и започна да събира разпиляните по земята учебници....

-Тетрадки,молив,пергел....пффф,учебници...-Мрънкаше момичето
Събра всичко и хукна да бяга,училището започваше само след 10 минути!

*Тук тя се блъска в Наруто*

-Кх...ъъ..ъ Офф НАРУТОО!!!

-ъъ Сакура-чан...Добр..

-Тъпак! Грозник! Да не си сляп!

-С-с-сакура-чан? Какво ти е?

-ЗАЩО ДА МИ ИМА НЕЩО??????

-П-просто ми изглеждаш малко по-странно днес....

-АЗ СЪМ СИ ДОБРЕ!!!!! ТИ ХОДИ СЕ ПРЕГЛЕДАЙ!

Тя го удари и продължи към училището...

-Сакураа-чааан!-Извика си от някъде Ино

-Ъ,Ино здравей,съжелявам,но бързам да училище..

-И ти ли! Аз също се усрах ...Ааа такова де успах!!-Каза шеговито блондинката

-Ъ? Браво.. -.-

Двете се затичаха....
-Ъх Ъх

-Пффф най-накрая стигнахме! - Каза Ино,като си избърса челото!

Сакура не искаше да влиза в училището...тя стоеши като замръзнала пред вратата...

-Сакура! Сакураа Ехоо!-Изрева Ино , Пак ли се понесе из облаците Да не си мислиш за Учиха? Даа за него мислиш...

Зеленоокото момиче не чуваше думите на своята приятелка...Пред очите и изплуваше образа на Саске Учиха...

-Ах!-Тя разтърси глава и ...припадна..

-САКУРА!- Извика Наруто който говореше със Неджи и Шикамару настрани....

-Добре ли си?,Дайте вода!,Какво ти е? САКУРА САКУРА....
Момичето не чуваше нищо...виждаше само някаква красива бяла светлина която проникваше из между навалицата,която се бе струпала над нея...

-Сакура?-Чу се един по нежен глас..това бе гласът на Саске

-Сакура! Аз съм моля те кажи нещо...Сакура

Тя отвори нежните си зелени очи и видя над нея провесения изглеждаш като ангел Учиха.

-Носяя водаааааа!!!! Сакураа дръж сеее!

Наруто плисна едно кофа вода върху Саске и Сакурчето...

-В чаша тъпако! -Каза сопнато Неджи >_O

Сега...двамата седяха мокри един въру друг...какво ли следваше...може би....

ФЪК! Звънеца! Пропуснахме първият час!-Развика се Наруто,Сега Какаши-сенсей ще ни накаже! ФЪК! ФЪК! ФЪК!

-ММММ-Прокашля се учителят
-Можете ли да ми обясните какво става тук ? Неджи,Шикамару,Саске,Сакура,Наруто,Ино...ДЕТЕНШЪН! [НАКАЗАНИ СтЕ!] T.T
Всички оставате след часовете,за да почиствате зградата!

-Страхотно...
-Прекрасно...
-Супер...
-Уеаа ще чистим....! Всеки си мрънкаше нещо...

След като часовете свършиха,а усмихнатото слънце се скриваше зад хълма....6 наказани тинеиджъри търкаха чинове и шкавчета...Какаши ги бе разпределил в групички по двама

-Шикамару и Неджи-1 етаж
-Наруто и Ино-2 етаж
-Саске и Сакура-Таван

...........При Наруто И Ино............
-Чудесно! Търкам Някакъв смотан под заедно с една БЛОНДИНКА !-Оплакваше си Батко ви Наруто
-Смотан! Не забравяи че и ти си РУС!-Отвърна му Ино
-Но,момчетата блондини НЕ са толково тъпи!
-Не е вярно!
-Вярно е!
-Не е!
-Вярно Е!
-Не е...........

...ПРИ ШИКИ И НеДЖИ......

....Та ти казвам тя се целува страхотно-Хвалеше се мързела
-Стига бе,пич! Ти си бил голям лъжец! Дори не си хващал момиче за ръка-ще ми се хвалиш ,че си целувал Темари-чан!
-Целунах я!
-Не си!
-Съм!
-Не си!
-Съм....................

...При Саске И Сакура..........

-Сакура?
-Да...
Вътрешната Сакура "Кажи,че ме обичаш...кажи го! Знам го! КАЖИИ ГОО!!!!
-Ела да исчистим килера...
Вътрешната Сакура" Ти се ебаваш с мене...DOBE! |(

ЙЕЕЕ! Продължение! Мрънкането ми даде плодове! Тъп Саске. Смотан, глупав, гаден Саске. Пъзльо! Яд ме е, поне да я беше целунал. Но все пак се надявам да има хепи енд