NaruHina~преводи

Пускам предговора на фикчето. (за сега само то е преведено) Искам да видя дали ще ви хареса за да зн има ли смисъл да превеждам и др част. {Предупреждавам не съм мн добра с преводите и най-вече с БГ-то така че ако има някакви глешки сори}


Последна почет
Живота на шинобито е наистина труден и днес този факт излезе наяве. Деня беше мрачен, облаците бяха тъмно сиви, а земята беше покрита от сянка.Днес е деня на погребението на третото хокаге. Макар че бе успял да спре плана на Орочимару да разруши селото, това бе коствало живота му. С началото на церемонията, заваля проливен дъжд.
"Вали," Каза Куренай тъжно
"Дори и небесата плачат" отговори Асума
“Събрани сме тук да почетем паметта не само на третото хокаге, но и на всички които пожертваха животите си за да спасят селото ни”
Наруто не внимаваше много много в церемонията. През цялото време си мислеше
Защо, защо трябваше да умира, Защо ? Наруто продължаваше да мисли. Хокагето беше единствения който се държеше добре с Наруто още от началото. Макар да се бяха карали все пак Наруто усещаше че той беше единствения който някога му бе показал че го обича. И момчето се чудеше дали някой ще успее да запълни празнината която той остави.
Наруто погледна назад и видя как Конохамару плаче докато Ирука се опитваше да го успокои.
После свещеника каза нещо което Наруто наистина се вслуша
“Но не чувствайте пълно отчаяние заради нашата загуба. Макар да изгубихме хокагето - нашия лидер, нашите приятели и близки, ние спечелихме и нещо от това. След това изпитание ние ще сме по-силни. Да, трябва да изкажем скръбта си, но също така трябва да се напънем и да накараме хокагето ни да се гордее с нас ”
С наближаването на церемонията хората започнаха да си тръгват. Минутите минаваха и все повече и повече хора си тръгваха. Наруто реши да остане докато не почувства че наистина е способен да си тръгне.
"Наруто" чу се глас зад момчето. То погледна и видя синеоката Сакура.
"Сакура искам…..искам да остана още малко. ОК"
"...Добре, но не стой прекалено дълго навън, става ли"
Наруто просто кимна с глава и продължи да гледа снимката на хокагето. След един час Наруто беше единствения който все още беше там.
"Само ако бях по-силен само ако можех да го защитя както той защити нас?” каза тихо Наруто “МАМКА МУ.” Каза Наруто и първата му сълза падна на земята. Очите му започваха да се пълнят със сълзи. Погледа му се замъгли. Русокосото момче падна на колене и заплака.
Наруто започна да удря по земята, а сълзите се стичаха по лицето му. Наруто не знаеше, но не беше единствения на гробището. Малко боязливо момиченце седеше зад него. Сълзи напълниха белите й очи. Тя реши, че ще си тръгне само когато и любимия и си тръгна.
Тя се приближаваше все повече и повече до него. Сърцето й щеше да изскочи от гърдите й. ‘Какво да кажа, какво се предполага че трябва да направя’ помисли си тя
"На-Наруто " Успя да прошепне
През плач Наруто успя да чуе шепота зад себе си. Докато бавно се обръщаше беше направо шокиран от присъствието на момичето
"ООО Хината, здравей " каза той с лъжлива усмивка опитвайки се да не показва емоциите си
"Аз прост…ъъммм…ударих си ръката.... това е всичко”
Хината погледна небесно сините очи на Наруто и още от пръв поглед видя цялата болка в тях. Той позволи на истинските си чувства да се появят за секунда, но това бе достатъчно за момичето. Той извърна глава.
‘Мамка му сигурно си мисли, че съм някакъв ревльо ’
Щом забеляза, че започва да плаче все по силно, тя си каза ‘ Може би мога да направя поне едно нещо’
С цялата си смелост Хината се приближи възможно най-близко до Наруто. Той усети че някой се приближава към него. Обърна се и този път учудването беше още по-голямо. Хината обви ръцете си около Наруто и го прегърна силно. Очите на момчето се уголемиха от учудване. Хината вече беше червена като домат, но не се отдръпна и продължи да го прегръща. Наруто беше поразен.
"Всичко ще се оправи.” Каза тя нежно (ето тук дори и аз се втрещих :^) ) “Вярвам в теб. Всичко е наред ” (:О ОМГ това Хината ли го каза хD)
Наруто погледна белите й очи и видя нещо което не виждаше често: Любов.
Докато я гледаше защитата му се строши, сълзи напълниха очите му и той пак започна да плаче. В този момент и Хината се разплака. Те седях прегърнати и плачеха на рамото на другия.
МОЖЕ БИ НАИСТИНА ВСИЧКО ЩЕ СЕ ОПРАВИ


ПП: Искам да съобщя че събирам екип за превода тъй като сама няма да се справя. Кандидатурите да ми се пращат на ЛС след което ще получите повече инф и ще ви разпределя кои глави да превеждате.