Bleach Shippuuden : The series!

ФИКА НЕ Е МОЙ !!!

Предлог:

2 години след действието, което се развива в Блийч:

Живота на всички беше просто идеален. Доста интересни събития се случиха, например това, че Ичиго и цялото му семейство получиха официални покани от Сейрейтей. А какви бяха те ли? Ишин, Карин, Юзу и Ичиго вече можеха да си живеят спокойно в Обществото на Душите. И те естествено се възползваха от тази възможност. И понеже всички бяха мноого благодарни на Ичиго, зеха, че го направиха Капитан на 14-ти отряд от Готей 15. А кой беше капитан на 15-ти отряд ли? Да ви представя капитан Абарай! XD И сега те двамцата с Ичиго спокойно си живуркаха и се отнасяха доста сериозно с работата си. А горкия Бякуя трябваше да си намери нов лейтенант.
Имаше и друго много важно събитие, а именно, че Айзен беше сключил мир с Готей 15 и сега малки аранкарчета тичаха по улиците в Обществото на Душите.
Още много други неща се случиха.... Имаше много случай, в които Матсумото беше пияна. А това на някой хора не се нравеше. Но повече мъжки екземпляри бяха много щастливи. Защо ли? Под въздействието на алкохол, Рангику се превръщаше в доста добра и търсена стриптизиорка. Тоширо се изявяваше като по-голям нейн брат, и естествено ходеше да я прибира от баровете.
Но не само Хитсугая искаше да играе ролята на добрия голям брат. Айзен-сама се беше провъзгласил за 'Бащата на аранкарите' и редовно оправяше кашите, които забъркваха най-вече еспадите.
Ями беше станал рекламно лице на шкембе чорба, леща и 'супа от мишки'. И понеже той беше много невъздържан, редовно се налагаше да ходи в болницата. И кой го прибираше оттам ли? Айзен-сама разбира се! Но не само Ями беше рекламно лице.
Улкиора рекламираше тениски 'Чаппи' , а заплатата му беше предоставяна от Бякуя, под мъдрото ръководство на Рукия.
Сазуел се беше специализирал в областта на производството. Но най- му вървеше проиводството на наилонови торбички, затова той си беше отворил магазинче, което нарече ' Торбичките на 8мата еспада '. Но той не се занимаваше само с това... През свободното си време беше станал рекламно лице на розовата боя за коса.
Ноитора и Гримджоу пък бяха станали наемни убийци и сритваха задници насам-натам.
Общо взето - нищо съществено не се случи през тези 2 години. Е, почти нищо...

ОЩЕЕЕЕЕЕ

Eпизод 1:

- Куросаки-куууун!!
- Иноуе!!
Ичиго и Орихиме тичаха по една зелена полянка хванати за ръце, денят беше топъл и хубав. Докато изведнъж...
Ичиго падна от леглото и започна да мята ръцете си.
- Къде?! Кога?! Защо?! ПРОКЛЕТ ДЪРТ ПСИХОПАт!
След този истеричен изблик той започна да изстисква розовата си пижама, докато побъркания ми баща се хилеше мазно с една кофа в ръка.
- Все още не можеш да надминеш баща си, а, мили мой синко!
И тъкмо когато ненормалния Ишин щеше да си получи заслужения ритник, в стаята влезе Карин.
- Ичи-нии, ако започваш да се чувстваш леко ляв, можеш да ни кажеш. Ние ще ти помогнем, а ти няма да носиш розови пижами.
- Ч-чакай! Не е това което си мислиш! - изпищя Ичиго насреща и.
- Съжалявам, че те обезспокоих! Чао! - и вратата се трясна, което накара цял свят да се разтресе.

-- Същевременно в Реалния свят --
- ТОЙ Е МОЙ!!
- НЕ! МОЙ Е!!
Нел и Орихиме продълаваха да се бият без дори да осъзнават, че Куросаки вече не е на този свят. Но за тяхно щастие дойде един ангел хранител, който им отвори очите, и те двете решиха да заминат за Обществото на Душите. А кой беше този ангел? Урахара, разбира се!

-- В една кръчма --

- ... И въпреки т'фа, че бях с 1 ден по-малка, той беше 3 пъти по-нисък от мене! - извика Хинамори. А Рангику, която стоеше до нея, се хилеше като откачалка и пиеше саке.Както си седяха те двете, изведнъж вратата на кръчмичката стана на парчета. И преди клиентите да разберат какво и как стана, чуха крясък.
- Пак ли прайш мизерий ма?! Заради тебе не мога да погледна отряда си и останалите капитани в очите! Толкова раута имаш, пък само по баровете седиш! Безсрамница! Идиотка! За лейтенант не ставаш!
Тоширо изглеждаше по-нисък от обикновенно, косата му беше още по-странна, а от очите му изскачаха черни пламъчета. И ако те наистина можеха да подпалват, досега Рангику да е станала на въглен.
- Ама... аз! Такова... - заоправдава се Матсумото, но опитът беше неуспешен. Хитсугая я хвана за косата, и докато се усети, тя се влачеше по пода и то право към вратата.
- МЛЪКНИ! Ти всеки път викаш "аз такова", ама нищо свясно не можеш да напрайш! ИДИОТКА! ИЗВЪНЗЕМНИТЕ МИ СЕ ХИЛЯТ ЗАРАДИ ТЕБЕ! Не мога да излезна от стаята от срам, и то защо - заради тебе, разбира се!
- Стига деее!
- ПО-СКОРО ТИ ТРЯБВА ДА СПРЕШ! ДО 1 ЧАС ДА СИ СВЪРШИЛА ЦЯЛАТА РАБОТА! А после ще обясниш на целия 10-ти отряд и на останалите капитани за това, че не аз съм виновен че си толкова разлигавена! ТРЪГВАЙ!
След като остана без свещенната компания на Рангику, Хинамори въздъхна с облекчение и каза:
- Добре, че ми се размина...
Но май тя все още не осъзнаваше, че е в опасност. Някъде отдалеч се чу крясък:
- СЛЕДВАЩИЯТ ПЪТ НЯМА ДА ТИ СЕ РАЗМИНЕ!
- Ъхъ, Хитсугая-кун...
- ХИНАМОРИ! КОЛКО ПЪТИ ДА ТИ ПОВТАРЯМ, ЧЕ Е КАПИТАН ХИТСУГАЯ!
- Ъхъ, Хитсугая-кун...
- МЛЪКНИ!
- Ъхъ, Капитан Хитсугая....
- Така е по-добре....
- Ъхъ....
След като крясъците спряха да достигат до ушите на останалите клиенти, Хинамори се сви в един ъгъл с уплашено изражение и бутилка саке.

Eпизод 2:

Ичиго лежеше на нек'ъф покрив и броеше въображаемите звезди от въображаемото небе в главата му. Това определено го успокояваше. Все пак да имаш напълно-побъркан баща не е лесно...И тъкмо когато беше стигнал до последната звезда, Ичиго наай-после усети, че има някой зад него. А след това чу глас:
- Най-после ме забеляза, а, Куросаки Ичиго?! Но както и да е, лайф съкс.
-А, Бякуя?! Ти 'що си тук?
- 1. Това е МОЯТА КЪЩА и 2. - Бякуя се сви така, че да изглежда двойно по-дребен. - 'It's Captain Kuchiki!' Позна ли кой съм аз?!
- Сетих се! Ти си Тоширо!
- Позна!
Този кратък диалог беше последван от зловещ смях, който беше изпълнение на Бякуя. Това негово действие накара Ичиго да падне от покрива със уплашено изражение. Защо ли? По простата причина, че 'Captain Kuchiki' беше доста страшен, когато се смее.

Малко по-надалеч се чуваха крясъци. Ако някой не знаеше каква е ситуацията, 100% щеше да си помисли че колят прасе.
- Ааааа! Аааааааа! Помооощ! Аранкариии! При менееее! - крещеше/квичеше (не може да се определи точно) Ханатаро.
- Ханатаро-сааан! Чакайтее, помогнете на Ями-сама - от своя страна крещяха аранкарите Кашкавал и Сирене, които влачеха нещастната 10-та еспада.
- Аа~a, коремът миии! - квичеше/пищеше (и тук не може да се каже какво точно правеше) Ями.

До ушите на Ичиго достигнаха крясъци-писъци, брилянтното изпълнение на 4-те фигури, които го приближаваха.
- Добре ли сте, Капитан Куросакии?! - в един глас крещяха-пищяха 4-те персони.
- А Кебапче, Кюфте, Наденица, Пържола! Пак ли ще ми досаждате.......
- Ама ние... Помислихме, че пак се заяждате с някоя муха на кой от двамата е по-силен Зампактото... И си помислихме, че мухата ви е пребила и викнахме целия 4-ти отряд. След малко ще дойдат и ще се погрижат за вас!
"Никога няма да се оправят, а?"
- Ъ-хъ-хъм! - изкашля се многозначително Бякуя.
Без резултат.
- Ъ-ХЪ-ХЪМ!
- Аа, Капитан Кучики! И вие ли сте тук?!
Но вече беше късно.
Време е за отмъщение.
-Ban Kai! Senbonzakura Kageyoshi!
В същият момент Ичиго се почувства съвсем здрав. Защо ли? По простата причина, че трябваше да защити нищонеподозиращите Кюфте, Кебапче, Наденица и Пържола.
- Така значи.... Ban Kai! Tensa Zangetsu!

ОЩИИИИИИИ

Епизод 3:

--На следващия ден--

- Ааа, това е частна собственост! Защо, мамка му, сте се струпали тук?! - крещеше новият лейтенант на Бякуя, а именно Капачка Шкембечорбо.
- Аааааа! Аааааа! - пищяха фенките.
- Ще ме принудите да стана сериозен... Секретната техника на клана Шкембечорбо: Хиляди кебапчета! Огън!- След като изрече името на техниката, от Зампакто-то на Капачка започнаха да излизат кебапчета, които уцелваха фенките право в устите и като ракети ги изпращаха на 10 километра назад.

- ИДИОТ!- изсъска Ичиго и запрати 5-6 книги по някакъв досаден аранкар, който моментално се изниза от стаята му.

Някъде по света 6 шинигамита стояха като гръмнати и гледаха някакъв плакат.
- Виж, виж! Днес и утре ще са 30% по-здрави и с 38% намаление! - Каза единият шинигами.
- БЪРЗО КЪМ 'ТОРБИЧКИТЕ НА 8-МАТА ЕСПАДА'!

- ААААААААААА! - крещеше Ичиго - ЗАГУБИХ ОБЛОГААААААААААААААА!!
Спомен
- Ааа, ако загубиш ще те накарам да ми изпълниш едно желание! - каза Ичиго.
- Това се отнася и за теб...
- Да почваме тогава! Getsuga Tensho!
Няма Гетсуга Теншо.
- GETSUGA TENSHO!
Без резултат
- Сега е мой ред. - каза Бякуя - Scatter, Senbonzakura Kageyoshi!
-
Край на спомена.
- АААААААААААААААААААААА! - продължаваше да си крещи Captain Kurosaki.

А положението при Капачка никак не беше розово. Фенките продължаваха да прииждат от всякъде...
- ХИЛЯДИ КЕБАПЧЕТА!
Нова доза кебапчета полетя към феновете, което накара част от тях да се залепят за стената.
Но това не помогна.
Те бяха като роботи и независимо колко удара поемаха, изправяха се след минута и продължаваха да ходят, докато крещят влюбено.
Но вратата на помещението, пред което се развиваше цялата тази случка, се отвори.
- ААААААА! - изкрещяха за последно фенките и припаднаха.
- Капитан Кучики! Не трябва да излизате от стаята!
Бякуя го изгледа доста странно и най-умното, което успя да каже в този момент беше:...
- Ъ?!
- Вижте какво става, когато се показвате пред феновете... - проплака Капачка и посочи припадналите членове на фенклуба.
- Както и да е, отивам да дам заплатата на Улкиора...
- Но.... Има една малка подробност....

Eпизод 4:

- ЪЪЪ?!
- Ъ... Ама... ПОДГОТВЕНО Е НАПАДЕНИЕ! - най-накрая успя да каже Капачка...
Но напразно.
Нямаше кой да го чуе...
Както и да е.
Бякуя се беше запътил към... тайното място на Улкиора.
- Бя-куун!
В същият момент нещо падна на главата му и го хвана за косата.
- Аааа! Само не косатааа! 3 часа ми отне да я оправяяя! Пуснииии!
В безуспешните опити да махне нещото от косата си, Бякуя падна в дупката, която през цялото време ходеше след него. (ОМГ! XD)
- Понеже Ичи е много зает, Бя-кун ще е новият противник на Кен-чан! - изпищя радостно Ячиру и се запъти нанякъде.
- А ти си мислиш, че ще ме задържиш на едно място с подобен капан...
В същият момент 5-6 хладилника и 2 сандъка се стовариха върху 'Captain Kuchiki' и го натикаха отново в дупката, която се уголеми. (странни са тия дупки...)
- Отивам да доведа Кен-чан!
След минута дупката се затвори.

After 10 minutes
- Кен-чаан!! - извика радостно Ячиру и се метна на главата на Зараки. - Готово!
- Сега си имам Ичиго! - отвърна 'и Кенпачи и показа на лейтенанта си бягащия Ичиго и изплашената Рукия.
- Ооо, но аз оставих Бя-кун в дупката....
- БЯКУЯ НИЙ-САМА! - изпищя на умряло Рукия-чан и тръгна да търси брат си. Дори и на 1 км. растояние се чуваха нейните крясъци.

Малко по-надалеч:
Внезапно се отвори лилав портал.
- Аааа, извънземните ни нападат! - се чу крясък-писък и цялата 12-та дивизия се просна на земята от страх.
От портала се показа синьо нещо, после ръка, после глава, после и цялото тяло на нещото. Наруто се запъти към един нещастен шинигами и нададе боен вик:
- РАСЕНГАН!
И таман щеше да убие жертвата си... Но... Усети, че някой го хвана за косата... В следващия момент Узумаки се озова на земята.
- Идваш с мен в лабораторията. Ще те разглобя, ще те разуча и после пак ще те сглобя. После пак ще те направя на части. - каза мазно Маюри и на лицето му (ако може така да се нарече) се появи злобна усмивка.
- Н-но, Маюри-сама...
- Нему, досада, млъкни! Току-що открих прекрасен екземпляр. - Маюри отново се ухили злобно.
За щастие на Нарутчо-кун от портала се показа ръка, после се показа и глава, после и друга ръка... след това се показа и цялото тяло на въпросния човечец.
- НАРУТО! ИДИОТ! КОЛКО ПЪТИ ДА ТИ ПОВТАРЯМ ДА НЕ ХОДИШ В ДРУГИ ИЗМЕРЕНИЯ!
След този крясък, Маюри усети, че нещо изтръгва плячката от ръцете му. Портала се затвори и след секунда - нема Нарутчо-кун, нема Сакура-чан.

Епизод 5:

- И са ко ш прайме? - попита Ренджи.
- Ми ше псуваме... - отвърна му Кира.
- И ко ше псуваме? - отно~во попита Ренджи.
- Всичко и всички... - простичко отговори на въпроса му Хинамори.
- От кой започваме?!
- От Капитан Кучи... Грешка - От Бякуя! - след този кратък и ясен отговор личицето на 'captain Abarai' грейна.
- M чи да го почваме... - съгласи се Момо.
И така започна великото псуване.

Същевременно Рукията търсеше скъпоценното си голямо братче. И както си го търсеше, взе, че падна в ... невидимата дупка О.о ... И таман си мислеше, че това е краят и... се стовари върху нечовешки голяма възглавничка, поне така и се стори. ама нейното падане никак не се хареса на голямата възглавница. В същият момент Рукия-ча~н беше изблъскана наствани.
Това означаваше война.
Тази нахална, и между другото неудобна възглавница щеше да си плати.
Да, ама не!
Рукията усети, че ръцете и са приковани към пода на дупката, което съвсем преля чашата. Тя изрита нещото и хвана първото, което успя. ( в случея няколко кичура коса. )

-А~aa! - крещеше Ичиго.
- Не кряскай, а се бий! - заповяда му Кенпачи. - Искам да те видя с Бан Кай + холоу маска.
Но веселбата беше прекъсната.
- Какво си мислите, че правите..? - изсъска срещу им ТуширУ.
- ТОШИРО?!- изкряска Ичигу и долната му челюст удари земята.
- Поне слагай -сан, простак с простак! - каза гневно капитана на 10та дивизия.
Но на Зараки не му беше до официалности.
- Лапе, боя ли си просиш?!
- Ще видим кой си проси боя... Soten ni zase, Hyo~rinmaru!

По това време Нелиел и Орихиме пристигнаха в Обществото на душите. Изведнъж и двете останаха като заковани.
- Това реятсу...
- Да тръгваме!
След минута на същото място имаше само прах.

Епизод 6:

- Пусни~ии! – изпищя жално Бякуя и се опита да махне ръцете на Рукия от свещенната си коса.
- БЯКУЯ НИЙ-САМА!
- След този крясък, който за малко не спука тъпанчетата на всички същества от всички измерения, Рукия-ча~ан светкавично се изправи, а пред нея застана скъпоценното и братче в цялото си рошаво величие.
- Колко пъти... – процеди ядно през зъби той - ... колко пъти трябва да ти повтарям, че нямаш право да докосваш и един косъм от косата ми... Знаеш ли, че ми отнема 3 часа да я оправя...
- Гоме, ний-сама!
- Chire, Senbonzakura!
Няма резултат.
-Chire, Senbonzakura!
Да, ама Сенбонзакура не ще да разцъвти.
- Mae, Sode no Shirayuki!
Отново нищо.
- Загубени сме...- едва промълви Рукия.
- Аха... – съгласи се Бякуя.

- Чу ли нещо? – попита Ренджи.
- Еми да, една птичка умря. – спокойно му отвърна Момо и посочи тялото на мъртвото животно, което падна от клона на съседното дърво.
- Ай да го погребем. – предложи Кира.
- М’ чи ади де. – отново се сърласи Хинамори.

- Лапе, май скоро ще останеш без Бан Кай, а?! – попита подигравателно Кенпачи и погледна към Тоширо. А той беше достигнал лимита си.След 1-2 минути щеше да остане само с Ши Кай... А на Зараки определено му нямаше нищо.
Но яко Ичиго не беше усетил добре познатото за него Реятсу, 10ти отряд сигурно щеше да остане без капитан.
Изведнъж като по поръчка отнякъде изникнаха Нелиел и Орихиме.
- Kawaii! – изпищя зеленокосата и се метна на врата на Тоширо. А той се подхлъзна на леда, който между другото сам беше направил и *дум* на земята. – По колко взимаш на вечер?
А свидетелите на тази доста странна случка успяха само да кажат :
-WTF?!

- Абарай-кун, спъпка една мравка. – каза с равен тон Хинамори и посочи смазаното насекомо на Ренджи, който моментално се разрева.
- Аз съм чудовищее~е! – изхълца той.
- Ще отидеш в ада. – заключи Изуру с умно изражение на лицето в опит да успокои приятеля си.
Но без успех...