Naruto Fen Forum

Naruto
 
ИндексВъпроси/ОтговориТърсенеПотребителиПотребителски групиРегистрирайте сеВход

Share | 
 

 Дъщерята на Пейн

Предишната тема Следващата тема Go down 
АвторСъобщение
iva_sasuke
Admin - Хокаге
Admin - Хокаге
avatar

Брой мнения : 258
Join date : 02.07.2008
Age : 22
Местожителство : При мажлето ми Саске в Коноха

ПисанеЗаглавие: Дъщерята на Пейн   Вто Юли 29, 2008 11:25 am

Този фик не е мой

Глава 1

Денят се очертаваше топъл и приятен. Нормално за началото на юли.
Момичето отвори прозореца и вдиша доволно чистия и прохладен утринен въздух. След това се облегна на перваза и прехласнато се загледа в изсветляващия хоризонт.
- Еей, Сакура! – Тя погледна с крайчеца на окото си надолу и видя Наруто, който усилено се опитваше да привлече вниманието й, но продължи да го игнорира. – Сакураааааа! Престани да се преструваш най-сетне!
- Кажи, Наруто... – предаде се и мудно извъртя поглед към него. Беше му сърдита, защото умникът бе забравил за единствената среща, на която се беше съгласила да отиде с него и която се бе състояла от 2 часа чакане, а после – здрав пердах. – Какво може да е толкова важно, че да си станал в 9 часа сутринта?
- Побързай да си облечеш нещо и тръгвай с мен! – изкрещя той. – Трябва да ти покажа...
- Наруто, - въздъхна тя - първо на първо, откъде си така убеден, че ще направя каквото ми казваш,а именно да тръгна след теб, когато мога да си почивам на воля и второ на второ, сигурен бъди, че ако се съглася по някакъв начин да дойда, но е нещо маловажно, ще си изядеш боя!
- И още как! Отваря ни се златна възможност! – очите на момчето светнаха.
- За да не те видя никога повече? – иронично се заяде тя и отпи глътка от кафето си.
- Да, Сакура, идеален момент да се заяждаш! – момичето се подсмихна, но го остави да довърши. – Това е голям шанс да научим повече за местонахождението на Саске.
- Саске ли каза? – Сакура се втренчи в момчето под прозореца си, след това се втурна в стаята и след няколко минути вече беше при Наруто. – Как така за Саске?
- В селото е пристигнал някой, чиито баща е имал доста взимане-даване с Орочимару в миналото.
- Така ли? И кога е пристигнал? – заинтересува се Сакура със загрижено изражение при мисълта за бившия си... съотборник...
- Днес сутринта... тоест преди няколко часа. Киба дойде да ми каже. Всъщност, вече цялото село знае за нейното появяване.
- Нейното? – Сакура заинтригувано се почеса по брадичката. – Значи някакво момиченце ще ни помогне да открием приятеля си?
- Ооо, Сакура, не се и съмнявай! – Наруто се обърна към нея докато тичаха към главния площад на Коноха. – Рядка възможност е да познаваш някой, който е толкова навътре в делата на Акацки!
- Все още не мога да повярвам, че ме измъкна от нас толкова рано в единствения ни почивен ден, за да ме заведеш при някаква самозванка, защото...
- Сакура, ти си умно момиче – тя го изгледа смразяващо изпод вежди – и се предполага да опитваш да обориш думите ми. Но тя не е самозванка.
- И коя по дяволите е тогава? – момичето видимо губеше търпение и бе готова всеки момент да се върне обратно.
- Сакура, - Наруто я погледна в очите с надежда, която не бе за пренебрегване. – тя е дъщеря на Нагато Пейн – лидера на Акацки.
Сакура се препъна и едва не падна от почуда. Двамата спряха да тичат.
- Какво каза току-що? – Тя хвана Наруто за яката и без да се усети го разтърси 2-3 пъти.
- Не... се... шегувам... и ме пусни, моля те! – заекна той.
- О извинявай! – момичето го поизтупа и се отдалечи заднишком на няколко крачки. – Но не знаех, че хората от Акацки имат деца!!!
- Всъщност, повечето нямат. Тя е единствената.
- И как се е озовала баш при нас? – Сакура скръсти заплашително ръце.
- Ами, - започна историята си момчето, - едно от телата на Пейн е неин биологичен баща. Всичко обаче се случило след като Нагато си го бил избрал за тяло - заместник. Една нощ се озовал със Сасори в някакво малко селце и...
- НЕ ТЕ ПИТАМ ТОВА!!! – момичето изпука машинално кокалчетата на лявата си ръка. („И все пак – кога успя да разбере всичко дори с най-малките пикантни подробности?!”)
- О да, да – сифиряса се Наруто. – Извинявай. Та с течение на годините и благодрение на обучението на баща си, момичето станало много силно. Дори прекалено силно. Пейн се уплашил от мощта й и решил или да я убие и да вземе силата й, или просто да я убие. Тя, разбира се, още не може да се мери с него и решила да избяга.
- Достатъчно – Сакура му направи знак да спре. – Но откъде ще знае нещо именно за Орочимару?
- Разочароваш ме, Сакура-чан – поклати глава момчето и зацъка с език, което я накара да пламне от гняв. – Точно пък ти да не си чувала нищо за шпионирането...
- КАКВО НАМЕКВАШ, МЕКОТЕЛО ТАКОВА!!! – изпищя тя с глас, доста по-различен от нейния.
- Н-н-нн-нищо, Сак-к-кура – запелтечи той, бягайки от нея.
(Истината е, че Наруто я е хващал да шпионира бившата си любов /без уточнения коя/, но това отклонява историята от главната й цел.)


Междувременно в офиса на Хокагето:
- Искрено се надявам на подкрепа от ваша страна – вежливо, но студено промълви Изуми, а очите й заплашително пресветнаха.
- Е, зависи какво очакваш да включва тази подкрепа – отвърна Цунаде, която седеше подпряна на лакти зад бюрото си. – Бъди сигурна, че в очертанията на селото няма да ти се случи нищо. – Тя се взря в очите на момичето. – Но в никакъв случай не очаквай да те оставя да поведеш някои от нинджите ми на бой срещу Пейн!
- Нямам подобни намерения – Изуми се напъна да се усмихне. Уви, след всичко преживяно предишната нощ, нямаше сили да се преструва. Хокагето забеляза това и реши да поотпусне каиша.
- Добре тогава. – Тя махна с ръка на единия от помощниците си, който моменално излезе. – Ще назнача един от най-силните си Джунини за твой сенсей, който за начало ще има задачата да те разведе из селото и да провери уменията ти, най-вече с Ринненгана. – Очите на Изуми отново пробляснаха и Цунаде забеляза това. – Ето го и него. – В стаята влезе високо и красиво 17-год. момче с дълга коса и страшни чистобели очи. – Запознайте се. Неджи Хюга – Изуми.
Двамата си подадоха ръка, след което Хокагето им направи знак да тръгват. Щом вратата се затвори след тях, тя промълви на Шизуне, която се бе спотаила в единия ъгъл на стаята:
- Не ми вдъхва особено доверие това момиче. Като се има в предвид и чия дъщеря е... – Цунаде въздъхна дълбоко. – Веднага назначи някой, който да я следи денонощно. И който най-вече да пази гърба на Неджи!

_________________
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://narutofenfourm.forumakers.com
iva_sasuke
Admin - Хокаге
Admin - Хокаге
avatar

Брой мнения : 258
Join date : 02.07.2008
Age : 22
Местожителство : При мажлето ми Саске в Коноха

ПисанеЗаглавие: Re: Дъщерята на Пейн   Вто Юли 29, 2008 11:26 am

Глава 2

- Коноха е наистина прекрасно място – каза Изуми и искрено се усмихна, оглеждайки се наоколо. Неджи просто продължи да върви с ръце в джобовете. – Много съм слушала за селото от Итачи... – момичето усети грешката, която допусна при изричането на това име, защото Неджи спря. – Искрено съжаля... – Той си оправи крачола на дънките и си пристегна нинджа-обувката. След това също толкова незаинтересеовано се изправи и продължи по пътя. Изуми остана зад него, гледайки го недоумяващо.
- Защо се спря? Нямаме време за губене! Тръгвай! – изкомандва той, а тя зяпна от изумление.
- КАК СМЕЕШ ДА МИ ГОВОРИШ ТАКА? – Изуми присви юмрук и направи заплашително крачка към него. Той просто спря.
- И какво сега, ще ме нападнеш по средата на улицата ли? – подигра й се той. Момичето се огледа за минувачи, които в действителност имаше в изобилие. – Не бъди глупава!
- Какво?!...
Неджи се обърна към нея и я доближи така, че лицата им бяха на сантиметри едно от друго.
- Не харесвам хората, които са предали страните си, за да събират лична мощ! – Тя преглътна. – Нямам ти доверие, Изуми, както и всички в това село! Не се опитвай да играеш игрички с цел да се харесаш на останалите, защото, кълна се, за всеки паднал косъм от главата на когото и да било в Коноха, ще има големи последствия именно върху теб!
Очите на момичето се напълниха със сълзи, които обаче трябваше да бъдат подтиснати на всяка цена. Проявата на слабост в такъв момент е възможно най-лошата опция.
Неджи се обърна отново с гръб.
- Хайде, ще те заведа до къщата, в която ще отседнеш... – „надявам се временно”, но не посмя да го каже.
Момичето въздъхна. Не, че беше очаквала друго отношение към себе си, но все пак се почувства смазана. „И ще трябва да прекарвам дните си с него?... По-добре да ме беше убил... татко...”
Едно малко момиченце се приближи до нея. Изуми му се усмихна, но в следващия момент майката на детето го дръпна така рязко назад, че то почти обърса асфалта. Изуми въздъхна отново.
- Трябва ли да ти повтарям?
Тя затвори очи за момент и пое дълбоко въздух, опитвайки се да се въздържи да сложи надутия си сенсей на мястото му. Разбира се, Изуми много ясно осъзнаваше, че нападките му са умишлени.
Затова го последва кротко, като се опитваше да не се изравнява с него. Не, че той искаше, де.
Няколко минути по-късно двамата се спряха пред малка, но спретната едноетажна къща. Момчето извади връзка ключове от джоба си и ги връчи на момичето.
- Ето. Това е. Вътре ще намериш всичко, от което се нуждаеш. Хокаге-сама е щедра и мила жена. Не го забравяй!
След поредния смразяващ празен поглед, Неджи я остави.
- Е, Изуми, приятелко моя, - каза си тя сама, - честит ти нов живот!

Отново в офиса на Хокагето:
Наруто бе добил сериозен вид може би за първи път в живота си, след като Саске напусна селото. Сакура стоеше плътно зад него, внимателно заслушана в думите на Цунаде.
- Надявам се можете да си направите сметката, че си играем не с огъня, а с цял горски пожар – замислено каза менторката. – Затова и мисията ви ще бъде от S-ранг. Очаквам отлични резултати.
- И аз се надявам, че можеш да разбереш какво би представлявало това момиче за нас, бабо Цунаде – прекъсна я Наруто. – Тя е еднопосочен билет към...
- ... ада, ако се наложи – довърши вместо него тя. – Разбирам те, Наруто.
- И все пак...
- НЕ СМЕЙ ДА СПОРИШ С МЕН! – изкрещя жената, видимо поддаваща на напрежението. – Забранявам да предприемате каквото и да било без мое знание!
- Да, Цунаде-сама! – издекламира Сакура и понечи да си тръгне, но като видя, че Наруто седи като закован на място, въздъхна мноого дълбоко и се спря. – Голям си досадник! Все ме забъркваш в каквото не искам! Сега поне благоволи да си размърдаш малкото задниче и тръгвай след мен!
- Не. – Цунаде и Сакура го изгледаха като ударени с кунай. – Няма дори да се наклоня към вратата, докато не ми даде...
Хокагето се удари силно през челото.
- Наруто, ти, малко, досадно копеле, разкарай ми се от главата!
- Няма!
- МАХАЙ СЕ!!!!!!
Наруто скръсти ръце.
- Добре. Но щом момента настъпи, няма да ме спрете. – След това се обърна към вратата, последван от Сакура, която хвърли бегъл поглед към учителката си. „Чудесно! – помисли си момичето. – Сега трябва да наглеждам не само Наруто, но и него... Аз каква съм? Медик или детегледачка?” Тя подритна Наруто по крака, който обаче не я удостои с вниманието си както обикновено. „Всичко е за Саске. Това ще ми е успокоението в тежките седмици, които ме очакват. Саске. И обичта ми към Наруто.”


Гръмотевиците раздираха тъмното небе, създавайки впечатление за среднощен бой, а проливният дъжд само засилваше тягостната атмосфера. Изуми плачеше седнала в леглото си. Сърцето й се късаше на хиляди частици от мъка. Искаше да се махне от това проклето място, ала беше прекалено късно. Някъде далеч в съзнанието й прозвучаха последните думи на най-добрия й приятел. „Ще те убие...”
Тя разтърси силно глава.
- Не! Остави ме на мира!
Връщане назад няма. В главата й изплуваха на смътни облаци кадри от онзи злочест ден.
* *
- Побързай, Изуми! Нямаме никакво време!
- Сантай! Върви без мен, моля те...
Двамата тичаха през гората. Той натисна главата й надолу. Над ръката му прелетя кунай и се заби в съседното дърво. От дрехата на момичето се стичаше кръв.
* *
- Стига... Стига... – Изуми притисна глава между ръцете си.
* *
Стоеше изправена лице в лице с баща си, който я гледаше без капка жал.
- Бъди послушна, иначе и на теб ще се случи същото – Пейн посочи лежащото на земята момче до себе си. – Сега се поклони пред мен и да се прибираме.
- ЗА НИЩО НА СВЕТА, ИЗУМИ! ТОЙ ЩЕ ТЕ УБИЕ!
Пейн срита Сантай в ребрата и погледна отново към нея.
* *
- Спри... Не искам да гледам повече!...
* *
Изуми бягаше сама през гората. Раната изцеждаше силите й. Почти не чувстваше чакра в себе си. „Само още малко...”
* *
Момичето стана от леглото.
- По дяволите! Полудявам! – Избърса очите си и погледна навън. – Прости ми, Сантай. Не биваше да става така! Защо всичко се обърква именно при мен? Сантай, обичам те – Издуха нос в кърпичката си. - ... Не искам никой да страда така, както страдам аз... Не искам да убивам никого... – Една мълния освети красивото й лице, по което от болка не бе останала и следа. - ... Но щом се налага, ще го направя..

_________________
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://narutofenfourm.forumakers.com
iva_sasuke
Admin - Хокаге
Admin - Хокаге
avatar

Брой мнения : 258
Join date : 02.07.2008
Age : 22
Местожителство : При мажлето ми Саске в Коноха

ПисанеЗаглавие: Re: Дъщерята на Пейн   Вто Юли 29, 2008 11:26 am

Глава 3

Силен трясък, сякаш някой удря с юмрук по стъкло, изкара Изуми от неспокойните й сънища.
- Хайде, трябваше да си готова вече!
Тя се огледа – часът бе малко след 7 сутринта, а времето навън беше просто ужасно. Момичето разтърка мудно чело и примигна на парцали. През завесата се виждаше висок силует. Неджи погледна часовника си и удари още няколко пъти по прозореца.
- Ще си направиш ли въобще труда да станеш?!?!?!
- Будна съм! – изкрещя тя от вътрешността на стаята. – Дай ми минутка да се приготвя.
Неджи отпусна юмрук с въздишка и се облегна на стената. Не след дълго момичето се появи пред него.
- На какво дължа това ранно посещение? – запита тя възможно най-вежливо.
- Не се преструвай на малоумна! – сопна й се той. – Сякаш не чу като ти казаха, че от днес започваш обучението си при мен!
Изуми го изгледа изключително злобно, но той се престори, че не я вижда. Това я ядоса допълнително и тя сви ръка в юмрук.
- Виж, господинчо, – процеди през зъби – аз не съм ти всякоя, че да се държиш така с мен! – Неджи най-сетне я удостои с поглед. – Казано ми бе, че първите дни ще се запозная със селото, не, че един досадник ще ме вика на тренировки в ранна доба под дъжда...
Момчето хвана ръката й и на свой ред заговори:
- А ти, момиченце, много внимавай! Не забравяй къде си и с кого си имаш работа! Или ако се мислиш за много велика, защо не ми покажеш още сега къде ми е мястото??
Изуми се изтръгна от него с един замах, приглади дрехите си и се изплю с пренебрежение до крака му.
- Ти ще си този, който ще плаче за милост накрая!
Неджи се учуди на дързостта й.
- Много си самоуверена...
- Просто никога не губя.
Той присви очи. Бякуганът се очерта на лицето му.
- Нека проверим това. – Обърна се и тръгна нанякъде, а Изуми го последва бавно.

Дъждът отслабваше, ала все пак, никак не е приятно да те вали по лицето. Изуми придърпа качулката на якето си и заби поглед в земята. Не беше сигурна какво е намислил сенсеят й, ала определено не й харесваше факта, че не се дори опитва да опознае истинската й същност. „Ще им дам време... дано имам достатъчно...”, помисли си тя.
- Спри тук – нареди й Неджи и се обърна с лице към нея. Намираха се на малка поляна извън Коноха, но не далеч от стената. – Тренировъчна база 119. Наша е за следващите няколко седмици.
Изуми преглътна спокойно и свали качулката си. Гледаха очи в очи, без да казват нищо.
- Хайде!
Неджи хукна към нея, като пътьом извади един кунай от чантичката си. Момичето въздъхна и просто отскочи встрани. Другият се плъзна по мократа трева и смени посоката. Този път и Изуми извади оръжие и зае бойна позиция в очакване на сблъсъка. Момчето направи в последния момент лесна, но важна маневра, хвърли куная и се приземи точно зад ученичката си.
- Пипнах те! – подсмихна се той, но за кратко. Изуми изчезна пред очите му. – Но... – Неджи трескаво се заоглежда. – Къде отиде? Дърветата? Храстите?... О... не...
Секунда, преди пестника на Изуми да отнесе ченето му изпод земята, той смогна да се махне.
- Джуукен!
- Мечтай! – момичето се изсмя и отново изчезна.
- Ама тя владее земната техника?!...
- Грешка!
Ритникът й се заби в коляното му. Преди да успее да отвори очи, нея отново я нямаше.
- Ще си играеш с някой друг... – процеди през зъби момчето и се напъна да стане. –Бякуган!
От момичето нямаше и следа.
- Какво, взели я Акацки, си мисли, че прави?
- Оо, не знам... Май ти манипулира доуджутсуту... – подигравателно прозвуча гласът й откъм клоните на дървото зад него, ала щом се обърна... ясно, че видя само листата.
- Илюзорна техника значи... много си евтина...
- Ммм... пак грешка! – смехът й се разнесе из поляната. – Не те бива в налучкването.
- Тогава излез и ми покажи какво е! – Неджи сериозно губеше търпение. – Стига си се крила като бъзла!
Изуми се материализира пред него с каменно изражение върху лицето си.
- Кажеш ли го още веднъж, ще...
- Ще ме убиеш? – предизвика я той. – Какво чакаш тогава?
Тя изпука заплашително пръстите си и извади двете катани, препасани на колана й.
- Сега ще ти покажа какво е да се заяждаш с дъщерята на великия Пейн! – Изуми завъртя мечовете в ръцете си и скочи във въздуха. Но за огромна изненада на Неджи, тя не се опита да го атакува с тях. Катаните се стопиха и металът образува стотици малки топченца, които увиснаха в пространството, очакващи да бъдат запратени по поредната си жертва. – Това е манипулация на метала! Специалното джутсу на майка ми.
Неджи се засмя и набързо завихри Кайтен, когато стоманените зрънца полетяха към тялото му. Изуми не се изненада, просто ги пренасочи, което коства на момчето още много чакра.
И така няколко пъти в продължение на дестина минути.
- Знаеш ли, това ти стига за днес – каза тя и оформи отново катаните си, след което бавно ги препаса на местата им. – Няма да е интересно, ако разкриеш и другите ми джутсута толкова бързо. – Изуми затвори очи и се обърна с гръб. Едва сега момчето забеляза, че от крачола му капе кръв. „Какво?! Умучила ме е?!”
- Нима се предаваш толкова лесно? – заяде се той отново.
- Не. – Тя усети мислите му. - Просто ми е студено, спи ми се, мокра съм, косата ми е ужасна и не ми доставя особено удоволствие да се драча постоянно с теб. – Неджи издивя. – Сега иди и докладвай всичко на Цунаде-сама. Ще се видим утре, ако е слънчево. И не си прави труда да ме взимаш от нас – кавалерствата не ме трогват.
След което бавно пое обратно.
Неджи остана да гледа вцепенен след нея още известно време. До сега не беше срещал момиче с подобен характер – уверена, строга, непоколебима и... непобедима... Той разтърси глава, след което се намръщи при мисълта за Тентен. „Горката... не може да стъпи дори на малкия пръст на Изуми...”
Изправи се и тръгна куцукайки към северната порта.

_________________
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://narutofenfourm.forumakers.com
iva_sasuke
Admin - Хокаге
Admin - Хокаге
avatar

Брой мнения : 258
Join date : 02.07.2008
Age : 22
Местожителство : При мажлето ми Саске в Коноха

ПисанеЗаглавие: Re: Дъщерята на Пейн   Вто Юли 29, 2008 11:27 am

Глава 4

Две седмици по-късно:

Наруто пъхна ръце в джобовете си и безгрижно тръгна към уреченото място. Но макар и на пръв поглед всичко с него да изглеждаше нормално, в сърцето му бушуваше истинска буря на тревога и нетърпение. Саске беше някъде там и чакаше да бъде спасен.
- Скоро, приятелю, скоро...
- Наруто! – момчето се обърна светкавично. Сакура стоеше зад него със скръстени ръце. – Какво ти става? Щеше да ни отминеш без дори да забележиш, че сме тук!
Той се огледа бавно, след това въздъхна:
- Съжалявам. Просто цяла нощ не съм спал. Сънувах какви ли не ужасии.
- И какво толкова те тревожи – вдигна вежди момичето. Той хвърли един достатъчно красноречив поглед към пространството зад Сакура. – Оо... това ли...
- Какво има?
Зад нея изникна друго момиче с дълга кестенява коса, прибрана на опашка, облечено в скъпи нинджа дрехи.
- А, нищо, Изуми – Сакура се усмихна. – Горкичкият Наруто е сънувал голям, лош кошмар.
Двете момичета се разсмяха, а русокоското пламна от яд.
- Ей! Как смеете да се подигравате на най-великата нинджа в това село!...
Изуми нарочно се прозя, след което със Сакура отново се разхилиха.
Наруто се узъби злобно и им обърна гръб.
- Е, разкажи ми, как вървят тренировките с Неджи – Сакура се опита да смени темата.
- Не мога да го понасям! – Изуми сви юмрук. – Надут злобар! Кой знае какви ги дрънка за мен пред Цунаде-сама.
Сакура си замълча, защото всъщност е чувала какво казва той за момичето.

* *
- Е, Неджи, какво ще докладваш за днес? – Хокагето се облегна на стола си.
- Поредната тренировка мина добре – каза той с безразлично изражение. – Изуми наистина е много силна, а освен Риненгана притежава още едно наследствено джутсу – манипулация на метала и е перфектна в използването му.
Цунаде сбръчи чело.
- Това не ми харесва много. Все още й нямам грам доверие. Поемам голям риск за селото като й предоставям убежище. Ако Акацки я потърсят тук, ще се стигне до война.
- Аз съм на друго мнение – прекъсна я той. – Не мисля, че ще ни изложи на опастност.
- За Бога, Неджи, познаваш я едва от две седмици! – жената удари с длан по масата, което накара Шизуне и Сакура да изтръпнат. – Откъде си сигурен, че не се преструва?
- Тя не е като баща си. Не би наранила никого.

* *
- Добре... ъъ... виждам, че не ти се говори за него – Сакура побутна Наруто и тримата тръгнаха нанякъде. – Кажи ми тогава нещо повече за „предишния си живот”.
Изуми се изненада от въпроса, но не го показа. Просто затвори очи и запита:
- И какво по-точно искаш да знаеш?
Другото момиче прехапа устни. Ако отвореше направо темата за Саске, Изуми щеше да се ядоса. Ако пък заговореха за Пейн и останалите, тя пак щеше да се ядоса.
- Ами... например... как прекарваше дните си, какви развлечения имаше... такива неща.
- Е, това мога да ти го кажа – подсмихна се тя, а Наруто наостри слух. – Баща ми, както и всички от Акацки, има огромна къща, в която живеехме двамата, докато при нас не се нанесе новата му любов – Конан. Мразя я.
- А майка ти? – запита момчето.
- Той я уби много отдавна. За жалост аз не знаех, но щом разбрах, се опитах да му отмъстя. Естествено, пред него съм безсилна... все още... но един ден ще си плати.
- Никога не бих му простил... – Наруто стисна юмруци и се загледа напред с яростен поглед.
Сакура се прокашля.
- Спомена ми онзи ден за някой си Сантай...
- Това беше най-добрият ми приятел, син на Сасори. – Изуми забеляза изражението на другото момиче, когато чу, че още Акацки са имали деца. – Сантай се опита да спаси живота ми... и успя... с цената на своя...
- Искаш ли да ни разкажеш?
- Не.
Идеалният момент настъпи.
- А той ли беше единственият наш връстник, когото познаваше? – предпазливо започна Сакура.
- Всъщност, не – Изуми докосна едната си катана. – Другите от организацията нямаха деца, но допреди две години Пейн поддържаше връзка с Орочимару. – Косата на Наруто настръхна. – Така се запознах с едно момче... Саске Учиха... по-малкия брат на Итачи.
- Познаваш Саске? – направиха се на изненадани двамата.
- Да, но, честно казано, не съм очарована от него. Брат му беше къде-къде по-мил, интересен и забавен. Като бях малка, често идваше у нас и ми разказваше истории или си играеше с мен. Казваше, че му напомням за Саске.
- Саске ни беше съотборник.
- Да, знам, казвал ми е. Не разбирам само защо ви е толкова грижа за него.
- Защото ни е приятел! – Наруто се обърна с лице към нея. – А приятелите биха направили всичко един за друг!
- Странно, но си мислех, че в приятелството се изискват взаимни чувства...
- Какво имаш в предвид? – запита Сакура.
- Нищо особено. Просто бях останала с впечатлението, че ви ненавижда.
Наруто се ядоса много на тези думи.
- Саске е объркан, заблуден, раздвоен, умопомрачен глупак, но не ни мрази!
- Добре, опитай се да си повярваш – иронично каза Изуми и се подсмихна. – Дано си прав.
- А къде е в момента? Какво се случва с него? Добре ли е? Какво му е направил Орочимату? Къде се намира скривалището? – Сакура обнадеждено задаваше въпрос след въпрос, докато накрая чашата преля.
- Какво сега – като извор за информация ли ще ме използвате!? – Изуми ядосано хвана дръжките на катаните си. – Не съм дошла тук, за да ме разпитвате! Ако толкова ви пукаше за Саске, вече щяхте да сте го намерили!
- Не можем – каза спокойно Наруто. – Затова ни трябва някой като теб.
- Така значи... – тя поклати глава. – В Коноха идва момиче, което можете да използвате да си върнете другарчето и после ще убиете, защото представлява заплаха за всички... – Изуми се засмя, а другите двама я гледаха безизразно. – Е... няма да стане!
Сакура и Наруто бързо издърпаха по един кунай, готови за самоотбрана. Изуми се изненада много.
- Не е хубаво да си играете с търпението на хората! – Кунаите им се разтопиха и обгърнаха китките им като ръкавици. Изуми се приближи и заговори с ледено-студен глас. – Аз така или иначе скоро ще умра. Пейн ще ме открие по-бързо, отколкото предполагате. Защо да ми пука за живота? – Наруто се преви от болка в ръката, а Сакура отчаяно се опитваше да махне нажежения метал. – Ако реша, мога да ви оставя така завинаги. Никой не е в състояние да ви освободи ръкавицата. А и няма друг на света с моите умения. – Сакура падна по колене. – Но тъй като ми трябва още време, ще се смиля над вас. – Тя махна с ръка и метала отново образува кунаи. По ръцете на двамата нямаше никакви изгаряния, което беше странно. Изуми клекна до Сакура. – Нямам ти доверие. Нито на него (посочи Наруто), нито на когото и да било. И спрете да ме шпионирате, защото факта, че не казах нищо до сега не значи, че не ви усещах през цялото време. – Двамата изтръпнаха. – Сега отидете при Хокаге-сама, оплачете се от мен и нека ме изгони от това място. Жалко, защото имах намерение да ви помогна да си върнете малкия Учиха.
След това се изправи и си тръгна.
- Сакура-чан, добре ли си? – Наруто я прегърна през ръменете.
- Да... – Тя погледна момичето, което бавно се отдалечаваше. - Но току-що завинаги се сбогувахме със Саске.

_________________
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://narutofenfourm.forumakers.com
iva_sasuke
Admin - Хокаге
Admin - Хокаге
avatar

Брой мнения : 258
Join date : 02.07.2008
Age : 22
Местожителство : При мажлето ми Саске в Коноха

ПисанеЗаглавие: Re: Дъщерята на Пейн   Вто Юли 29, 2008 11:28 am

Глава 5

Няколко дни по-късно:
- Не знам, а и не искам да мисля за това. Все пак имам доста по-важна работа. – Ино посочи почти незабележимо с глава зад себе си, където на 15-тина метра разстояние дузина момчета стояха и я гледаха прехласнато. След това извади джобното си огледалце, сложи си гланц може би за 10-ти път през последните две минути и се обърна към тях с чаровна усмивка. Един висок чернокос красавец й прати въздушна целувка. Сакура с отвращение изгледа приятелката си, облегна се на стола и затвори очи. – Как ме намираш, Наруто?
- Ооо... Ино-чан... просто... – Не можа да довърши, защото замечтания поглед и течащата лига му костваха извънредно силен шамар, в следствие на който той изхвърча от стола. – Сакура! Сега какво?!
Момичето опря крак на ръба на масата. Двора на кафенето беше почти празно, барманите се задяваха със сервитьорките някъде вътре и нямаше кой да й направи забележка.
- Къде е Сай? – попита Ино след като най-накрая привърши с оправянето на прическата. – Беше ми обещал да ми се обади, но уви. – Тя погледна мобилния си. – Някой да го е виждал?
- Не – отсече Сакура.
- Е как не, бе Сакура-чан, забрави ли, че днеска го срещнахме със... – поредната здрава плесница. – Сакура, ако продължиш да ме биеш, ще...
В този случай един смразяващ поглед свърши идеална работа. Наруто и без това достатъчно беше наплашен от нея.
- Е, жалко... – Ино не обърна голямо внимание на караницата им. – Както и да е.
- А да сте виждали Хината? – Въпроса на Наруто накара розовокоската да подскочи като ужилена. Той прикри лицето си с ръце. – Аз... трябва да я питам нещо за мисията, на която заминаваме утре заедно...
- Ха, не съм и не искам – иронично заяви блондинката. – Не ме интересуват хората, с които не мога да изляза на среща! Ето там отзад имам достатъчно занимания...
- Аз ли се бъркам, или вече не са твои? – Сакура посочи тайфата шинобита, които зяпаха в различна посока, все така захласнати. Тримата проследиха погледите им.
Действията се развиха като в забавен кадър. Не много далеч се намираше момиче, което приближаваше към тях. Средно висока, около 172, слаба, със свободно вееща се тъмнокестенява коса и много странни на цвят очи. Дрехите й бяха изключително скъпи и въпреки това-ненатрапчиви – черни шиноби обувки, къси черни панталонки и черно-бял анорак с качулка. Естествено, като допълнение имаше чантичка с кунаи и вечните две катани, препасани в колана. Красотата й беше съчетана с неустоим чар. Всички я гледаха с изумление, само Сакура и Наруто сбръчиха вежди, а Ино позеленя от завист.
Действието възвърна нормалната си скорост. Когато мина покрай момчетата, тя им направи учудена физиономия, значеща „Кво ме зяпате бе кретени?!” и ги отмина спокойно.
Ино се окопити първа.
- Ъъ... добре. Коя по дяволите е тази?
Сакура беше на косъм да получи сърдечен пристъп.
- ТИ, ТИ СИ ТОЛКОВА ГЛУХА И ЗАГУБЕНА, ЧЕ МИ ИДЕ ДА ТЕ...
- Успокой се, Сакура – Наруто се опита да я свали от масата, където тя се беше качила, готова да нападне русата. – Това е Изуми, за която ти говорим цял ден.
- Че кой ви слуша... – каза Ино, но бързо усети грубата грешка. – Имам впредвид... Кой ви слуша като... казвахте как изглежда... – и се ухили тъпо. – Оо... виж! Сега пак трябва да си оправям грима...
- Няма смисъл – поуспокоена, Сакура слезе сама. – Обожателите ти ги няма.
- КАКВО?!?!?! АХ, ТАЯ МАЛКА КУЧКА, ДА МИ ПАДНЕ САМО, КАК ХУБАВО ЩЕ Я...
- Ино, млъквай! – Медикъла пак се изнервяше. – Не ми се слушат истеричните ти изблици!
- Ми тръгвай си тогава!
- Ми ще си тръгна!
- Хубаво!
- Хубаво е!
- Прав ти път!
Сакура се обърна със замах и изчезна. Ино изпухтя от досада и направи същото. Наруто остана сам и с мъка извади от зеленото си портмоне пари за сметката.
- Е така или иначе нямаше да ми се размине...


Същата вечер:
- Здравейте, г-н Харуно, Сакура да е тук?
- Съжалявам, Наруто, няма я. Върви я намери, сигурно тренира някъде.
- Добре...
Момчето знаеше точно къде да търси – мястото, на което се срещаха най-често – тренировъчната. И се запъти право натам.
Гледката, която видя като пристигна, въобще не му хареса.
Сакура биеше с все сила юмруци в земята и вече беше изкопала 7 метра трап.
- Тъпата... Ино... мисли се... за голяма... красавица... Аз не й... отстъпвам... по нищо... по нищо!!!... На Изуми също... Майната им!... Не съм... грозна...
- Разбира се, че не си – Наруто беше слязъл долу с риск да го изяде той вместо земята. Сакура падна по колене от изтощение, избърса сълзите си и продължи да удря, правейки земетресение. Наруто я доближи и я прегърна. – Успокой се. Знаеш, че си много по-добра от тях.
Момичето се отпусна в ръцете на русокоското и потрепера заради хладния въздух... или не...
- Наистина ли?... Или го казваш просто за да спра да плача?
- И за двете. Не искам да те виждам тъжна.
- Наруто... – тя го прегърна. – Благодаря ти, че дойде.
- За теб винаги. Обичам те.
Той се наведе над нея и я целуна леко по устните. После пак... и пак...
- Сакура, идваш ли у нас?
- МРЪСЕН ПЕРВЕРЗНИК! ДА СЕ ВЪЗПОЛЗВАШ ОТ МЕН ЛИ ИСКАШЕ?!?!?!?!?!?!
- Аз такова... Сакура-чан... не исках...
- Да.


Недалеч от там:
- Студено е. Не те очаквах.
- И аз не мога да повярвам, че дойдох. – Момичето се подсмихна. – Колкото и да ми се искаше, не можах да те оставя да ме чакаш напразно.
- Е по-добре да си вися сам като откачалка, отколкото да присигнеш, но да се биеш като обикновено момиченце.
- Знаеш какво се случи последния студен ден!
Неджи се обърна с лице към Изуми.
- Няма да се повтори.
Момичето искрено се засмя.
- Ами да проверим тогава!
С едва доловими усмивки, двамата се впуснаха във весело сражение с кунаи, приличащо повече на игра. След известно време седнаха един до друг задъхани на тревата и се вгледаха в изгряващите звезди.
- Става късно – пророни Изуми. – Искам да се прибирам.
- Добре. - Неджи легна на земята и затвори очи. – Дай ми минутка и ще те изпратя.
- Мога и сама.
- Хубаво.
Изуми се изправи и си тръгна. Няколко крачки по-нататък спря и се обърна:
- И все пак... благодаря.

_________________
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://narutofenfourm.forumakers.com
iva_sasuke
Admin - Хокаге
Admin - Хокаге
avatar

Брой мнения : 258
Join date : 02.07.2008
Age : 22
Местожителство : При мажлето ми Саске в Коноха

ПисанеЗаглавие: Re: Дъщерята на Пейн   Вто Юли 29, 2008 11:29 am

Глава 6

Наруто се събуди, протегна се и се ухили от щастие при вида на спящото до него момиче. Искрено се учуди на късмета си, но фактите са си факти. Реши да стане и да си вземе душ. Тихичко се измъкна от завивките, стараейки се да не попречи на съня на Сакура.
От под душа: (песничката съществува, гледайте Саут парк!  )
- Saaaaaaaaaaaai’s mom’s a bitch, she’s a big, fat bitch, she’s the biggest bitch in the whole Shinobi world! She’s a stupid bitch, she’s a big, fuckin’ bitch, she’s a bitch to all the boys and gir…
- НАРУТО, МЛЪКВАЙ И ВЪРВИ ПО ДЯВОЛИТЕ! – Сакура явно се беше събудила. – И аз мразя Сай, ама не му пея цинизми, нали?
- Извинявай, Сакура-чаан! – провикна се той и спря душа. – Навик ми е да си го псувам.
- Разбирам те...
Тя стана, уви се с чаршафа и си затърси дрехите. Откриваше тук-таме по някоя и това я изнерви. Като ги намери всичките се облече и тръгна да прави закуска. Наруто се появи от банята ухилен, увит с кърпа до кръста. Откъм улицата се чуха детски гласчета, очевидно на генини, заминаващи на мисия. Бяха щастливи.
Сакура изтърва каната с кафето.
- Наруто, колко е часа?
Той се сепна. Двамата едновременно погледнаха часовника – 9:30!
- О, НЕЕЕ!!! ТРЯБВАШЕ ДА ТРЪГНЕМ ОЩЕ В 7!!!!!
Момичето хукна към вратата и пътьом събори една малка масичка и три стола. Наруто отчаяно се опитваше да си задържи кърпата, като междувременно затършува за нещо, годно за обличане. На излизане от входната врата имаше вид на откачалка, но не му пукаше особено. Сакура вече беше изчезнала.
„Мамка му!”, помисли си той, тичайки към уреченото за среща място. „Дано и Какаши сенсей да закъснее! Иначе не ми се мисли на какво ще ме направят другите...”
Мисията беше от изключително значение за Коноха, затова Цунаде-сама изпрати добре подбран отбор нинджи. Е, не беше и толкова трудна, че да ангажира АНБУ или високите рангове. Чуунини и един демон й бяха предостатъчни.

Шикамару си доспиваше под едно дърво с Чоджи за компания. Ино чоплеше кората на съседното и през 2 минути се оглеждаше в огледалцето си. След това пренебрежително продължаваше да си чопли. Тентен скришно хапваше, отдалечена от всички освен Лий, от когото, меко казано, нямаше отърване. Киба и Акамару, енергични както винаги, се гонеха наляво-надясно из поляната, Шино ги гледаше с досада, а Хината им се любуваше, качена на един клон. Сай си рисуваше като първото дете. Беше направил скица на Ино, пребиваща Сакура, и се усмихна на гениалността си.
Какаши сенсей кротко си четеше поредната книжчица и кроеше планове как да накаже закъсняващите.

20 минути по-късно:
- Ееееееееееей! Ей! Ставайтеее! Дойдох! – Наруто се спря запъхтяно и ги огледа. Доста се постресна от ядните им погледи, особено на Шикамару, който му беше много благодарен за няколкото часа сън отгоре. Сакура говореше със сенсея.
- А, Наруто! – Киба се доближи и го потупа по гърба. – Ти цъфна, бе пич! Ко си прайл снощи?!
Русият го изгледа с лека усмивка. Киба схвана намека му, защото всъщност предната нощ и той е имал сходно изживяване. Внезапно обаче и двамата подскочиха до небето от уплаха – Шино се материализира точно зад тях.
- Уговорените часове са, за да се спазват, Наруто-кун. – изрече той с монотонния си глас. – Не е хубаво да се закъснява, защото има... последици... – нарочно натърти на последната дума.
- Ех.. ето го героя! – иронично се заяде Какаши и ги спаси от неловката ситуация. – Е, вече събрахме ли се?
- Дааа... – измърмори Шикамару и се обърна на другата страна.
- Да, сенсей! – издекламираха Хината и Лий едновременно.
- Добре тогава! – той се ухили през маската. – Да тръгваме!
Всички се запътиха към южната порта (вдигнаха с мъка Шикамару), като побутваха и подритваха Наруто, докато Сакура не го измъкна и двамата си завървяха ръка за ръка.


Един човек липсваше. По-точно не беше включен в тази обща мисия. И това въобще не му се харесваше.
- Какво ти става днес?!
Изуми го обезоръжи за четвърти път и насочи катаната си към врата му.
- Не ти влиза в работата! – тросна й се той.
- Оо, влиза ми, и още как! – Тя отдръпна оръжието и отиде да седне на сянка. – Защото сега ТИ се биеш като момиченце!
- Какъв ти е проблема?!
- Губиш ми времето! Не ми трябва другарче за игра, а сенсей!
Неджи се стовари до нея. Тя извади бутилка вода от раницата си и му я подаде.
- И какво толкова ти се е случило? – попита Изуми, докато си измъкваше един сандвич.
- Глупаво е. – Момчето се отпусна на тревата, сложи ръце под главата си и затвори очи. – Хокаге-сама не е справедлива спрямо мен. Да изпрати всички на обща мисия, без дори да ми каже!
- Хех – тя се подсмихна – имаш страхотни приятели!
- О, я млъкни!
- Внимавай!
- А ти нямаш никакви!
- О, я млъкни!
Изуми седна с гръб към него и с горчивина захапа сандвича си. Сети се за единствените приятели, които е имала някога – Итачи Учиха и Сантай. Момчето не си направи труда да каже каквото и да било повече. Търпеливо я изчака да си довърши храната, след което се изправи, разтръска глава и й подаде ръка да стане.
- Не ми трябва помощ – леко троснато му каза тя. Той светкавично си прибра ръката. – А сега... – тя побутна незаменимите си оръжия - искам да те видя озлобен, концентриран и готов за голям бой!

_________________
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://narutofenfourm.forumakers.com
iva_sasuke
Admin - Хокаге
Admin - Хокаге
avatar

Брой мнения : 258
Join date : 02.07.2008
Age : 22
Местожителство : При мажлето ми Саске в Коноха

ПисанеЗаглавие: Re: Дъщерята на Пейн   Вто Юли 29, 2008 11:30 am

Глава 7



Два дни по-късно:
Покрай Изуми нямаше нищо интересно. Отношенията й с Неджи бяха под всякаква критика и ия си измисляше всевъзможни начини да се отърве от тренировките, докато един ден Хокагето не я повика при себе си.
- Влез и седни.
Момичето послушно си придърпа един стол и се настани на него.
- Е? – попита. Жената я изгледа.
- Не ми харесва държанието ти с Неджи-сан.
Изуми завъртя очи. „Да, сигурно ги е надиплил едни... Кой знае какво й докладва...”
- Цялото ми уважение, но това е между нас двамата. С него ще се оправям, не с вас.
Цунаде вдигна поглед от документа, който прелистваше.
- Точно това ме притеснява, Изуми.
- Какво имате впредвид??
- Той... – не успя да довърши, защото в стаята връхлетя Шизуне и разсипа саксията до вратата.
- Цунаде-сама! Цунаде-сама! Имаме огромен проблем... – младата се задъха.
- Поеми си въздух и ми кажи какво има! – изкомандува Хокагето.
- Цунаде-сама... Чуунините, които изпратихте на мисия...
Неджи, който също беше в стаята, се надигна от стола си. Изуми погледна с интерес новодошлата.
- Какво, взели го мътните Акацки, им се е случило?
- Именно! – Шизуне спря, за да си поеме отново дъх. – Били са нападнати от Акацки по пътя...
- КАКВО?! – Цунаде се изправи от креслото си. Същото направи и Изуми. – Но... Къде... Как?
- И ние не знаем подробности – все така загрижено каза племенничката й. – Току-що получихме вест от Какаши (тя размаха малко окървавено листче), който иска подкрепление. Казва, че не могат да се справят сами.
Всички в стаята мълчаха. Хокагето се окопити първа и започна да тършува огромна книга.
- Не мога да направя нищо... – тя безпомощно се ровеше из тоновете листи. – Всички нинджи са на мисии... Няма почти никой в селото...
- Хокаге-сама – Изуми пристъпи към нея. – Искам да отида.
Останалите я изгледаха като ударени.
- Какви ги дрънкаш, момиче, нали дойде да се криеш от баща си...
- Да, и вие ме приехте! Време е да ви се отблагодаря!
Цунаде трясна книгата и я изгледа ядно.
- Дума да не става! Ти ще седиш тук, няма значение...
- Добре, тогава – прекъсна я момичето и й обърна гръб. – Надявам се осъзнавате, че други с Риненган или пък толкова добре запознати с бойните стилове на Акацки няма да намерите където и да било...
- Цунаде-сама! - намеси се и Неджи. – Глупостите й не би трябвало да ви подведат! Тя не може да напусне селото! Мислете трезво!
Две или три минути всички погледи бяха вперени в Хокагето, която трескаво обмисляше вариантите. Момичето... селото... нинджите... Не. Накрая взе поредния документ, вписа нещо набързо и го подаде на Неджи.
- Нямам избор. – Въздъхна. – Тези чуунини са изключително ценни както за Коноха, така и за мен. Не очаквах подобни усложнения. Трябва да ги спасим.
Изуми, сенсеят й и Шизуне кимнаха и мигом изчезнаха от помещението. Цунаде седна и отпусна глава върху ръцете си.
На няколко стотин километра оттам се водеше битка на живот и смърт.

- НАРУТО! МАХНИ СЕ ОТТУК!
Какаши отчаяно се опитваше да задържи Кисаме назад, обаче другият сякаш преливаше от енергия и бавно напредваше, оставяйки върху копи-нинджата многобройни рани.
- Сенсей! Дръжте се! Няма да ви оставя!
- ТИ СИ ГЛУПАК, НАРУТО! БЯГАЙ!
- Ще ви помогна!
- Не на мен! Виж другите как са!
Момчето решително кимна с глава и се заоглежда. Положението беше плачевно. Шино и Конан се съревноваваха в далечен бой и май тя надделяваше... Не, Наруто нямаше място там. Затърси с поглед друг, на когото да се притече на помощ. Шикамару тъкмо оплиташе Какузу със сенчестото си джутсу, а Лий късаше задника на Хидан от бой. Е, не за дълго. Другият замахна с косата си и замалко да отреже ръката на момчето.
- Рошави вежди! – Наруто се спусна към него. Стигна Хидан и го нокаутира с Наруто Рендан, след това му приложи Разенган и като вече го беше отдалечил достатъчно, взе Лий на ръце и го заведе при Ино, която междувременно лекуваше ранената Сакура. Двете медички доста се потрудиха над ръката на съотборника си.
През това време Наруто хукна към Хината и Тоби. Битката беше много интересна. И двамата обаче не си нанасяха поражения, затова момчето ги остави. Тентен и Сасори мереха сили недалеч оттам, но и при тях положението временно беше стабилно. Само дето тя едва се държеше на крака заради огромна рана.
- На ти! – кресна момичето и го обсипа с дъжд от стрелички, шурикени и кунаи. Другият просто си остана на място.
- Удряй колкото си искаш – иронично, но студено каза той. – Аз съм безсмъртен. – След това насочи опашката си към нея и я обхвана здраво.
- Пусни ме! – кресна тя и се преви от болка, когато острите шипове на куклата се забиха в плътта й. - МАХНИ СЕ ОТ МЕН!
Наруто видя това и подсвирна на Киба, който беше привършил със Зетсу и го завързваше.
- Тентен има нужда от нас! – Другият дотича веднага. – Формация: аз-отпред, ти-отзад!
Киба го изгледа леееко недоумяващо.
- Просто ме прикривай!
След това измагьоса няколко буншина и нападна със силен боен вик. Киба и Акамару заформиха Гаруга с огромното си куче-трансформация и последваха Джинчуурикито, което обхвана с клонингите куклата Сасори и те двамата атакуваха спокойно. Каге буншините се разпаднаха, както и изкуственото тяло на кукловода. Тентен се приземи с тъп удар на земята и остана да лежи неподвижно. Сасори се изправи бавно и се засмя.
- Много добре... – отнякъде се появиха дестина кукли и застанаха зад него. – Сега ще видите какво се казва болка.
Той нападна. Киба и Акамару избегнаха на косъм сблъсъка, а Наруто уверено посрещна стотината остриета, насочени към него.
- НАРУТОООООО!!! – отчаяно изкрещя Киба и се изправи на крака.
- СТИГА ВИКА БРЕ!
Наръганият Наруто изчезна в облак дим. Истинският се облегна на рамото на приятеля си и се засмя.
- Да не си помисли, че ще падна така лесно? – Другият го прегърна, като наведе главата му, над която прелетяха дузина оръжия. – Та докъде стигнахме?
Сасори стоеше разгневен, но не предприемаше нищо, което ги учуди. Те се огледаха.
И веднага съжалиха.
Кисаме довърши Какаши с един финален удар, след което прибра сабята си и приклекна. Конан взриви буболечките на Шино и експлозията го зашемети силно. Той залитна и падна и тя се възползва от това. Шикамару лежеше полузаровен в безсъзнание с Какузу над главата му (Какузу: „Т’ва да ти е за урок!!!!”). Зетсу притискаше до себе си Сакура, а Дейдара – Ино. Хината беше завързана недалеч от Тоби, който плачеше от уплаха. Хидан драскаше с ръба на косата си по Лий, оставяйки вечни белези върху кожата му. Единствен Итачи, който не се беше и бил (просто беше зашеметил Сай с генджутсу), стоеше отпуснат под един дъб.
В центъра на всичко се извисяваше внушителният силует на инициатора на цялата тази битка.
Пейн.
Той се приближи до Наруто, докато Сасори хвана с куклите си Киба и кучето.
- Кого виждам... – Лидера на Акацки заобиколи момчето, оглеждайки го от главата до петите. – Наруто Узумаки, най-проблемното Джинчуурики, изпречвало ми се някога.
- Какво искаш от мен! – изкрещя русокоското и размаха юмрук.
- Не се прави на малоумник! Много добре знаеш какво искам!
- Ами ела си го вземи тогава! – Наруто се приготви за бой.
- Глупак...
Пейн замахна с ръка и прасна момчето, което удари главата си в един камък и изгуби съзнание.

_________________
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://narutofenfourm.forumakers.com
Ignore~
Модератор - Чунин
Модератор - Чунин
avatar

Брой мнения : 47
Join date : 23.07.2008
Age : 26

ПисанеЗаглавие: Re: Дъщерята на Пейн   Вто Юли 29, 2008 11:30 am

ако искаш пусни целият фик?
пусни първата глава само и ако на другите им хареса пусни още....а и сега аз не мога да смогна да почета всички глави ;/

_________________
Sasuke suxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxx XD
If you like her then you suxxxxxx toooooooo XD
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
iva_sasuke
Admin - Хокаге
Admin - Хокаге
avatar

Брой мнения : 258
Join date : 02.07.2008
Age : 22
Местожителство : При мажлето ми Саске в Коноха

ПисанеЗаглавие: Re: Дъщерята на Пейн   Вто Юли 29, 2008 11:32 am

Глава 8



* * *
- Какво искаш от мен! – изкрещя русокоското и размаха юмрук.
- Не се прави на малоумник! Много добре знаеш какво искам!
- Ами ела си го вземи тогава! – Наруто се приготви за бой.
- Глупак...
Пейн замахна с ръка и прасна момчето, което удари главата си в един камък и изгуби съзнание.
Лидерът обърна гръб на цялата тази трагична сцена.
- Мразя сърцераздирателните моменти...
Тоби избърса носа си и бавно запристъпя през поляната към падналото момче.
- Пейн, господарю... – червенокосия не даде признак, че слуша. – Сега какво ще правим?
Дейдара също се доближи, почеса се по темето и подритна Наруто.
- ЕЙ, ГОВЕДА, ВЕДНАГА СЕ РАЗКАРАЙТЕ ОТ НЕГО!!!! – Киба направи поредния отчаян опит да се освободи от захвата на куклите, но, уви, без успех. Сасори го изблъска встрани изключително брутално и момчето изгуби равновесие. Акамару излая безпомощно и захапа едно от изкуствените тела за ръката. – НАРУТОО! СЪБУДИ СЕ! СЪБУДИ СЕ, МАМКА МУ!
- Пейн – намеси се Дейдара. – Остави на мен да заведа Джинчуурикито до новата ни база, а ти се заеми с... останалите...
Но не довърши, защото другия мъж му направи знак да замълчи.
- Всичко се провали – тихо и студено изрече лидерът. – И тези хлапаци не знаят нищо за нея!
- Господарю, Тоби мисли, че... – Тоби се опита да каже нещо, ала скастрящият поглед на Нагато го вцепени повече от всякога. Той се сви на кравай и послушно застана зад русокосия терорист. – Дейдара-семпай пази... Аз послушен, послушен...
Пейн направи знак на останалите от Акацки да се доближат заедно със жертвите си и те струпаха телата на безжизнените чуунини в средата на кръга. Само Зетсу продължаваше да държи Сакура и Ино за косите, а Киба си стоеше преплетен измежду чакрата на пясъчния Сасори и частите на неговите „инструменти”.
- Пусни ме, храсталак такъв! – задърпа се Сакура и безпомощно се вгледа в приятелите си. Зетсу се изсмя, а Ино просто се отпусна в краката му. „Сакура е толкова борбена...” помисли си момичето. „Готова е да се жертва не само за него, но и за всички останали... А аз се предадох още в началото...”
Изведнъж всички притихнаха, защото някой в подножието на купчината се размърда. Хидан и Какузу бяха готови на момента да скочат отгоре му, но Пейн ги спря.
Наруто с мъка успя да се измъкне и бавно стана.
- Какво... по дяволите... си мислите... че правите?... – накъсано запита той и изтри тънката струйка кръв, стичаща се от устата му. Погледът му се срещна с този на любимото му момиче, но за негова изненада тя бързо се извърна към Ино и я запита добре ли е. Другата просто кимна и отново сведе невиждащо поглед. Наруто уверено се изпъчи и вдигна юмрук срещу Пейн. – Не биваше да ги нараняваш. Трябвам ти аз и Кюбито, намиращо се в мен. – Погледът му се прикова върху изключително тежко раненият Какаши. „Какво? Не използвал Мангекьо Шаринганът?” – Защо намеси всички останали?
Разяреният Пейн с бърза крачка се доближи до момчето и едва се сдържа да не го прати в кома с един-единствен юмрук.
- Ти, колкото си упорит, толкова си и тъп! – със завидно самообладание процеди през зъби мъжът и очите му присветнаха. – Ако ми беше нужен ти, глупако, вече щеше да си умрял!
Наруто го изгледа неразбиращо. Сакура щеше да се плесне по челото, ако ръцете й не бяха завързани. Дейдара отиде до него, заобиколи го веднъж и му изхака едно здраво коляно в кръста. Момчето се свлече на земята и изкрещя от болка.
- Ти си никой в сравнение с нея – с равен тон каза Нагато. – И ако отново искаш да видиш здрави тази част от приятелите си, които все още дишат, ми кажи дали е в Коноха. Не ме карай да нападам драгоценното ви село.
Наруто разбра кого има впредвид мъжът и се изненада, че не се е досетил по-рано.
- Ах, тази малка кучка... – зъбите на Кюбито добиха очертание. – Знаех си, че не трябва... Само заради Саске...
- Спести си коментарите, Наруто.
Всички се извърнаха. Недалеч зад тях стоеше красиво 15-годишно момиче и с видима болка и горчивина съзерцаваше телата на победените. Зад нея ясно се очертаваха още три силуета.
Дейдара, Сасори, Хидан, Какузу и Кисаме оформиха права редица пред господаря си и заеха бойна позиция. Зетсу се отдръпна леко назад, правейки място на Тоби, който също реши да се включи в боя. Итачи стоеше далеч зад тях и гледаше с празен поглед момичето. Не му се искаше да я наранява. Пейн разбута формацията им, за да си осигури видимост и с нескрито любопитство огледа новодошлата.
Сасори беше повече от бесен.
- Пейн – извика той. – Искам аз да го направя! Заради нея изгубих единствения си син...
- Дума да не става! – кресна другия.
- Тази лигла погуби Сантай!
- ТАЗИ ЛИГЛА МИ Е ДЪЩЕРЯ, САСОРИ-САМА, НЕ ГО ЗАБРАВЯЙ!
Червенокосият изгледа презрително, но замълча.
Конан се приближи предпазливо до мъжа си, хвана ръката му и прошепна нещо, което го накара да се изтръгне от нея толкова рявко, че синьокосата красавица падна.
Пейн се доближи до Изуми много бавно.
- Нямаш право на подобно неподчинение спрямо мен! – извика той изведнъж и й заби силна плесница. Момичето залитна, подпря се леко на земята и отново се изправи, без да го поглежда. – Да си помислиш, че можеш да ме разиграваш така... За каква се имаш?!
- Ти си негодник! – Думите й й костваха нов удар. След като стъпи отново на краката си, Изуми се взря право в очите му, без капка страх от смъртоносните му техники. – Подъл страхливец! Доставя ли ти удоволствие да убиваш деца?
Баща й я хвана за гърлото и се доближи заплашително до лицето й.
- Какво имаш впредвид? – Вкаменяващият му поглед срещна нейния. - Намекваш ли нещо?
- Питах се... Д-дали С-с-сасори-сама... знае за с-смъртта на...
Пейн увеличи за секунда захвата, след това с трепереща от гняв ръка метна дъщеря си настрана.
Споменатият Сасори се доближи до тях.
- Пейн-семпай. Какво дали знам? – Никой не го погледна, което го ядоса още повече. – КАКВО ПО ДЯВОЛИТЕ ТРЯБВА ДА ЗНАМ?
Хеджи прегърна Изуми през кръста, помагайки й да запази равнонесие, но тя го изблъска от себе си и се закашля силно.
- Татко... – умолително и с иронична нотка в гласа започна момичето, но спря, защото не й достигаше въздух. – Татенце... Защо не му обясниш какво се случи... в онзи ден... в гората?
Сасори-семпай стоеше неподвижен и с каменно изражение. В кухата му глава се завърнаха спомени от онези времена, в които се радваше на растящото си момче, спящо в прегръдките на живата си майка, и които вече бяха безвъзвратно отминали. Сантай съчетаваше уникални за едно Шиноби качества и действително беше неповторим.
Леко потупване по гърба върна кукловода в тежката реалност – Дейдара се беше доближил.
- Дръжте се, Сасори-сама...
Червенокосият изблъска ръката на ученика си от рамото си и решително пристъпи напред. Празният му поглед се срещна с този на човека, на когото досега е имал пълно доверие...
И който бе отнел от живота му единствената му радост – Сантай.
- Вярно ли е това, което казва момичето? – попита Сасори безчувствено. – Попитах нещо. ВЯРНО ЛИ Е?
- Никой не смее да ми държи сметка! – студено процеди Пейн.
- Тогава аз ще съм първият! – Куклите му освободиха Киба и Акамару (и то по какъв начин!) и застанаха редом до досподаря си, готови да нападнат.
- Сасори-сама, знаеш, че връщане и милост няма да има.
- Не съм ти и искал.
Марионетките полетяха стремително напред, но Пейн заформи няколко знака и ги отблъсна със звуково джутсу. Това не отказа съкрушеният кукловод и той нападна повторно. Дейдара не можеше да стои безучастно и се включи в битката, подсилвайки атаките на сенсея си с експлозиви. Конан видя това и моментално зае позицията на любимия си.
- Махни се, жено! – кресна русокосият мъж.
- Ти се разкарай! – не му остана длъжна тя. – Омръзна ми да те гледам как се месиш в делата на двамата!
- Досадница!
- Грозник!
Навсякъде се разлетяха листчета и глинени птици, които ту избухваха, ту преминаваха на ята и закриваха цялата гледка. Настана такава суматоха, че никой не осъзнаваше къде е – само сражаващите се, разположени в два основни кръга. Хидан дотолкова се обърка, че атакува първия видян, който се случи да е Какузу.
- Ей, брат! – опита се да го спре съперника. – Стига бе! Не ме ли виждаш?
Но очите на Хидан бяха обърнати нагоре към небето и не възприемаха нищо и никого. Затова двамата братя продължиха да се бият.
Кисаме се настани под едно дърво близо до Итачи, възможно най-далеч от мелето.
Тоби отчаяно тичаше наляво-надясно и се опитваше да преглътне сълзите си на уплаха.
- Дейдара-семпай, Сасори-сама, спрете да се биетееееее...
Ала никой не го чу.
Изуми се възползва от случая и направи знак на нинджите с нея да си свършат работата.
Неджи се промъкна тихо зад Зетсу, който продължаваше да държи момичетата и с едно светкавично двишение му преряза гърлото. Зеленият получовек се строполи мъртъв на земята.
Шизуне се присъедини към тях.
- Сакура, Ино, трябва незабавно да излекуваме останалите дотолкова, че да успеем да ги завлечем обратно в Коноха – бързо изрече тя. – Цунаде-сама събра армията в селото и очаква само нас.
Двете се спогледаха, кимнаха една на друга и тръгнаха към ранените.
Сакура се зае с Шикамару и бързо-бързо го свести. Същото направи и Ино с Киба. Следваща беше Хината. Когато и тримата се позакрепиха, Шизуне ги изпрати заедно към селото, като сложи полубудния Наруто на гърба на Акамару.
- Оттук ни очакват проблемите – въздъхна старши сестрата при вида на Лий, Тентен, Сай, Шино и Какаши.
Четвътрият човек с Изуми беше Чоджи, който по някаква случайност бе избегнал всичко. Те двамата понесоха Сай и Лий, когато трите медички стабилизираха състоянието им, Неджи буквално нарами Шино и Какаши сенсей, който упорито отказваше да дойде на себе си, а за Шизуне остана Тентен. Момичето продължаваше да кърви обилно.
Колкото и странно да изглежда, успяха да се измъкнат, въпреки съсредоточените погледи на Кисаме и Итачи. Последният просто беше възкликнал:
- Остави ги, нека се спасят сега. Гневът на Пейн така или иначе няма да ги отмине.

_________________
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://narutofenfourm.forumakers.com
Dani
Генин
Генин
avatar

Брой мнения : 20
Join date : 07.11.2010
Age : 20
Местожителство : BLG

ПисанеЗаглавие: Re: Дъщерята на Пейн   Сря Ное 10, 2010 6:32 pm

aма хич не ми се чете Ще те бия
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Angel
Джуунин
Джуунин
avatar

Брой мнения : 53
Join date : 17.11.2010

ПисанеЗаглавие: Re: Дъщерята на Пейн   Сря Ное 17, 2010 9:42 pm

нямам време да прочета нмищо
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Sponsored content




ПисанеЗаглавие: Re: Дъщерята на Пейн   

Върнете се в началото Go down
 
Дъщерята на Пейн
Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото 
Страница 1 от 1

Permissions in this forum:Не Можете да отговаряте на темите
Naruto Fen Forum :: Форум :: Фен Фиковете тук-
Идете на: