Naruto Fen Forum

Naruto
 
ИндексВъпроси/ОтговориТърсенеПотребителиПотребителски групиРегистрирайте сеВход

Share | 
 

 ФенФик [SasuSaku]

Предишната тема Следващата тема Go down 
Иди на страница : Previous  1, 2
АвторСъобщение
~[ViN aDdIcTeD]~
Admin - Хокаге
Admin - Хокаге
avatar

Брой мнения : 295
Join date : 09.07.2008
Age : 22
Местожителство : монтана

ПисанеЗаглавие: Re: ФенФик [SasuSaku]   Сря Юли 30, 2008 11:17 am

9та глава

Биип

Биип

Биип

‘Да го е*а и часовника!’Сакура го прасна и влезна в банята.

-Уикенда най-накрая свърши!Беше доста странен нали Юки?-котката й кимна.След няколко минути Сакура бе готова за училище.

Тя вървеше до училище и феновите й я следяха.Сакура забеляза, че фенките на Саске я гледат лошо.Когато пристигна в класната стая, приятелите й я обградиха.

-Добро утро..-каза несигурно Сакура.

-Тъ?Кажи!-извика се Тентен.

-Да кажа какво?-Сакура се чудеше какво става.

-Сакура-чан пак се правиш на глупава!-каза Кати.

-Какво стана в имението на Саске?-попита нетърпеливо Наруто.

-Какво?От къде знаете?

-Цялото училище знае!Ти си легенда!Да си забелязала как те гледат фенките му?Те ти завиждат!Ти си първото момиче, което Саске е помолил да преспи у тях!Ино не се брой!И да, новините се разпространяват много бързо тук, затова не се прави, че незнаеш закакво говорим!-убесни Хината.

Сакура се примери и им разказа всичко, като пропусна частта, в която спяха на едно легло.

-Ахахахаха!Знаех си, бяхме прави още от началото!Наистина има нещо като “обратно превличане”.Вижте се котка и куче (кутка и коче rofl) момче и момиче, лоши и добри, дявол и ангел и прочие.-каза Наруто.

-Не, няма нищо такова!Просто сключихме за малко мир!

Inner Sakura:Щеше да е хубаво да се случи нещо между нас...какво ли си мисля!Дори и Саске да ме харесваше никога нямаше да се получи.Родителите му ще ме намразят, или поне баща му.Немога да допусна това да се случи.

-Сакура!-извика я Тентен.

Сакура се върна в реалността:
-Хъх?

-Днес имаме тренировка и познай кой друг ще пресъства?ИНО!Хващам се на бас, че майка й е платила за да може да се присъедини към отбора!-оплакваше се Тентен.

-Има баскетболен мач повреме на тренировката ви, когато свършите ще дойдете ли да гледате?-попита Наруто.Всички кимнаха.Той попита и Хината и Кати, но те неможели да дойдат.

-Наруто, какъв спорт играеш?-попита Сакура.

-ХОКЕЙ!-изкрещя се той.

‘Охх....Саске е добър в баскетбола, а Наруто в хокея...вече ми се разяснява.’

Саске влезна в стаята, следван от няколко “фенбота” (ами нещо като роботи).

-Хей Саске.-поздрави го Сакура и седна на мястото си до него.

-Хей.-отвърна Саске.

-Ха, войната отново е обявена, отново сме врагове.-каза Сакура.Саске се усмихна самодоволно. ‘Ха, много по-напред съм от теб Сакура.Просто гледай...’
Сакура се изнерви от усмивката на Саске и сбърчи вежди.

-Какво плануваш Са-с-ке?

-Ам аз си знам, а ти трябва да разбереш.

-Уо.Съжелявам, че закъснях.Ъм на една приятелка на майка ми, сестра й на братовчеда й жената...-Какаши беше прекъснат от класа.

-Спести ни го Сенсей.-изкрещя се Наруто.

Какши се почеса по главата и започна да преподава.Останалата част от деня премина бавно и тъпо.

-САСКЕ!-крещеше Сакура с цялото си гърло.Шкафчето й беше покрито с нещо като кал, включително и облеклото й за физическо.-КАКВО СИ СТОРИЛ?!!!!!

Саске се изсмя:
-Незнам.

Сакура беше страшно ядосана.

-Ах ти!Върни се!Ще те удоша до смърт!-Сакура започна да го гони из училището.

‘Пак започнаха...’въздъхна Тентен.

-Ха, неможеш да ме хванеш!-викаше Саске.Те бяха вън, на двора.Саске се обърна за да види какво планува Сакура.-Не мислиш да...

-Ооо да!УМРИ!-Сакура грабна мъркуча и го напръска.-Дори и да немога да те хвана мога да те напръскам!

-Немога да повярвам, че го направи!

-Ха, направих го!Връщам ти го за шкафа и за облеклото ми!Ще си променя кода на Шкафа, престани да го хакваш!-каза Сакура и влезна в салона с калното си облекло.Саске я последва, чисто мокър.

-О, вижте кой дойде.Толкова ли си бедна, че неможеш и дрехите да си изпереш?-смееше се Ино.

-Не, просто аз и Саске се забавлявахме, прасе такова.-каза Сакура като знаеше, че това ще нарани Ино.Саске и Наруто гледаха от пейката.Ино се изнервяше.

-Добре!Сега ще загреем!Разделете се по двойки и си вземете по една топка.Ще тренираме волейбол и пускания.-каза Тцунаде.Всички кимнаха и се разделиха.Сакура беше с Тентен.

-Хайде Хитоми-чан да покажем на тази сова(тва сова си е моя добавка иначе Ино казва май детенце) на какво сме способни.

Сакура се опита да хване една топка когато нещо я удари силно по раменете.

-Ауу, кой го направи?!!!

Саске и Наруто се притесниха.

-Ох май боже!Много съжелявам Сакура-чан!Добре ли си?-попита Хитоми съркастично.

-Престани да се пресруваш Хитоми!Знаем, че го направи нарочно!-каза Тентен.

-Аз?Никога!Нямаш доказателство курво!

-Млъкни Хитоми!-защитаваше Сакура Тентен.

-САКУРА ЗАД ТЕБ!-изкрещяха се Наруто и Саске.

-Добре, това е!-Сакура се обърна и ритна топката, която летеше срещу нея и щ върна по този, който я беше изпратил към нея.

-Какво се опитваш да направиш?Да ме убиеш?-икрещя се Ино.

-Не, ти се опитваш да го направиш прасе!-каза Сакура.

-Хохо, яко.-изкоментира Наруто.

-Да, по-добре е да не си срещу Сакура, когато се ядоса.-добави Саске.-Да тръгваме мача ще започне.

-Престанете!-нареди Тцунаде.Момичетат спряха, но се гладаха злобно.

Останалата част от тренировката мина под погледа на Тцунаде-сама.Когато прикючи всички, освен Сакура, Тентен, Ино и Хитоми, се прибраха.Момичетата отидоха да гледат мача на момчетата.Ино и Хитоми крещяха за Саске.Сакура, Тентен и Наруто също викаха, но не толкова силно.

Отбора на Саске отново победи, като той самия отбе;яза половината точки.

-Добра игра копеле.-каза Наруто.

-Благодаря глупако.-каза Саске и изчака Сакура и Тентен да излезнат от съблекалнята.Тъй като униформата му беше мокра, той неможеше да се преоблече.

-Оо Саске, все още си по анцуг.-Смееше се Сакура.

-Все още имам номера в ръцете си!

-Давай!-каза Сакура.

-Просиш си го.Да не дойдеш да ми крещиш ако нещо ти се случи.

-Не се притеснявай, няма.Просто ще те прасна по главата.-каза Сакура.Къде са Наруто и Тентен, бяха тук преди минутка.

-Незнам.Искаш ли да те закарам?-попита Саске.

-Преди Сакура да му отговори, някой “случайно” я бутна на земята и тя падна.

-Защо го направихте?-крещеше тя, като получи помощ от Саске за да стане.

-Ино махни се!-каза Саске.

Тя му игнорира думите и погледна Сакура.

-Съжеляваме, че те бутнахме Сакура, но някоя като теб, не бива да се гледа.

-О, така ли?Като не съм за гледане, защо аз имам фен клуб, а ти нямаш?-засмя се Сакура.-Хайде Саске.

Те си тръгнаха и Саске прегърна леко Сакура.Хитоми се опитваше да успокой Ино.

-Благодаря, че ме докара Саске.-каза Сакура, влизайки в къщата си.

Тя затвори вратата и си каза:

-Мда, неска беше един обикновен ден...

_________________
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://www.album.bg/rafuls/
~[ViN aDdIcTeD]~
Admin - Хокаге
Admin - Хокаге
avatar

Брой мнения : 295
Join date : 09.07.2008
Age : 22
Местожителство : монтана

ПисанеЗаглавие: Re: ФенФик [SasuSaku]   Сря Юли 30, 2008 11:18 am

10та глава

_________________________

Наруто престигна в клас и довърши купата си с Рамен.Той огледа стаята:Саске и Сакура си играеха като влюбени, феновете им ги гледаха и се чудеха как да им превличат вниманието, Ино се оплакваше на Шикамару, Тентен си говореше с Кати и най-накрая Хината, която четеше книга.Наруто почувства, че сърцето му се оскорява.Той знаеше, че я харесва още от мига, в който я зърна, очите й го превличаха най-много.Винаги се е държал готино пред нея, но вътрешно сърцето му биеше силно.Защо се чувстваше толкова нервно?Да не би да е заради Хормоните?Той незнаеше.


-Хей Хината-чан!Добро утро!-поздравия той и седна на мястото си пред нея.

-Д-добро у-утро Наруто-к-кън.-каза тя доста засрамена и спря да чете.

-Какво четеше?

-Една книга наерешена “ Crispin ” .Родителте ми, ми я дадоха, защото ми беше тъпо у нас.-отговори Хината по-смело и му се усмихна.Наруто се разтапяше като я гледаше как се усмихва.
‘Окей Наруто, направи нещо!Покани я на среща!Достатъчно дълго чака!Сега е твоя шанс!’

-Хината-чан...-започна той

-Д-да Наруто-кън?

-Ще....

-ГЛУПАК!-икрещя се Сакура.

-Търсеше си го!

-Ти започна!

-Да аз започнах, но ти продължи!

-Беше отвратително на вкус!Знаех си, че си намислил нещо!

-Трябваше да си видиш физиономията, беше безценна!


Спомен...

-Хей Сакура...-извика я Саске, влизайки в стаята.

-Кажи Саске.

-Искаш ли шоколадче?Мили го направи и е прекалено сладко, искаш ли малко?

-Шоколад?-отвърна Сакура.

-Да, искаш ли?

-Добре, дай ми малко.-отговори Сакура и Саске й откъсна малко.Тя го помириса първо и погледна Саске подозрителнно, шоколада ухаеше добре и Саске изглеждаше невинно.Тя отхапа малко.Моментално усети вкуса на какао, да ама НЕ!Имаше вкус на нещо кисело.-Бляк!КАКВО МИ ДАДЕ?ДА НЕ СЕ ОПИТВАШ ДА МЕ ОТРОВИШ!

-Хаха, хвана се!

Край на спомена.

-Сега е твой ред да се погнусиш!-Сакура изкара от устата си част от шоколада.Саске моментално стана от стола и правеше крачки назад.

-С-сакура?

-Хехе, време е да ти го върна!-каза Сакура и направи една крачка към него.Саске оспя да й хване ръцете.

-Хей Сакура виж там!

-Няма да се хвана!

-Не виж глупака!

Сакура най-накрая погледна Наруто.Цялото му лице беше червено.Хината също беше червена.

-Какво става?-прошепна тя.

Саске се отпусна като видя, че Сакура забрави за отмъщението си.

-Незнам.-Двамата застанаха до прозореца и ги загледаха.


-Х-хината-чан ще ми дадеш ли книгата?

-Да.-отговори Хината разочарована.Тя си мислеше, че ще я покани на среща.

-Хей Саске, Наруто Хината ли харесва?-попита Сакура.

-Мда.

-От кога?

-Преди да дойдеш.Мисля, че от трети клас.

-ОТ ТРЕТИ КЛАС!И още не са излезнали!

-Мне.Не е сигурен дали Хината го харесва.Понеже съм му приятел го разбрах.

-Ох май боже!Трябва да е покани на среща!

‘Глупав наруто, тя те харесва!Покани я на среща!’Когато погледна Саске, тя забеляза възможност и пъхна шоколада в остата му.Той се изкашлп и го изплю извън прозореца.За щастие нямаше никой доло.

-Сакура!Защо го направи?-мръщеше се той, а Сакура се смееше.

-И си мислеше, че е забавно?Смей се на това!-той започна да я гъделичка.

-Уо, клас.-поздрави ги Какаши като влезна в стаята.Той държеше любимата си книга Ича Ича Парадайс (и на мен ми е любима ).

-Какаши-сенсей, знаеш, че могат да те уволнят, защото закъсняваш!И, че четеш такава книга пред свойте ученици.-каза едно момиче.

-Не, те няма да ме уволнят.Прекалено много им помагам!Без мен, нямаше да има ученици в това училище.-отвърна той и продължи да си чете книгата.

-Бил полезен!По-точно БЕЗполезен!Перверзник!-измърмори Саске.

-Чух те Учиха!

-Както и да е.-измърмори отново Саске.Какаши си прибра книгата в джоба и започна да преподава.На Наруто му стана тъпо, по време на историята и се загледа през прозореца като си мислеше за Хината.Саске и Сакура играеха на женска канадска борба (тва дето с палците се играе).


“Хината, харесвам те още от трети клас, ще излезнеш ли с мен?-не прекалено сапунливо...Харесвам те от момента, в който те видях---не, със сигурност не!Излез с мен, иначе ЩЕ УМРЕШ!—не, това няма да проработи, приличам на Адолф Хитлер.Хей, помня нещо от историята-Адолф Хитлер, хах!Обратно на въпроса с Хината.Хей уо!Кво стаа?Искаш ли да излезнем и да праим нещо, уо!—ахх!Прекалено пънкарско!хммм...”


Звънеца би.

-Уо клас, имате да напишете есе от 100 думи по история.-каза Какаши и се върна към четенето на книжката си.Учениците недеволстваха, но той не им обърна внимание.Всички излезнаха навън.

Саске щеше да излезне, но Наруто го спря.Бяха само двамата в стаята.

-Кажи.

-Имам нужда от помощ!-започна Наруто.

-Ако говориш за теб и Хината, немога да ти помогна!

-Но Саске, моляте?!!!Знам, че си най-добрия и ми трябва някой, с който да тренирам или поне ме научи!Моляте?

-Не.

-Много те моля?Научи ме на нещо?Знам, че си профисионалист!Ти и Сакура, ъхх имам напредвид, видях ви!Моля те!

-Добре.

-Йей!

-Значи имаш проблем с питането за среща?-попита Саске, а Наруто кимна.-До къде си стигнал?

-До никъде.

-До никъде!Глупак, правиш го невъзможно!

-Затова те помолих за помощ!

-Добре, не бъди прекалено обикновен, не стой прекалено близко или прекалено далече и каквото и да правиш, се дръж готино.Казвай, каквото ти дойде от сърцето.Тръгвай!-изкомандва го Саске.

-Добре, да си представим, че ти си Хината.-този път Наруто нареди.

-КАКВО?В НИКАКЪВ СЛУЧАЙ!

-Каза, че ще ми помогнеш!Немога да се концентрирам, ако говоря с неудушевен предмет, трябва ми човек!-Саске изръмжа и му даде знак да започне.

-Добре, ъм...Хей Хината-чан, през тези години винаги съм те харесвал, ъъ опитвам се да кажа, че ТЕ ОБИЧАМ И ЩЕ ИЗЛЕЗНЕШ ЛИ С МЕН?-извика се Наруто.Момчетата чуха някой да стой на вратата.


-Сакура!-извикаха се и двамата.Тя изглеждаше много шокирана и започна да се отдалечава.

-Сакура, не е това, което си мислиеш!-крещяха и двамата.

Тя се завъртя и започна да бяга.

-СЪЖЕЛЯВАМ!Нямах представа!Много съжелявам, простете ми!

Момчетата затичаха след нея.

-Сакура, върни се!-извика се Саске и започна да спринтира.Наруто също даваше всичко от себе си и го настигна.Саске я хвана, а Наруто й блокира пътя.

-Пуснете ме!Няма да кажа обещавам!Не искам да се меся!Можете да пазите връзката си в тайна!

Те престигнаха в класната стая и я поставиха на един стол.

-Сакура, чуй, ние не сме гейове.Повтарям НЕ СМЕ ГЕЙОВЕ!-каза Саске.Сакура кимна и те й обесниха всичко.Тя се смееше и падна от стола си.

-Помислих, че сте гейове!Извинявам се!Хахаха!

-Ще спреш ли да се хилие?разваляш ми егото и репутацията!-каза Саске.

-Добре, Наруто, трябваше да дойдеш при мен за помощ!Аз ще ти помогна да си вземеш хината.Познавам я и двамата ще сте заедно преди да се осетие!

-Ще ми помогнеш!Благодаря!-наруто я прегърна.

-Сакура, защо се върна в класната стая одеве?-попита Саске.

-Ъм, дойдох да си взема якето пък и рвойте фенки ме подлодяваха!Понеже не слезна и си помислиха, че съм те отвлякла!-Сакура се смееше.

-Сакура-чан, кога ще ми помогнеш?-попита Наруто.

-Ъм, след училище, защо не дойдете у нас?

-Добре.-отговириха те.


След училище те утидоха в къщата на Сакура.

-Лол Сакура-чан, къщата ти е много хубава!-каза Наруто и Саске се съгласи.

Юки дойде и се качи на рамото на Саске мъркайки.

-Имаш котка?Двойно ЛоЛ, тя те харесва Саске.

-Името й е Юки и съм си играл преди с нея.

-Искате ли да пиете нещо?-попита Сакура, като влезнаха в хола.Отговора беше не.

-Къде са родителите ти?-попита Наруто.

-Те са на бизнес пътуване.Живея сама.-отоговори тя и се натъжи (Ба, аз ако съм ше се радвам бе ) ‘Сакура живее сама...’-мислише си Саске.

-Предполагам, че всички сме еднакви.Не се притеснявай Сакура, знаем как се чувстваш.-каза Наруто.

-Хайде да започваме, за да може да излезнеш с Хината!-каза Сакура, като смени темата.Саске я погледна тъжен, от това което следваше, но реши да не му мисли толкова.

-Добре!-извика се Наруто.

-Първо трябва да...-започна Сакура.


След много опити Наруто най-накрая го разбра.

-Часа е 6, звънни й!Готов си Наруто!Звънни й!-окуражаваше го Сакура и му подаде телефона.

-Сигурна ли си?-попита той и набра номера.

Саске скушаше и си играеше с Юки на пода.

-Х-хината-чан, Наруто е.Заета ли си днес?Добре, можеш ли да се видим в парка след 5 минути?Д-добре, чао!-Наруто затвори телефона.

-Направи го.-поздрави го Саске.

-Сега остана само да й признаеш, че я харесваш.-Сакура го бутна през вратата.-Успех.-след като Наруто се отдалечи, тя се обърна към Саске.

-Хайде Саске!Не помагах на Наруто за нищо!Да ги шпионираме!

-Много си лоша.-Каза Саске и последваха Наруто тихичко.Когато пристигнаха в парка се скриха зад един храст.Хината вече беше там и чакаше Наруто.

-Хей Хината-чан!-каза Наруто и се изтича до нея.Слънцето залязваше.

-Хей, Н-наруто-кън.-каза Хината нервно.

-Ъх..... Хината-чан, аз те извиках, защото....имам да ти кажа нещо.-започна Наруто като се чувстваше много нервен.

-Давай Наруто!-изсушука Сакура и хвана Саске за ръката.Саске отвърна на хватката й и двамата гледах тихо.

-Хината-чан, опитвам се да ти кажа нещо тези дни.Може да не се чувстваш както аз, но те моля да ме изслушаш преди да вземеш решение.-Наруто си взе дълбоко въздух и си призова на помощ коража.-Харесвам те още от трети клас, но ме беше страх да те помоля за среща.Но вече немога да го крия и затова искам да излезна с теб, ще излезнеш ли с мен?-попита Наруто и изчака за отговор.

-Н-наруто-кън, и аз те харесвам, още от трети клас.Немога да ти обесня, колко съм щастлива в момента.Да, ще излезна с теб.

-Ще излезнеш!Това е чудесно!Йей, аз съм гаджето на Хината-чан!Аз съм гаджето на Хината-чан!-крещеше Наруто и я орегърна силно.Двамата се изчервиха и бавно се приближаха един до друг.Най-накрая усните им се срешнаха, а слънцето залязваше зад тях.

-ДААА!-изшушука Сакура и прегърна Саске, от щастие.Той загуби равновесие и падна на земята.Те се смееха тихичко, не само заради Хината и Наруто, ми и защото стояха в обятията на другия...

Наруто и Хината бяха прекалено заети в собствения си свят и не забелязаха шума зад тях.

_________________
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://www.album.bg/rafuls/
~[ViN aDdIcTeD]~
Admin - Хокаге
Admin - Хокаге
avatar

Брой мнения : 295
Join date : 09.07.2008
Age : 22
Местожителство : монтана

ПисанеЗаглавие: Re: ФенФик [SasuSaku]   Чет Юли 31, 2008 7:06 pm

Глава 11

Биип

Биип

Биип

Дни минаваха и тя все още закъсняваше за училище.Последните няколко дни ги считаше за “нормални”.Наруто и Хината официално излизаха и бяха заедно почти 24/7.За нея и Саске постоянно беше номер, отмъщение, номер, отмъщение и така нататък.Лее отново се почвяваше в живота й и я питаше дали иска да излезе с него и тя разбираше отказваше очтиво.Сега...Сакура хапваше набързо закуската си и си сложи обувките.Каза на Юки чао и излезна от къщата, но изведнъж се спря.

-Ох-май-Боже!Са-с-ке!Простак!-тя крещеше на двора.Предния двор беше покрит с торбички и торбички и торбички пълни с ..... Златни рибки!Те “плуваха” в кръгове.-Саске!-изкрещя се отново и се затича към училище.В сравнение с другите номера, този беше най-гаден.

Още като престигна феновете й се изпречкаха.Сакура беше пекалено ядосана да се занимава с тях.

-Махнете ми се от пътя!-извика тя и ги ритна.Те паднаха и всеки от тях имаше по един отпечатък от подметка по лицето си.-Саске!Къде си?-крещеше Сакура като излизаше в училищния двор.

-Хей Сакура-чан, какво направи твойто момче този път?-изхихика се Кати.

-Млъкни, къде е?!!!

-Тренировка в салона.

Сакура изчезна в салона.

-Учиха Саске!

Саске се ухили и се обърна към мястото, от което се чу гласа.

-Хей Сакура к’во праиш ПЛУВАЙКИ наоколо?

-Млъкни и разкарай тези риби от двора ми!

-Няма.

-Ах ти миризлив задник (по-точно е анус, но сега как да го напиша ) –Сакура го кълнеше и започна да го замеря с баскетболни топки.Саске ги отбягваше едвам едвам.

-Сакура, те не са волейболни!

-Не ми пука!След като ще те видя умрял!-крещеше тя игнорирайки виковете му.

Съотборниците на Саске стояха на пейката, гледайки шоуто.Неможеха да ги спрат, все пак те са най-извесните деца в училище и половината от отбора му, бяха фенове на Сакура и им харесваше да гледат как Сакура наранява Саске.

-Колко проблемно.-каза Шикамару, един от малкото хора, който можеха да се разбират с Ино и не харесваха Сакура като за партньор.Неджи, другия съотборник на Саске и НЕ Сакура фен се усмихваше самодоволно.

-Гъзът на Учиха се наритва от момиче.

Треньорът, Гай-сенсей беше някъде навън.

-Сакура!Беше шега, стига си хвърляла топките!-крещеше Саске и се опитваше да избегне всяка една топка.

-Дали трябва?Не мисля!-отвърна му тя.Той успя да спре една, но другите продължаваха да преиждат.За щастие не го уцели.

Звънеца би и двамата се нацупиха.

-Хммпх, тръгвам!-Сакура се обърна и си тръгна.

-Момичета...-измърмори Саске и се върна да се преоблече.

Вътрешна Сакура: Глупав Саске! Такъв глупав простак! Мрази го! Сега какво ще правя със сто златни рибки?

Сакура се разтегна малко и сложи ръцете си на масата, след което мързеливо постави главата си върху рецете. Внезапно някой я цапна по главата.

-ОХ! Какво по дяволите!- възкликна тя и се изправи за да види човека, който я цапна.

-О, Много съжалявам, но имаше буболечка на главата ти и не можах да се стърпя, затова я изпъдих за теб. Но, леле какъв темперамент имаш само, да се ядосваш на хора който просто се опитват да ти помогнат!- каза Ино във фалшив грижовен тон, която очевидно я беше ударила нарочно. Малката група приятели на Ино се кикотеха заедно с водача си.

За щастие приятелите на Сакура й се притекоха на помощ.

-Гледай си работата Ино!- изръмжа Тен Тен.

-О я вижте приятели, още някой който не оценява хора опитващи се да помогнат!- злобно каза Ино и групата и се смя още повече.

-Ами не ни трябва твоята помощ свинска пържола, затова се разкарай! защити Кати.

Очите на Ино се стесниха.

-Внимавай какво говориш незначителна кучкаа такава, ако поискам ще те изхвърлят!

-Само опитай- предизика я Кати.

-Ще го направя, другите също ще ви изхвърлят.

-Челото, ти си първа- заплаши тя.

-Какво по дяволите Ино, защо не можеш просто да приемеш факта, че Саске харесва Сакура повече от теб! Не знам кое е по-долно, да искаш да отмъстиш на момичето, на което завиждаш, или това че си голяма дебела побоиничка!- каза Наруто ядосано и шокира всички дори приятелите си. Дълбоко вътре Ино се почувства неудобно, но успя да изкикоти злобно.

-Ха, защо ще й завиждам? Тя няма нищо което да е достойно за завиждане. А и Наруто, не ме интересува, че си най-добрия приятел на Саске! Ти само лаеш, но не хапеш. Чао, не бих искала да си разваля репутацията като се размотавам с утрепки като вас, нали?-тя усмихна се самодоволно и се отдалечи. Приятелите й се смяха с нея.


-Абсолютна кучкаа- каза Кати.

-Не обръщай внимание на Ино, Сакура, тя дори не заслужава да й се говори.- успокои я Хината.

-Няма нищо приятели. Не се притеснявайте за мен.- усмихна им се Сакура и се върна на мястото си. Какаши беше влязъл и очудващо но не четеше скъпоценната си книжка. ‘Йей, рекорд!’ Саркастично си помисля Сакура.

-Хм, изглежда всички са тук, с изключение на Саске. Някой знае ли къде е отишъл Саске?- попита Какаши и веднага получи отговор от фенките му, който казваха че е на тренировка по баскетбол.

Изведнъж вратата се отвори и Саске влезна нехайно, облечен в нормалната си ученическа униформа, само без яке както всички други. Фенките му припадаха като минаваше покрай тях.

-Ъх Хъм- изкашля се Какаши, никаква реакция от Саске.-Ъх Хъм- изкашля се пак, този път подчертано. Отново никаква реакция. -ЪХ ХЪМ- изкашля се Какаши с пълно гърло и започна да се ядосва. Този път обаче получи отговор,

-Задържаха ме.-отговори просто Саске и отиде да седне до Сакура.

Какаши потрепна с вежда от раздразнение, но започна да пише заглавието по литература за деня.

-Още ли си сърдита? прошепна Саске на Сакура. Тя поклати глава отрицателно, но му се изплези. Саске се ухили до уши, успокоен че тя не му беше сърдита. Заглавието по литература беше ‘Събития който трябва да се случат’

-Сега имам въпрос към целия клас, милите ли, че събитията имат причина да се случат или са произволни и чист късмет?

-Да! Точно както Саске и аз сме предопределени за годеници. Бог го е предопределил защото сме перфектна двойка!- изръси Ино. Шикамару си извъртя очите. Саске изстена и си покри лицето от срам.

Вътрешна Сакура: Мисля, че вярвам, че винаги си има причина нещо да се случи. Хмм…Може би не съм срещнала Саске по погрешка…Какво си въобразявам? Разбира се, че беше грешка да го срещна. Бог е прекалено жесток към мен!

Класа проведе дискусия за мнението на всеки по въпроса. След това Какаши смени темата на физическо. Всички се преоблякоха и седнаха около Какаши чакайки инструкции. Тъй като все още е волейболен сезон очевидно ще трябва да играят волейбол. Бяха разделени на четери отбора. Отбор 1: Саске, Ино, Хитоми, Наруто и двама други. Отбор 2: Хината, Кати, Тен Тен и още две момчета. Отбор 3: Сакура, Шикамару, две момичета и едно момче. Отбор 4: Три момичета и две момчета.

-Да! Аз съм в отбора на Саске! Виждаш ли и това трябваше да се случи!- казаха в един глас Ино и Хитоми. Саске изстена отново и стоя колкото можеше по-далече. Отбор 1 срещу Отбор 3, Отбор 2 срещу Отбор 4. „Колко проблемно” промърмори Шикамару. Сакура въздъхна.

-Хей Сакура! Играем срещу вас!- извика Наруто.

-Ние ще победим- отвърна му Сакура. Играта почна и познайте какво! Хората който всъщност играеха, бяха Сакура, Наруто, Шикамару и Саске. Сакура разбра че Саске и Наруто всъщност бяха доста добри. Но все пак, те са в общи линии новаци. Ино и Хитоми само тичаха наоколо в опит да ударят топката, но без успех. На Ино и прилягаша повече да е мажоретка и гимнастичка. В крайна сметка отбора на Саске спечели с две точки, защото едно момче от отбора на Сакура случайно удари Какаши с топката докато се опитваше да я подаде на Сакура и Шикамару.



Шикамару забеляза че Сакура не беше толкова лоша, колко Ино я описваше. Например, тя не се държеше егоестично когато играеше с нея и не се държеше като кучкаа когато някой от нейния отбор загубеше точка.

Беше почти време за обяд и Сакура вдигна волейболните топки, за да ги връне в стаята. Тя отвори вратата, на помещението когато някой я нарече по име. Тя се завъртя и видя ТенТен. Ръката и все още беше на дръжката на вратата

-Сакура-чан! Когато свършиш с прибирането ела навън да хапнем на обичайното място! Саске също да дойде!

-Добре! Ще се срещнем там- отговори Сакура и без да иска направи стъпка назад, но за нещастие настъпа една бейзболна топчица и падна на земята. Вратата се олюля с нея и се затвори докато момичето падаше. Падането и не болеше толкова колкото тя предполагаше.

-Оу..-хъх? Тя се обърна да види какво омекоти удара и изкрещя, удряйки Саске през лицето.

-Оу! Току що те спасих от падане глупаче, и това са благодарностите които получавам!- Саске възкликна потърквайки бузата си с ръка.

-С-Саске! Изплаши ме до смърт!- Тя се извика

-Едно извинявай няма да навреди – той каза саркастично.

-О, извинявай, забравих.

Саске се изпоти.

-Хмм, съжалявам?- тя се извини стеснително.

-Както и да е – измърмори Саске и спря да търка бузата си, болката вече почти я нямаше. “Глупава жена! Извини се без дори да го мислиш! Глупава жена! Как по дяволите се захванах с теб!”

-Между другото, какво правиш тук?-попита Сакура.

-Поставях волейболните топки на мястото им когато ти дойде и падна. Видях те и умекотих падането ти, но свърших с удар по лицето за доброто ми дело. След това ти забрави да ми се извиниш, или дори да ми благодариш. Сега ти стоиш в скута ми, а аз ти разказвам случлиото се.- Отговори той, като гласът му беше пълен със сарказъм....

_________________
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://www.album.bg/rafuls/
~[ViN aDdIcTeD]~
Admin - Хокаге
Admin - Хокаге
avatar

Брой мнения : 295
Join date : 09.07.2008
Age : 22
Местожителство : монтана

ПисанеЗаглавие: Re: ФенФик [SasuSaku]   Чет Юли 31, 2008 7:07 pm

..-Е, нали се извиних!-Сакура каза с нежен глас.

Изведнъж и двамата усъзнаха че бяха само на няколко сантиметра растояние еидн от друг. Те се изчервиха и Сакура бързо се изправи.

-Благодаря че умекоти удара ми .

-Няма проблем. – отвърна той и започна да вдига волейболните топки, които бяха разпиляни по целия под.

Вътрешна Сакура: Да! Саске ме спаси! Беше ли случайност? Както и да е, йей!

Сакура почисти стаята заедно с него и скоро всичко беше почистено. Саске се опита да отвори вратата, но тя не помръдваше.

-Саске?

-Немога да отворя вратата, със сигурност не е закллючена, след като мога да завъртя дръжката. Значи нещо я блокира отвън, защото вратата се отваря навън, не навътре” – отговри логично той.

-Супер, този ден става все по-лош! Имам златна рибка, която плува извън къщата ми, скарах се с Ино-прасето, спънах се и паднах и сега съм заклещена в тази стая с теб!- Сакура се оплакваше, но Саске само се усмихваше

-Кой казал че светът е перфектен? Може би Господ си играе с нас и това трябваше да се случи.

-Дори и това да трябваше да случи, този път искам да изляза!

-Е, вратата няма да ни помогне.- Той отговори с малка усмивка

-Какво смяташ да правим?– попита тя, чувствайки се изнервена от присъствието му.

-Незнам – каза Саске и след това седна на пода.

-Мразя когато говориш по този начин. – тя се взря и седна на пода срещу него.


-Какъв начин? – Саске вече не се усмихваше, а гледаше невинно.

-Когато се усмихваш самодоволно! – отвърна тя.

Ретроспекции

-Ти си добра на волейбол...за аматьор!


-Защо направи това?-попита ядосано Сакура., седяща в скута на Саске.

-Помислих си, че искаш да седнеш – дойде отговорът.

-Оу....хм... До тук с плановете ми да търся Какаши-сенсей – помисли си Сакура. Кръстосвайки ръце.

Вътрешна Сакура: Супер, току що споделих първата си целувка със Саске; е, прзинавам че беше добра, но защо с него? По дяволите! На всичкото отгоре сега стоя в скута му. Глупав, перверзен, мързелив, глупав Какаши, защо му трябваше да ни кара да му помагаме!


-Значи, се страхуваш от тъмното, хъх?- Поипита Саске усмихвайки се.

-Млъкни и спри да се усмихваш! И не се опитвай да ме лъжеш! Сопна се Сакура.

-Нали, каза че повече няма да ми проговриш?- Попита Саске усмихвайки се.

-Ъх...неможах да се сдържа, заради глупавото ти държание! Идиот ..- оправда се Сакура.

-Оу? Сигурна ли си? Защото аз мисля, че искаш да разговаряш с мен. – каза Саске с дразнещ тон. (Очевидно усмихвайки се.)

-Аз? Да говоря с теб? Няма начин!- каза Сакура втренчвайки се в него, макар и да не го виждаше.

-Тогава защо сега го правиш? – попита Саске, закачително. Това накара Сакура да замълчи за известно време...

-И спри да се усмихваш! Дразнещо е!


-Откъде знаеш, че се?-(все още усмихващ се...)

-Знаеш че е грубо, да се месиш в работата на другите. – измъмри Сакура.

-Е? Значи е грубо да се нарушава границата? – попита Саске. Това накара Сакура да замълчи.

Край на ретроспекциите

Усмивката отново беше на лицето му.

-Такъв съм си аз; Трябва да изживявам репутацията си. И изживявайки тази репутация, трябва да сритам задниците на всички останали.- Сакура извърна очи,

-Ти и твоята репутация, хъх?? Почакай само, докато я разруша! – провъзгласи тя.

-Ха, еиднственият проблем е че неможеш! Дори и да си красиво момиче, което аз харесвам, не би ти стискало, защото и ти ме харесваш.


-М-Моля?- – учуди се Сакура.

Върешна Сакура: Господи! Да не би да каза “красиво момиче което харесвам”? Да по дяволите!

Саске също беше изненадан от това което каза.

-Нищо – каза той с висок тон и започна да се оглежда за нещо, което би разсеяло Сакура и тя да забрави думите му.

-Кажи ми! – настоя Сакура, накланяйки се към него.

-Казах нищо!!! – повтори Саске и стана така, все едно е намерил нещо.

-Ей, върни се тук и веднага ми кажи! ... Какво правиш? – тонът и се промени от настоятелен към любопитен.

-Мисля, че току що открих начин да се измъкнем от тук. – отговори той, облекчен от факта, че Сакура спря да го измъчва.
Едно от нещата, които той знаеше за Сакура е че бързо си отклонява вниманието. Ако измислиш нова тема, тя бързо ще забрави старата. Той се усмихна леко и бързо се втренчи към изхода, който е намерил, докато Сакура си отваряше устата да каже нещо.

Саске взе един стол и го сложи под вентилационната система. Той стъпи на стола, и тъй като беше висок, успя да отвори шахтата. Тя беше доста голяма, приблизително метър широка и висока.

-Не се качвам там! – каза Сакура.

-Каза че искаш да се измъкнеш от тук – оспори Саске.

-Може да съм прекалено тежка и системата да се счупи, освен това сигурно има и буболиечки! – истена тя.


-Хайде де Сакура, аз съм по-тежък от теб, ако това те успокоява. Освен това ще бъда точно зад теб. Освен това се съмнявам да има каквито и да било буболечки. Все пак е вентилационна система. – окуражаваше я Саске, докато Сакура все още се колебаеше.

-Добре, тогава аз отивам – каза той и тръгна да се качва, когато Сакура го спря

-Размислих, ще отида! – каза тя бързо.


Саске се усмихна широко

-ето, ще ти помогна. Ти се качи първа.- Сакура нервно сложи стъпалото си на стола докато Саске я повдигаше с двете си силни ръце. Тя се качи в шахтата и за нейно голямо учудване, не пропадна, в интерес на истината, дори беше голяма за нея.
Саске се качи мигновено, но за него шахтата беше доста малка, но все пак успяваше да се движи сравнително лесно.

-Хехе, прекалено си дебел Саске! – каза Сакура, смеейки се тихо.

-Несъм дебел! Това са мускули!– каза Саске горделиво. Сакура извърна поглед и започна да пълзи напред.

Те продължаваха да се движат напред вече 10 минути, които им изглеждаха по-скоро като цял час мъчение. Една секунда е горещо, а на следващата – смразяващо студено.

-Знаех си че това е лоша идея! – оплакваше се Сакура

-Да не би да имаш по-добри? – отвърна Саске. Сакура продължи да пълзи напред.

-Може ли да си починем малко, Саске? Колената ме болят, а и е ужасно горещо тук! – попита Сакура.

-Разбира се, няма никак да възразя. – отвърна той.

Те спряха и седнаха един до друг, умиращи от жега.

-Къде мислиш че се намираме сега, Саске? – попита тя, дишайки тежко.

-Мисля че сме под някоя улица, или нещо такова.- Отвърна той .. -Ааах, не издържам повече. Толквоа е горещо тук! – измъчи се малко Саске, но в крайна сметка успя да си съблече блузата.
Вътрешна Сакура: Сега определено е горещо тук! Млъкни Сакура! Толкова си незряла.

-Ъм, нека тръгваме – предложи Сакура -Не е добре да се задържаме дълго тук. Саске я погледна

“Страно, какво ли и има?” – помисли си той.

Изведнъж вентилацията изведнъж започна да пада надолу Сакура се плъзна по нея
-САСКЕ!!! – извика тя, докато започваше да пада надолу, но Саске успя да я хване за крака, и бавно я издърпа.

Но този път Господ, реши да изиграе ролята на Дявол и ръката на Саске се плъзна. Той загуби баланс и сега и двамата летяха надолу.Горката Сакура .. първо се пързаляше по глава, а след това и по стомах, докато Саске някакси успя да се пързулне по гръб.

Сакура крещеше и беше готова да заплаче

-Ще умра! Ще умра! Не искам да умирам! Прекалено съм млада за да умра!

-Ей Куренай, чу ли това?- прошепна Цунаде.

-Какво да чуя?- Куренай гледаше към Цунаде объркано и отхапа малка хапка от ябълката си.

Те бяха в женския салон

-Сигурна съм че чух крясъци от горния етаж. – оглеждайки стаята, за да разбере дали някой друг също не ги е чул. Явно не, Какаши беше зает да чете перверзната си книга, докато релаксираше на дивана.

-Хм..изглежда ми се е пречуло. – каза Цунаде и извади поничка от чантата си.

Докато отхапваше от поничката отново чу писък, този път с по-разтреперан глас. Този път всички учители чуха вика и погледнаха към канализацията, кяото беше точно над канапето на което Какаши четеше. Странно, той продължи да чете, така все едно беше затворен в неговия си свят.

-Нещо лошо се случва! Мога да го усетя! – прошепна Цунаде. Изведнъж канализацията експлодира и два предмета с размерите на хора паднаха от рая право на канапето, близо до Какаши. Учителите останаха потресени, Куренай и Цунаде изпуснаха храната си на пода.
Нападение на извънземни?...

Пред тях Сакура и полу-голият Саске стояха в целия хаус, покрити в прах и пърчета дърва. Защо Саске е на полувина гол! Какво по дяволите правеха!

Какаши смени страницата, все още загубен в кой-знае-къде. “оуу...” Сакура и Саске изпъшкаха. Бавно почиствайки се от праха и мръсотията. След това се изправиха и изведнъж замръзнаха.

Те бяха в учителската стоя! Поглеждайки нагоре те видяха повече от учудени учители, стоящи в 1 точка като живи марионетки. Всички бяха замръзнали.
Всичко беше тихо и всички се взираха в Какаши, който продължаваше да чете.

-ъм..здравейте...? Аз-ние..ъм .. Беше ни приятно да се одбием! Чао, ще се видим по-късно!- Каза бързо Сакура и излезе.

-Ъм...аз ще платя щетите.- С това Саске излетя от стаята.

-Е, какво пропуснах?- попита весело Какаши. Още повече дърво падна от канализацията.

-Това беше на косъм!- каза Сакура влизайки в класната стая.

-На мен ли го казваш – каза Саске смутено, докато чистеше косата си.

-Никога повече няма да ти се връзвам на плановете! – каза Сакура ядосана, изваждайки обяда си.

-Е, поне излезе, и не ти се наложи да се пързаляш по гръб! – той и отвърна, показвайки гърба си, който беше целия червен.

-Наситина? Да не би да си наранен? – каза Сакура с престорен глас и нарочно удари Саске по гърба.

-Оу! Защо направи това? – извика Саске и сложи обратно ризата си, без да я закопчава.

-Просто се опитвах да покажа симпатията си. Междудругото това го научих от Ино. – обясни тя и се отдалечи преди Саске да види че се е изчервила.

Вътрешна Сакура: По дяволите Саске! Защо трябва да си толкова готин!

-Междудругото умирам от болка в колената! За това спри да се оплакваш и да тръгваме вече! Другите ще бъдат подозрителни! – каза тя през рамо.

Те излязоха и веднага бяха атакувани от луди фенове.

-Аааа, Саске-кун, толкова си готин!

-Сакура-чан, къде беше? Излез с мен!

-Не се мотай с нея, мотай се с мен!

-Да, не се мотай с него, разкарвай се с мен!

-Какво ще правим? – изкрещя Сакура.

-Незнам – отвърна Саске. Изведнъж Сакура се сети как да се отърве от феновете си.

-Ей, момчета, слушайте! Предполагам всички знаете къде живея?- Сакура изкрещя. Всички замълчаха, дори и момичетата, Саске я изгледа учудено.-
Добре, отидете пред нас. Там има поне 100 торби със златни рибки! След като толкова много ви обичам, давам златните рибки БЕЗПЛАТНО! За това се разкарайте от пътя ми и отидете да си вземете рибките, преди да са умрели!- Изкрещя тя с всичка сила. Тя беше задоволена от факта че момчетата тръгнаха към къщата. Планът и успя!

-Благодаря че ми помогна да разпръсна фенклуба си – каза Сакура.

-Чао чао, считай това за поредното мое отмъщение. Ще се видим по-късно на обичайното място, ако успееш да дойдеш!- Сакура прати въздушна целувка на Саске като се отдалечаваше и го оставяше със стотиците му завистливи фенки.

-Хей, извинете че закъснях. Фенове...Саске ще дойде скоро.- Поздрави Сакура и седна при приятелите си, близо до черешовото дърво, което им правеше сянка.Те си говореха, докато не дойде Саске и не сенда между Сакура и Наруто

-ти...си..толкова...зла!- каза той едвам едвам.
Сакура сложи ръка на рамото му и каза:

-Благодаря за комплимента.

-Пак заповядай. - отвърна Саске със сърказъм. След това започна да обядва.

Останалата част от деня мина доста обичайно. С изключение няколкото странни погледа, които учителите хвърляха на двамата. Както обикновено, Саске закара Сакура до тях, на мотора си.

Посреднощ.....

Остър звук събуди Сакура и тя погледна през прозореца.Навън валеше и някакъв идиот се беше блъснал в казана на съседите.Момчето изглеждаше ранено.Той държеше рамото си и куцаше.Сакура моментално си взе чадъра и излезе за да му помогне.

-Ъм извинете, добре ли сте?-попита тя приближавайки момчето, което беше ранено и стоеше на мократа земя.Той гледаше надолу и косата му прекриваше лицето му.Беше тъмно и Сакура неможа да му види лицето.

Момчето измърмори и успя да погледне нагоре.Сакура възкликна:

-САСКЕ!

-Хей.Отивай да спиш, студено е вън.Не се притеснявай за мен.-каза той усмихвайки се леко.

-Ранен си!Ккаво направи сега?И защо да не се притеснявам за теб?Влез в къщата ми, ще ти превържа раните.-заповяда му Сакура и му помогна да стане.

-Всичко е наред, мога да се грижа за себе си.

-Можеш да се грижиш за себе си?Пффт, не изглежда така.-тя се усмихна самодоволно и успя да завлече Саске в къщата си.Тя отвори кухненската врата и включи лампите и отново се изненада.Сега, когато можеше да вижда ясно, тя видя, че Саске беше покрит в къв и беше мокър до мозъка на костите си.

-Саске, какво се случи?-изрева тя и искара първата медицинска чантичка.Той просто седна на кухненския стол и си махна фанелката.

-Сбих се с едни клошари.

-КАКВО?!Ох май боже, колко далече можеш да стигнеш!Да ме затрупаш със златни рибки е едно, а да се сбиеш съвсем друго (а не бе едно и също е :Д)-скара му се тя/

-Какво?!Не ме гледай така!Те започнаха!Пък и победих.-възрази той.Сакура въздъхна като му третираше раните.

-Сега ще те пощипе малко..С колко се би?Раните са сериозни.-каза тя, слагайки им малко мехлем....

_________________
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://www.album.bg/rafuls/
~[ViN aDdIcTeD]~
Admin - Хокаге
Admin - Хокаге
avatar

Брой мнения : 295
Join date : 09.07.2008
Age : 22
Местожителство : монтана

ПисанеЗаглавие: Re: ФенФик [SasuSaku]   Чет Юли 31, 2008 7:07 pm

-Около десет.Може ли да спреш да ме превързваш?Чувствам се слаб.

-Аууу горкия Учиха Саске!Не е свикнал да получава помощ от другите хора?

-Млъкни!(тука ше цитирам Узу- майната ти! рофл) –каза той и погледна настрани.-Бия се с хората постоянно и тези малки рани са нищо в сравнение с тези, които съм имал.Виждаш ме ранен и само ми мрънкаш и искаш да ги излекуваш!

‘Хмм...не е зле’Мислише си Саске като си погледна привързаната ръка.

Вътрешната Сакура:Сигурно е много добър за да ги победи.

-Мисля, че вече ще си по-добре.-каза Сакура с ирония.

-Сега използваш раните ми срещу мен, колко мило.-отвърна й той със същото количество ирония.Сакура отиде до хладилника и изкара шоколадово-ванилов сладолед.

-Искаш ли?-попита Сакура, а Саске не искаше.

-Не ти ли се спи?

Сакура въздъхна:

-Нах, едно от качествата ми е, че като се събудя немога да заспа пак.

-Едно друго нещо е, че си съмномбул.-Саске се усмихна самодоволно.

-Млъкни, не съм!Искаш ли да гледаме телевизия?-попита тя и се запъти към хола.

-Както и да е.-измърмори той и я последва.Те седнаха един до друг и загледаха телевизора.

Саске си протегна едната ръка по дивана и мързеливо погледна Сакура.

-Вие момичетата не се ли страхувате да не надебелеете?

-Да, но понякога трябва да си хапваме.Не искам да съм хипер кльощава.Отвратително е, имам напредвид хората, които са толкова слаби, че чак и ребрата им се виждат.

-Не трябва да се притесняваш от прекалена слабост, а от това, че трябва да започнеш диета.-Саске го каза, за да я ядоса.Той знаеше, че това не е вярно, тялото на Сакура не беше нито прекалено слабо, нито прекалено дебело, просто перфекно.Но никога неможеше да го каже.

-Казваш, че съм дебела?-отвърна му Сакура ядосано.Саске кимна и усмивката му се уголеми.-Ах ти....ПРОСТАК!-Сакура го замери с възглавница и се върна към яденето на сладоледа си.-Първо златни рибки, после му помагам и след това ме нарича дебела!НЕБЛАГОДАРНИК!Трябваше да го оставя да умре!

-Ядосана ли си Сакура?-попита Саске.Тя го погледна смъртоносно и го ритна в ръката (малко странно как ше го ритне, ама айде карай :Р )

-Ауу!-той изрева от болка.Сакура го гледаше със задоволство и си довърши сладоледа.Те погледаха още малко телевизия.

-Трябва да си починеш.-каза му Сакура.Той кимна и се запъти към вратата-Чакай!-тя го спря.-Не мислиш да ходиш пеш до вас в дъжда?

-Искаш да остана?-Сакура се изчерви.

-НЕ!Просто помислих, че е прекалено късно и това е!Ако искаш си тръгвай!

-Е, понеже мисля, че искаш да остана, ще остана.

Вътрешната Сакура: ЙЕС!Той ще остане!Хмм, къде да спи?Стаята на майка и татко?Не.Стаята за гости?Не прекалено е разтурено.Е тогава моята стая.

Сакура му каза да я последва.Те се качиха горе, в стаята на Сакура.Юки беше прекалено мързелива за да стане от леглото си в ъгъла. “Лол, стаята й подхожда”той оглеждаше стаята.Прозорец, гардероб и врата, която водеше към тоалетната. Стените бяха боядисани в розово и леглото също беше розово.Имаше и маса, уредба.Снимки и плакати имаше навсякъде.

-Можеш да спиш в моята стая, аз ще спя долу.-информира Сакура.Саске започна да се оплаква.-Млъкни и заспивай.Плюс това си ранен.-изкомандва го тя и го бутна към леглото.

-Добре, добре.-Саске се предаде и пропълзя по леглото. “Станал си мекошав Учиха.Да спиш в леглото на момиче!Стига де!Ако някой разбеше, ще страдаш от унижение!Т’ва момиче те прави мекошав!АХ!”

Сакура щеше да излезне от стаята когато Саске й хвана ръката и я бутна в леглото.

-Как...-Саске я прекъсна.

-Млъквай и заспивай.

-Но Саске!-протестираше тя.

-Млъкни подяволите!И заспивай!Изморен съм!-каза Саске и се опъна на леглото, затваряйки си очите.Той си уви ръката около кръста й здраво.Сакура въждъхна и се опъна до него (о.О тва как звучи, въх!).Тя се скара на вътрешната Сакура, която се кискаше.

Тя го гледаше в тъмното и внимателно абсорбираше всеки един детаил от красивата му фигура.Той имаше прекрасна коса, перфекна кожа и всичко останало, което го правеше секси мъж.

-Какво гледаш?-попита Саске изведнъж.Сакура се стресна и му забеляза усмивката.

-Н..нищо!-тя се изчерви.Сакура не забеляза, че очите са му отворени/

Добре че бяха на тъмно, иначе Саске щеше да й види изчервеното лице.

......

-Какво гледаш?-извикаха и двамата в един глас и се изчервиха.

-Заспивай Сакура.-каза Саске и затегна прегръдката си около нея.Сакура въздъхна и си затвори очите и бавно се унесе и заспа.

Саске, обаче стоеше буден и гледаше спящата фигура до него.отпуснати кичори коса покриваха лицето й и той нежно ги отстрани.Той не мислеше, че челото й е чак толкова голямо.Тя нямаше бритон и лицето й беше непокрито.

Саске замалко не се отдръпна когато Сакура се приближи по-близко до него.Той усети как усмивка се появява на лицето му и реши, че трябва да поспи.Скоро и той си затвори очите и заспа, приближавайки се малко по-близко до Сакура.


Двамата се събудиха когато Юки скочи върху тях, тя реши да играе непослушна роля като легна върху лицата им с нейното пухкаво, закръглено тяло.Двамата станаха молейки се за въздух.

-Непослушна котка!–изръмжа Саске.

-Мяу.-Юки ги гледаше игриво и скочи от леглото.Сакура се прозя, стана и вдигна космите.

-Глупава котка.-каза тя и я погали.-Как ти е ръката?-тя попита Саске, който стоеше прав и си разтриваше ръката.

-По-добре.-отвърна той и си сложи фанелката.

Тя кимна и отиде в банята.Когато излезна видя как Саске излиза през вратата.

-Саске, чакай!-тя пробяга през кухнята и се върна.-Заповядай...-каза тя, леко засрамена и му даде предмета, който държеше.

-Сакура...това е...-Саске беше шокиран и държеше предмета в ръцете си.

-Това е ключ за моята къща идиотино.В случай, че се нараниш или направиш нещо глупаво, винаги можеш да се отбиеш.-каза тя, стараейки се да не се изчервява.Той се усмихна самодоволно и постави сребърния ключ в джоба си.

-Ще се видим в училище.-каза тя набързо и смени темата и го бутна извън вратата.

-Да ще се видим.-отвърна той.-А, и Сакура...

-Да?-Сакура го погледна, когато той се спря и се обърна лице в лице с нея.Той направи една крачка и нежно я целуна по усните.Сакура просто стоеше там и беше прекалено шокирана за да направи нещо.Саске й се усмихна.

-Благодаря.-каза той и си тръгна.

Вътрешната Сакура: Ох май Боже...той целуна ли ме?...HELL YEAH!

_________________
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://www.album.bg/rafuls/
skailer
Модератор - Чунин
Модератор - Чунин
avatar

Брой мнения : 353
Join date : 10.07.2008
Age : 23
Местожителство : In Your Fucking Mind XD

ПисанеЗаглавие: Re: ФенФик [SasuSaku]   Чет Юли 31, 2008 9:05 pm

lol! Тва е НАЙ-якия фен фик в СВЕТА!!!
lol! lol! lol! lol! lol! lol! lol! lol! lol! lol!

_________________
Now you are gone, you are no longer visable...
And now I can't see you...Is only the memory !
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://www.album.bg/evka_trevka
~[ViN aDdIcTeD]~
Admin - Хокаге
Admin - Хокаге
avatar

Брой мнения : 295
Join date : 09.07.2008
Age : 22
Местожителство : монтана

ПисанеЗаглавие: Re: ФенФик [SasuSaku]   Чет Юли 31, 2008 10:14 pm

12 глава

Сакура влезе в класната стая, чувствайки се щастлива днес.Тя забеляза, че и ТенТен е щастлива.

-Хей ТенТен какво има?-попита тя.ТенТен се усмихна.

-Хей Сакура-чан!Знаеш ли какъв ден е днес?

Вътрешната Сакура:Денят, в който Саске ме целуна!

-Ъм, рожденият ти ден?

-Първи опит!

-Рождения ден на майка ти?

-Втори отпит!

-Рождения ден на баща ти?

-Трети опит.Господи Сакура-чан, просто ще ти кажа.-ТенТен се предаде.

-Чакай, чакай!Знам!Днес е деня на роженият ден на гаджето ти!

-САКУРА!Знаеш, че нямам приятел, както и да е...днес е деня...в който започва СЕЗОНА ПО ФУТБОЛ!-ТенТен възкликна изключително щастлива със звездички и футболни топки в очите си.-Най-накрая, след толкова много време, най-после!

-Това е чудесно!-каза Сакура, стараейки се да звучи еднакво развълнувана.

-Знам, че не си футболен фен, но може ли да дойдеш с мен след училище да се пробвам?-попита ТенТен.

-Добре!Защо не?Все пак ти се присъедини във волейбола заради мен.Но моля те не ме карай да ритам футболна топка, не струвам.

ТенТен се засмя:

-Няма.Това е жалко, защото футбола е най-великата игра!

Звънеца би и те си седнаха на местата, макар че Какаши нямаше да дойде в близките 10 минути.Саске пристигна в класната стая малко по-късно и фенките му моментално го обградиха.

-Саске-кън, добре ли си?

-Какво ти има на ръката?

-Ще се погрижа за теб!

-Какво имаш на врата си?

-Махнете се.-измърмори той и ги бутна със здравата си ръка.След това седна до Сакура с отегчена физиономия.

-Саске, ще се пресъединиш ли към футболния отбор?-попита тя.

-Незнам, ти?

-Не...хей какво имаш на врата си?-попита тя и се доближи по-близко.

Той носеше златна верижка около врата си, но част от нея беше под ризата му.

-Това?-каза той и изкара верижката от врата си, малък сребърен ключ се появи отдолу.

-Ключа за у нас!-възкликна тя.

-Да, неисках да го изгубя.-каза той с узмивка.

Сакура почувства усмивката на усните си и погледна ТенТен, която все още имаше футболни топки в очите си.Май наистина беше голям фен.


-Чу ли, че тази година ще има смесен отбор?-попита Хината.

-Да.-ТенТен кимна и седна с приятелите си облечена със спортното си облекло.Оставаха 30 минути до започването на пробните.

-Хей ТенТен-чан!Виж кой е та,!-подшушна й Кати.Всички погледнаха.

-Това не е ли Неджи, съперника на Саске, или нещо от сорта?-попита Сакура.

-Да, но забравяш нещо много важно Сакура-чан.Той е бъдещия приятел на ТенТен и съпруг.-каза Кати на висок глас.

-КАТИ!-изкрещя се ТенТен и я бутна леко.

-Бих искала да ти помогна, но Неджи не ме слуша.-каза Хината.

-Аз ще ти помогна.-предложи Сакура.

-Наистина ли?Но как ще можеш?Дори не го познаваш.-каза ТенТен очевидно объркана.

-Хехе, аз не го познавам, но знам един, който го познава.-каза Сакура.

-Неискам и други хора да уснават Сакура-чан.Мерси иначе, не съм сигурна дали знае, че съществувам дори.-каза ТенТен тъжно.

-Добре тогава, но искам да те питам това:Защо моя братовчед те дзяпа когато не го гледаш?-попиа Хината.Всички го погледнаха с върха на очото си и наистина ги гледаше.

ТенТен отново се изчерви

-Добре значи знам, че знае, че съществувам, но все още незнам, дали ме харесва.

-За какво си говорите?-попитаха Наруто и Саске когато ги доближиха.И двамата бяха в екип.

-Нищо.

-Ще се пробвате ли?-попита ТенТен, те кимнаха.

-Пробваме се само за забавление.Ако успеем да се класираме за отбора, знае се, че ще се класираме, ще се откаже.Пък и освен това Саске-теме се пробва, защото Неджи го предизвика.-обясни Наруто.

-Като говорим за Неджи...-каза Сакура и получи поглед от ТенТен.Не е много хубаво да молиш момчетата за помощ.

-Ох стига де ТенТен-чан!Те могат да ти помогнат!-прошепна Кати.

-За какво си говорите?-настоя да разбере Наруто.

-Моля те ТенТен-чан.-Хината е погледна мило.

-Добре.-тя се изчерви и погледна настрани.

-ДА!-момичетата се зарадваха.

-ТенТен харесва Неджи...да Саске, твоя съперник.Не ни гледай така.Както и да е, ТенТен-чан не е сигурна дали той има чувства към нея.-обесни Кати тихо.

-Искате от нас да хванем темата и да го питаме.-довърши Саске.Сички кимнаха.

-Аз немога да го направя.Не познавам Неджи колкото Саске.-отсръпи Наруто.

-Глупак...-Саске го прокле ‘щото му остави да върше мръсната работа.

-Моля те Саске?-омоляваше се Сакура, гледайки го невинно.Саске почти се предаде.

-Не.

-ТенТен-чан, може да изглежда, че не му пука, но всъщност иска да помогне!-каза Кати.

-Млъкни!-отвърна ТенТен ядосано, изчервявайки се от срам, приятелките й бяха прави да поискат от Саске да попита Неджи дали си пада по нея.Но как можеха да й го преченят?В момента тя искаше да ги удуши до смърт.

-Не се притеснявай, остави го на мен!Ще го накарам, извинете ни за момент.-каза Сакура, игнорира изражението на ТенТен и дръпна Саске за ръката в един ъгъл и никой не ги виждаше.

-Сакура НЕ!Ще си помисли, че съм луд или нещо от сорта.Плюс това, ще си помисли нещо и ще я заподозре.-оспорваше Саске.

-Моля те Саске!-още повече го молеше Сакура, но той не искае.Кръстоса си ръцете и се облегна на стената.

-Добре, не ми оставаш изобр.Време е за план “Б”.Междо другото това го правя само защото ми е приятел/враг за приятел/враг.Няма никакви чувства вложени.-Сакура го хвана за фанелата и го дръпна надолу, докато усните им не се срещнаха.

Тя се дръпна след няколко минути и го погледна, той беше наполовина шокиран наполовина изумен.Тя се усмихна самодоволно.

-Не забравяй, че Ино ти е годеница.

“Мамка му, забравих за тъпата Ино”Саске псуваше малко разочарован.

-Време е да го направиш!-Сакура се извика зарадвана и го искара от ъгъла.Саске въждъхна тежко е и отиде до Неджи.Въпреки всичко това беше целувка...целувка от Харуно Сакура.Как ще откаже?

-Как го направи?-попитаха всички любопитни.

-Това е тайна!-отвърна тя, по-мистериозно от всякога и седна до тях.

-Хююга!-извика го Саске.

-Хей Учиха.-поздрави го Неджи спокойно.-Готов ли с да ти сритам задника(за футбола става въпрос)

-Няма начин бели очи.

-Хехе, ще видим.-Неджи се усмихна самодоволно и си кръстоса ръцете.

-Да си заинтересован в някои момичета?-попита го Саске.Неджи вдигна вежда.

-Ти пък откога си заинтересован в момичета Учиха, освен с Харуно.

-Никога преди.Не съм плей бой.Интересува ме само Сакура, тъ кажи за теб?Някоя да ти е хванала окото?

-Не.Не ме карай да съжелявам, че си ми съперник Учиха.

-Не?Дори и едно определено момиче с кестенява коса, което постоянно дзяпаш?И не се лъскай, защото аз ще съжелявам.

-Какво имаш напредвид?-Неджи отрече с зачервени бузки.

-Ще ти направя услуга, но останалото зависи от теб.Името й е ТенТен.Чао, ще се видим по-късно загубеняко.

-ТенТен...-Неджи просшепна името й и то се въртеше в ума му. “Мерси Учиха...”

-И?-те попитаха жадни за информация.ТенТен също искаше да узнае и не се сдържа.

-Не се притеснявай, имаш шанс.-отвърна просто той.

-Давай Саске!-Сакура се изкрещя и го гушна.

-Мерси Саске.-тихичко му благодари ТенТен.

-Добре всички!Моето име е Анко и аз ще съм ви треньора за годината.Очаквам от всички 110, които мислят да се включат в отбора.Първо ще ви номерирам с едно и две.Първия да иде в ляво на игрището.Втория в дясно.Без да си говорите!-нареди Анко и започна да ги номерира.

Саске беше номер 1, а Неджи, ТенТен и Наруто бяха номер 2.”Аз съм в същия отбор с Неджи!Йес!”ТенТен се радваше.

-Сега, когато сте си на местата, ще ви определим позициите и бъдете готови да играете!-заповяда Анко.Момичетата от отбора на Саске му връхлетяха.

-Ще победим!

-Да!Ще победим Саске-кън!

Той изръмжа и ги бутна настрана.Той беше център и Неджи също.ТенТен беше вратар, а Наруто защита.

-Направи ли крачка?-попита Саске очевидно за него и ТенТен.

-Гледай си работата.-отсече Неджи.

Анко свирна и Неджи пое топката, но Саске оспя да му е вземе.

-Хей копеле!-Наруто се появи пред него, Саске успя да го подмине.Сакура, Кати и Хината викаха за тях.

Саске подминаваше идващите защитници и продължаваше към мрежата.ТенТен се приготви, тя беше спокойна.Тя не мислеше за Неджи в момента.Саске ритна топката с крака си и Неджи се опита да го спре. “О не, ще я хване ли?” Всички си мислеха, все пак това беше топката на Саске.

ТенТен разчиташе на рефлексите си и блокира топката, за изненада на всички.Момчетата се извикаха, а момичетата освиркаха.На ТенТен не й пукаше... “Тя блокита топката на Учиха, не е зле и не я е срам от подигравки...” мислеше си Неджи, оглеждайки я.

-Давай ТенТен!-изкрещя се Сакура.

Вътрешната Сакура:Саске е добър във футбола.Какво подяволите?Той е добър във всеки спорт.Лол, ТенТен е наистина добра за да му спре удъра.Неджи със сигурност я е забелязал досега.

Неджи взе топката и се спусна по полето (въх...)ТенТен тихичко викаше за него.Саске затича след него, но Неджи ритна топката, когато го настигна.Топката влезе в мрежата и Анко изсвири.

-Гол!

-Сритах ти задника.

-Както и да е.-измърмори Саске и влезе в центъра, не смпташе да изгуби.Анко свирна отново, този път Саске пое топката.Понеже е смесен отбор има момичета и тези момичета са фенки на Саске и те просто стояха като някой тъпи пионки и не се опитваха да го спрат.Напротиф, те му се визхищаваха!

Саске се усмихна самодоволно и продължи напред, неговите съотборници спираха защита.Този път беше сигурен, че ще вкара гол и ще ритне топката там, където ТенТен най-малко очаква-долния ляв ъгъл.Предположението му беше вярно и тя се изненада и топката влезе в мрежата.Всички се радваха, особенно фенките му.

ТенТен се намръщи, но запази решителната си физиономия. “Тя не ми изглежда като една от безполезните фенки на Учиха.Силна и решителна.Интересно...”

-Сритах ти задника.-Саске се усмихна самодоволно, цитирайки го и прекъсвайки го от мислите му.

-Както и да е.-измърмори Неджи също цитирайки Саске.

Играта продължи около час.Отборите бяха равни.Наруто, ТенТен и Неджи са силни играчи, докато Саске беше единствения силен играч в отбора си.Но множинството от играчи от отбора на Неджи бяха фенки, които не правеха нищо, затова края на играта беше равен.

-Добра игра макар, че беше повече игра на надвикване.Но всички си показахте таланта.-поздрави Анко.-Резултата ще бъде изложен утре.

-Ще й кажа, че няма да се присъеденим.-каза Наруто и отиде с Хината.

-Хей!-поздрави Сакура и каза чао на Кати.

-Учиха, не беше зле, но накрая ти сритах задника.-каза Неджи, а Сакура си говореше с ТенТен.

-И аз твоя, Хююга.-усмихна се Саске.

-Хайде Саске, да вървим!-Сакура го хвана за блузата и го издърпа.-Чао ТенТен!Ще се видим утре!Чао Неджи!- и двамата си тръгнаха.

-Ъм...добре игра днес. Доста си добър на футбол. – каза ТенТен опитвайки се да измисли какво да каже.

-И ти си доста добра. Щом успя да спреш изтрелите на Учиха– каза Нейджи леко притеснен, но в същото време и спокоен по някакъв си негов странен начин. Това беше първият път, когато е направил комплимент на момиче.

-Благодаря! Ще се видим утре – каза ТенТен срамежливо и се запъти към женската съблекалня.

-Хей...Тентен... искаш ли да пием после по нещо? – каза извендъж Нейджи.

-Р-Разбира се. Ще се видим след 5 минути – изчерви се ТенТен. Нейното сърце се изпълни с щастие. Тя бързо отиде да се преоблече и да звъне на майка си.

-Мамо, днес ще закъснея малко, защото съм на среща с Нейджи. МОмчето за кеото ти разказах. Пожелай ми късмет! Благодаря, чао! – сбокува се тя с мйка си, с които бяха много близки, и отиде при Нейджи, който чакаше известно време вече.

-Ела с мен – каза Нейджи.

Те се спряха пред сребърния му Корвет.

-Хубава кола” – възкликна тя.

-Благодаря! Скачай вътре – покани я той. ТенТен се качи в колата и те тръгнаха. Когато стигнаха до 7/11 , влязоха вътре и седнаха, Нейджи взе пакетче пукани за себе си и за нея. Започнаха да си говорят за футбол.

-Хей, кога за пръв път игра футбол – попита Хиюга Нейджи.

-Когато бях на 4 години – огворои тя -Ако трябва да съм честна, не ставах за нищо, когато ме направиха вратар.”


-Хъх .. и аз предпочитам да съм в нападението. Аз ще платя твоите пуканки – каза Нейджи и даде парите на касиера.

-Много благодаря– каза ТенТен като се изчерви.

-Денят е доста хубав, не мислиш ли? – каза ТенТен, пиейки колата си.

-Да..ъм..ТенТен...

Да? – погледна го тя в очите. Нейджи почувства как се изчервява .. за пръв път в живота му, какво беше това чувство?

-Аз...ъм...знам че това е доста внезапно, но ...

-Хей ТенТен-чан! Хей Нейджи! – прекъсна го женски глас.

-Здравей Хиюга – последва мъжки глас. Те двамата се изчервиха изправиха се и погледнаха назад, за да видят че Саске и Сакруа са там.

-Сакура-чан, Саске! Какво правите тук? – попита ТенТен озадачена.

-Ами тук сме, защото Саске-глупака без да иска, или по-точно съвсем нарочно изпусна последната ми кутия ванилиев сладолед на пода, а аз немога да живея без сладоледа си, за това сме тук да си взема още, благодарение на този идиот. Можех, и щях да си гледам телевизия сега, но неееееее той трябваше да изпусне сладоледа ми на пода. След като вече знаете защо сме тук ... вие защо сте тук?– попита Сакура, макар че вече знаеше отговора.

-Аз-ние...ъх... – зашепна ТенТен. Нейджи погледна настрани.

-Както и да е. Тентен-чан може ли да дойдеш с мен за секунда? Саске ти не се меси – нареди тя и дръпна приятелката си заендо с нея в магазина.

-На среща ли бяхте? Случи ли се нещо? Кой, какво, кога, къде, защо, как? – питаше развълнувано Сакура, докато си вземаше две кутии сладолед. Тентен се отърси от шока.

-Просто сме на малка среща, нищо особено, той просто ме попита дали искам да изпием нещо, след като вие си тръгнахте. Толкова съм щастлива! Той щеше да ме попита нещо, но изведнъж вие се появихте – отговори тя.

-Съжалявам! Но ти отивай! И после ми разкажи всичко! – Сакура плати на касиера и продължи разговора си с Тентен

-Добре, но аз трябва и на вас да благодаря – каза ТенТен срамежливо.

-Няма проблем – каза Сакура весело и прегърна приятелката си.

-Е, каза ли и нещо? – попита Саске държейки ръцете в джобовете си.

-Щях, но ти и Харуно се взехте от нищото и ме прекъснахте – каза Нейджи ядосано.

-Все тая, Сакура ме накара да дойда, за да си вземе сладолед – смръщи се Саске.

-Да, ако не го беше изпуснал нарочно, нямаше да се наложи да идвате.Както и да е, кога смяташ да я попиташ? – полюбопитства Нейджи. Саске се усмихна

-Скоро, много скоро.

-Саске, да тръгваме! – каза Сакура.

-Чао Хиюга– каза Саске сакрастично и я полседва до мотора си.

-Хей стана късно, ще те закарам до увас – предложи Нейджи и тръгна към колата си, а ТенТен го последва.

Скоро вече бяха пред ТенТен.

-Е най-добре да тръгвам. Благодаря Нейджи-кун, въпреки че беше кратко, все пак доста се забавлявах – каза ТенТен, и наистина говореше сериозно.

-ТенТен .. относно по-рано ... Исках да те попитам дали свободна утре, и дали искаш да отидем да гледаме някой филм заедно – попита Нейджи, спокойно, въпреки че целия се беше изпотил.

-С удоволствие! – възкилна ТенТен изчервявайки се до неузнаваемост.

-Тогава ще отидем след училище – реши набързо Нейджи.

Д-Добре...- И преди ТенТен да се усети Нейджи я целуна. Тя бавно върна жеста и след няколко минути двамата се разделиха едвам дишейки. “Уау .. доста добре се целува” – помисли си ТенТен.

-Ъм..Чао, ще се видим утре! – ТенТен излезе от колата, макар част от нея да не искаше.

-До утре – Нейджи помаха с ръка и замина.

“Той е толкова готин!!!! И ме попита дали искам да отида с него на истинска среща! О ДА! Това означава ли че официално вече сме двойка?...”

_________________
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://www.album.bg/rafuls/
~[ViN aDdIcTeD]~
Admin - Хокаге
Admin - Хокаге
avatar

Брой мнения : 295
Join date : 09.07.2008
Age : 22
Местожителство : монтана

ПисанеЗаглавие: Re: ФенФик [SasuSaku]   Чет Юли 31, 2008 10:16 pm

Глава 13

-Както знаете този уикенд ще почиваме един ден в повече.Това означава, че ще имаме три-дневен уикенд.За специалното ми отношение към любимия ми клас през това време ще имате...да пишете четири страници ЕСЕ за любимия си учител МЕН!И ако не го напишете, не очаквайте да минете годината!Приятен уикенд!Свободни сте.-каза ободрително Какаши и извади втората серия от Ича Ича Парадайс.

-КАКВО?! Трябва да пишем тъпото ЕСЕ за теб! Защо си мислиш, че си толкова специален? И защо си мислиш, че си ни любимия учител?-крещеше Наруто.Другите ученици започнаха да се оплакват също.Но както обикновенно Какаши ги игнорира.

-Не се притеснявай глупако, да напишеш биографията за перверзен учител е лесно!Трябва да напишеш само- Моят учител се казва Хатаке Какаши познат също като перверзен задник.Пиша това ЕСЕ, защото любимия ми учител ме накара.Той харесва много неща А) да бъде перверзен учител. Б)да си губи времето да чете перверзни книги, защото си няма приятелка. В) да бъде перверзен учител и Г) да бъде още по-перверзен учител.Животът на този задник е също толкова интересен, обича да бъде перверзен.И още едно нещо, той Е перверзен! Ето виждаш ли глупако, колко много неща можеш да напишеш за нашия любим учител.-каза съркастично Саске.

-Свърши ли Саске, искаш ли да чистиш тоалетните до края на седмицата?-заплаши го Какаши.

-Както и д-

-Саске-кън!-висок глас го прекъсна, очевидно той пренадлежеше на Ино.

-Като се замисля... Саске, искаш ли да прекараш остатъка от живота си с Ино?-попита деволито Какаши.

Изражението на Саске премина от готино до втрещено.

-Н-не!Ще си ги върна обратно!-каза той колкото можеше по-учтиво. “Не! Имах предвид всяка дума, която казах!”

-Така е по-добре.Тръгвайте вече.

- Саске-кун! – извика Ино, като този път го прегърна.

- Ааа, пусни ме Ино! – извика и Саске, отблъсквайки я.

- Ааа, Саске-кун, не бъди такъв! Както и да е, само исках да ти кажа че няма да прекарам почивните дни с теб, защото трябва да отида в Париж с родителите ми. Ще ти донеса сувенир! Дано не ти липсвам много! Чао! – Ино му прати въздушна целувка и си тръгна, игнорирайки всички останали.
- Все едно че ми пука – измърмори Саске, като скръсти ръце.

- Е, искате ли да правим нещо през уикенда? – попита Сакура докато се отдалечаваха от училището.

- Да отидем да поплуваме? – предложи Хината.

- Басейнът сигурно ще бъде препълнен – каза ТенТен, докато се приближаваше към тях заедно с Неджи.

- Какво ще кажете да отидем на малко пътуване? Ей, Саске, вие нямате ли някакъв вид лятна кабина на плажа? – Наруто попита Саске.

- Да. Да не би да искаш да отидем там?- попита Саске.

- Разбира се, защо не? Ще бъде забавно! – каза Наруто въодошевен.

- Да! Всички можем да отидем! Ако няма да бъде проблем за Саске – добави Сакура.
- Е, какво ще кажеш Учиха? – попита Неджи.
- Добре, както и да е – сви рамене Саске и се запъти към паркинга.
- Жалко само, че Кейти-чан няма да може да дойде. Чук че заминала за щатите за да види приятеля си – каза Хината тъжно. Всички кимнаха.


Всички се съгласиха да отидат утре. Саске ще ги вземе в 10 часа сутринта и ще се върнат в Понеделник.
- Ние по-добре да тръгваме, защото ще гледаме филм с Неджи. До утре! – ТенТен им махна за довиждане и се качи в колата на приятеля си.
- Сакура! Идваш ли, или не? – попита нетърпеливо Саске, докато се качваше на мотора си.
- Идвам! Наруто, Хината ще се видим по-късно. – Сакура също се качи на мотора и те потеглиха.
- Е, най-добре и ние да тръгваме Хината-чан – каза Наруто и заедно се качиха на неговия син кабриолет.
- Познай какво Юки, отиваме на екскурзия! Но ти няма да се отегчиш, защото Шадоу ще бъде с теб! – каза весело Сакура докато си опаковаше дрехите.
Тъй като не искаше да пише никакви домашни в Понеделник, след дълго мислене тя най-накрая написа есето си, взе си горещ душ и си легна.

Бийп, Бийп!
Чу се клаксон на кола.
- Да, да, идвам – Сакура взе Юки и излезе. Тя беше облечена с жълто горнище и дънкови, къси панталонки. Отодлу беше облечена с розовия си бански. Слънчевите и очила бяха поставени на главата и.

Саске чакаше в черния си Вайпър, слушайки музика. Беше облечен с черна тениска и сини къси гащета, носеше си и слънчевите очила.
Сакура поздрави, като постави Юки до Шадоу.

- Хн – поздрави Саске, докато гледаше Сакура как влиза в колата.
- Хубава кола – каза Сакура поглеждайки номера на който пишеше “AVENGER”.
- Благодаря, подариха ми я за 15-я рожден ден – отвърна той, потегляйки.
- Карал си на 15 годни? Това не е ли незаконно? Аз съм на 17 и все още немога да карам – каза учудено Сакура.
- Голяма работа. Както и да е, дори и да е незаконно, никой не ме е аресутвал до сега. Карането не е чак толкова трудно – каза Саске, управлявайки возилото с една ръка.
- Никога няма да мога да карам – въздъхна Сакура.
- Все някога трябва да се научиш – каза Саске.
- Не ми напомняй!

Те пристигнаха пред къщата на Наруто и видяха че той и Хината играеха на “Камък, ножица, хартия.”

- Да не би толкова да се отегчихте, че играете на камък, ножица, хартия? – попита Сакура.
- Да! И знаеш ли какво, немога да си го обесня, но Хината-чан вианги печели! – обясни Наруто, докато натоварваше багажа им в багажника. Той носеше оранжева тениска и жълти шорти.
- Печеля, защото ти винаги показваш ножици, Наруто-кун. – хихикаше Хината. Тя също беше облечена с тениска и къси гащета, но те бяха в синьо и бяло. Отодлу носеше лилавия си бански. И двамата бяха закачили слънчевите си очила на тениските си.

Те се качиха одзад в колата и тръгнаха към къщата на Неджи. По пътя Хината им разказа гатанка. За сега никой не я схвана.

- Ще повторя за последен път, ако пак не я схванете – просто ще ви кажа отговора – каза Хината
Разширява се на тъмно,
Блести като искра,
Смалява се на светло,
Противополжното на нощ?

Всички се замислиха дълбоко, докато Юки скочи на главата на Сакура, опитвайки се да избяга от Шадоу.
- Шадоу доло! – нареди Саске и продължи да кара. Почти бяха стигнали къщата на Неджи, когато ...
- Котешко око! – каза внезапно Саске.
- Какво? – попита Сакура объркана.
- Не е ли това отогвора на гатанката ти, Хината?
- Да! Уау, ти позна!
- Грр! Саске, защо винаги обираш овациите! – ядосваше се Наруто.
- Може би защото съм по-добър от теб – отговори Саске спокойно.
- Мамка ти! – нареждаше го Наруто.
- Наруто-кун, за мен винаги ти си най-добрият – каза срамежливо Хината.
- Хината-чан...обичам те толкова много! – Наруто я прегърна и се усмихна. Хината се изчерви и също го прегърна.
- Ъм, Саске... – каза Сакура малко неловко.
- Хайде да слушаме музика – каза той бъроз и увеличи радиото докрай.
Наруто и Хината отново започнаха да играят камък, ножици, харитя, въпреки че Саске и Сакура очакваха те да се целунат. Но все пак щеше да бъде доста неловко.

Те пристигнаха пред Неджи и Саске наду клаксона. Неджи и ТенТен излязоха навън, двамата облечени в лятно облекло. Неджи си беше обул черните панталонки и беше облякал Хавайската си блузка, докато ТенТен носеше синия си бански, под бялата тенска и лилавата пола.

- Здравейте – поздравиха те и се качиха в колата.
- Пристигнахме ли вече? – попита Наруто отегчено.
- Не! Не са изминали и 5 минути от както тръгнахме!
- Тогава карай по-бързо!
- Млъкни глупако! Карам!

... тишина...
Единственото нещо, което вдигаше шум беше радиото. Докато караха надолу по улиците, хората ги заглеждаха. 3 страшно готини момчета и 3 красавици, облечени като за плаж, возейки се в кола за милион долара, слушайки модерна музика.

Сакура изведнъж смени радио станцията.
- Защо направи това – попитаха в еидн глас Наруто, Саске и Неджи.
- Писна ми да слушам рап – оплака се тя
- Определено момчетата нямат вкус щом стане дума за музика – ТенТен подкрепи Сакура.
- Разбирам ако искате да слушате рап, но поне изберете някоя по-мелодична песен – каза Хината.
- Какво? Ние нямаме вкус? – Наруто се учуди.
- Чуйте вие каква музика слушате! Ето това не става за нищо! – каза Саске ядосано.
В момента се чуваше песента на Kelly Clarkson – Behind these Hazel Eyes

- Това звучи отвратително! И аз смятам че момичетата нямат вкус щом стане дума за музика. – каза Неджи.
Колата спря на червена светлина.

- Тъй като колата е моя, ще слушаме рап! – нареди Саске и смени станцията.
Момчетата слушаха с удоволствие Рап-а отново.
- Тъй като аз имам по-добри умения и власт над теб, ще слушаме Поп! – каза Сакура и отново смени на Кери Кларксън.
Момичетата ликуваха.

Рап! Поп! Рап! Поп! Рап! Поп!
- Радиото ще се развали ако продължиш да сменяш! – каза Саске ядосано и смени станцията.
- Тогава по-добре да спреш ти да сменяш – Сакура отново смени на Поп.
- Учиха ти си мъж и мой враг! Не ме унижавай!
- Давай Сакура-чан! Не слушай приятеля ми! Момчетата в Хиюга понякога са смахнати.
- Давай Саске!
- Хайде Сакура-чан! Поп-а винаги ще е по-добър от Рап-а!
- Ще загубиш Саске!
- Не, ти си тази която ще загуби, Сакура!
След дълъг и мъчителен спор оставиха радиото на мира.
- Сега какво ще правим – попита Неджи?
- Стигнахме ли вече? – измъмри Наруто.
- Не, глупако. Остават още 2 часа.
- Няма какво да правим – каза ТенТен отегчено.
- Винаги можем да поспим – каза Хината.
- Добре, след като неможем да се разберем дали да слушаме Поп или Рап, знам станция в която се редуват. Какво ще кажете?
- Добре! Най-накрая ще слупаме нещо! – извика Наруто развълнуван.


Сакура смени на новата станция.

- Най-накрая истинска песен! – каза Саске, докато се чуваше 50 Cent – Candy Shop.
-Хей, всъщност и ние знаем тази песен! – казаха момичетата и скоро всички започнаха да пеят овлечени от ритъма на песента.

I take you to the candy shop
I'll let you lick the lollypop
Go 'head girl, don't you stop
Keep goin 'til you hit the spot (whoa)
I'll take you to the candy shop
Boy one taste of what I got
I'll have you spending all you got
Keep going 'til you hit the spot (whoa)
You can have it your way, how do you want it
You gon' back that thing up or should I push up on it
Temperature rising, okay lets go to the next level
Dance floor jam packed, hot as a teakettle
I'll break it down for you now, baby its simple
If you be a nympho, I'll be a nympho
In the hotel or in the back of the rental
On the beach or in the park, it's whatever you into
Got the magic stick, I'm the love doctor
Have your friends teasin you 'bout how sprung I gotcha
Wanna show me how you work it baby, no problem
Get on top then get to bouncing round like a low rider
I'm a seasoned vet when it come to this shit
After you work up a sweat you can play with the stick
I'm tryin to explain baby the best way I can
I melt in your mouth girl, not in your hands (ha ha)
Chorus
Girl what we do (what we do)
And where we do (and where we do)
The things we do (things we do)
Are just between me and you (oh yeah)
Give it to me baby, nice and slow
Climb on top, ride like you in the rodeo
You ain't never heard a sound like this before
Cause I ain't never put it down like this
Soon as I come through the door she get to pullin on my zipper
It's like it's a race who can get undressed quicker
Isn't it ironic how erotic it is to watch em in thongs
Had me thinking 'bout that ass after I'm gone
I touch the right spot at the right time
Lights on or lights off, she like it from behind
So seductive, you should see the way she winds
Her hips in slow-mo on the floor when we grind
As Long as she ain't stoppin, homie I aint stoppin
Drippin wet with sweat man its on and popping
All my champagne campaign, bottle after bottle its on
And we gon' sip til every bubble in the bottle is gone
Chorus 2x
I take you to the candy shop
I'll let you lick the lollypop
Go 'head girl, don't you stop
Keep goin 'til you hit the spot (whoa)
I'll take you to the candy shop
Boy one taste of what I got
I'll have you spending all you got
Keep going 'til you hit the spot (whoa)

_________________
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://www.album.bg/rafuls/
~[ViN aDdIcTeD]~
Admin - Хокаге
Admin - Хокаге
avatar

Брой мнения : 295
Join date : 09.07.2008
Age : 22
Местожителство : монтана

ПисанеЗаглавие: Re: ФенФик [SasuSaku]   Чет Юли 31, 2008 10:17 pm

-Най-накрая пристигнахме!-Сакура излезна от колата и се изпъна.Животните скочиха след нея.

-Лол, това място е уникално!Немога да повярвам, че е само за нас!-възкликна ТенТен и се загледа в океана.

-Свеж въздух!Да! - Да побързаме и да разопаковаме, за да си почиваме и играем след това! – каза Наруто.
Те приготвиха нещата си и отидоха в голяма, луксозна кабина.
- Уоу! Това място е огромно! – прошепна Хината, изумена.
Саске отиде във всекиденевната и включи телевизора, докато другите разучаваха мястото. Кабината беше по-скоро като жилищен блок.

- Всъщносто, колко сте богати? – попита Сакура, докато Шадоу гонеше Юки по двата етажа.
- Не знам – отговори той. Но аз ще притежавам полувината от това богатство, докато брат ми ще получи другата полувина.
- Оу, разбирам – каза тя и седна до него.
- Има 1 мазе, 1 килер, 1 кухня, 6 бани, 2 етажа, 6 огнища, 19 прозореца, 1 сауна, 1 хол, 1 трапезария, 1 всекидневна, 4 бюра и 3 спални, Учиха” – каза спокойно Неджи.
- Знам Хиюга. Не е нужно да ми казваш. Живея тук.” – каза Саске също толкова спокойно и продължи да гледа Телевизия.
“…”


- Хей, Саске къде ще спим? – попита Сакура
- Много просто! Неджи и ТенТен в една стая, Хината-чан и аз в друга, Саске и Сакура-чан в трета! – Наруто и отговори докато влизаше заедно с Хината и ТенТен. Хината се изчерви, но не каза нищо.
ТенТен също се изчерви и каза:
– Нямам нищо против.
– Аз също нямам нищо против, отговори Неджи. Прегръщайки нежно ТенТен.
– Такъв съм гений! – Е, Сакура-чан, Саске, вие съгласни ли сте?
Саске продължаваше да гледа телевизия, докато Сакура се изчервяваше все повече и повече.
“...”
- Това...е...приемчиво – каза тя
- О, хайде Сакура-чан, да отидем да проверим стаите си – каза въодошевен Наруто и ги дръпна от футьойла. Качиха се на втория етаж и Наруто ги затвори в една спалня.
“...”
- Саске защо не каза нищо? – попита го Сакура тихо, докато стояха на леглото.
- Честно казано не ме интересува къде ще спя. Освен това и друг път съм спал заедно с теб. – отвърна той както обикновено, само за да получи удар през лицето.
- Защо ме удари? Какво направих? – попита Саске потърквайки бузата си, макар и да не го болеше.
- Не го казвай по този начин! Звучиш така все едно си ... сещаш се, което не си правил! – каза тя ядосано.
- Какво? Дори не си го и помислих! Перверзница... – каза той гледайки настрани.
- Несъм! Ако някой те беше чул да го казваш, веднага щеше да си го помисли!
- Тогава какво искаш да кажа?
- Нищо!
- Добре, няма. Господи, всички момичета ли са като теб.
- Не, аз съм единствена и неповторима.
- Немога да повярвам че трябва да бъда с теб.
- Съдба. По-добре да тръгваме. Искам да отида на плажа веднага! – каза му Сакура и заедно излязоха от стаята. Видяха че и другите излизаха.
- Тъй като е обяд, защо да не отидем на плажа? – каза ТенТен. Те кимнаха и последваха Саске, който ги занесе в голяма стая с морска екипировка (разбирайте бански, плавници, столове, чадъри, шезлонги и т.н.). Всички си взеха един стол, Саске и Неджи носиха чадъра, Наруто носеше плажните хавлии, докато момичетата носеха плажните топки, плажното масло и напитките.
Те откриха място на плажа и се установиха там. Слънцето вече беше изгряло високо на небето.
- Много е горещо тук! – каза Наруто и започна да се съблича, тъй като вече беше облечен с банския си костюм. Другите момчета направиха същото.
Момичетата се изчервиха и се загледаха. Те също носеха банските си под дрехите за това нямаше нужда да се крият от момчетата. Хината първа се съблече, а след нея ТенТен и накрая Сакура.
Тъй като Наруто беше лекомислен и не се стрхуваше да покаже емоциите си, той пръв каза колко добре изглежда Хината, карайки я да се изчерви. Заедно те отидоха под чадъра и започнаха да си играят с пясъка. Неджи и Саске, тъй като са от по-тихите погледнаха настрани, за да скрият червените си лица и да избегнат неудобството от това да се взират прекалено дълго.
- Учиха, нека видим кой може да плува най-бързо – каза Неджи и се запъти към морето.
Саске кимна одобрително и го последва, надявайки се плуването да го разконцетрира от мисълта за секси тялото на Сакура. Не беше негова вината че Сакура изглеждаше толкова добре в бански костюм
Сакура си легна на един стол, като си наля банво питие и си сложи плажно масло, докато ТенТен лежеше на няколко крачки от нея, четяща спортното си списание. Хината заравяше Наруто в пясъка точно до ТенТен. 2 големи чадъра правеха сянка на висчки. Юки и Шадоу стояха до Сакура. Явно те имат само 2 общи неща – Храна и сън. Саске в момента се надпреварваше с Неджи.
Да, беше перфектен ден на плажа...
... докато някой не изля леген с вода върху Сакура и я събуди.
- СА-С-КЕ!!! – изкрещя тя ядосана и започна да го преследва.
Неджи реши да си почине и легна до ТенТен.
- Неможеш да ме хванеш, Сакура – каза Саске самодоволно.
- О, така ли? – Сакура спринтира по пясъка и се хвърли на гърба му. – Хванах те! – извика тя триумфално.
- Не, аз те хванах! – Саске и хвана краката за да неможе да слезе от гърба му.
- Аааа, пусни ме! – започна да вика Сакура.
- Кажи вълшебната думичка – каза Саске.
- Ъъ..моля? Да,да! Сега ме пусни, идиот такъв.
- Сакура – изсмя се той и я хвърли във водата.
- Казах да ме оставиш, а не да ме хвърлиш, глупако! – извика тя и го заля с вода. Той я заля с още повече вода, като Сакура започна да се бори за въздух. Косата и беше цялата покрита със солена вода, също както и кожата и.
- Саске... – каза тя тихичко, измествайки косата си настрани. – Косата ми ... Е ЦЯЛАТА В СОЛ БЛАГОДАРЕНИЕ НА ТЕБ!!! – тя тръгна да бяга и плисна вода срещу него с всички сили.
- Косата ти беше мокра и без това! – каза той, като отвърна на атаката и, и така влезе в нов воден бой, който обаче продължи по-дълго от предния.



Слънцето прехвърли хоризонта и тийнейджърите решиха да се приберат вътре.
- Гладен съм – измърмори Наруто и стомаха му започна да къркори.
- Да си направим барбекю – каза Сакура.
И така те подготвиха барбекюто, като момчетата отговаряха за месото и хамбургерите, а момичетата за зеленчуците и рамена.
Беше 10 часа когато приключиха. Всеки си взе душ и отиде в спалнята си. Саске прегръщаше една възглавница като дете, гледайки телевизия. Сакура неможеше да не се засмее когато влезе и го видя. Той приличаше на 5 годишно момченце. Животните си играеха в ъгъла.
- На какво се смееш? – попитай той.
- На нищо – отговори тя и седна до него.
- Кажи ми! – настояваше той.
- Няма! Гледай си работата! – каза тя, все така усмихната.
Саске изведнъж започна да я гъделичка, - Кажи ми и ще спра!
- Не, няма! – изсмя се тя и хвърли възглавница по него.
- О, значи сега искаш бой с възглавници? – попита той.
- Давай да те видим! – предизвика го тя и те започнаха да се целят с възглавници. Навсякъде имаше перушина. Боя продължи тридесетина минути преди Саске да я хване и да си легне. Тя се опитваше да се измъкне.
- Аз печеля! Сега заспивай – каза той.
- Тази война все още не е свършила Саске. Утре аз ще спечеля! – заяви тя и се изтърколи в лявата част на леглото.
- Да бе да – каза той сънливо, като изгаси лампите.
- Ще спечеля, ще ти докажа че мога...утре” – каза Сакура докато и се затваряха очите.
- Лека нощ Саске.
- Лека нощ.
След това двамата заспаха.





Ден Втори...

Саске се събуди и погледна часовника. Беше 11 часа. Той се огледа и видя че Сакура все още спи, вгледа се в невината и усмивка и той на свой ред се усмихна.
След като стана, той отиде в банята и направи сутрешните си тренировки, след това се изми и излезе, виждайки Сакура да стои на ръба на леглото, търкайки очи.
- Я виж ти, кой решил да се събуди. На нищо не приличаш – заяде се той.
- Млъкни! – каза Сакура и на свой ред влезе в банята.
След няколко минути, тя се облече и слезе долу, където Саске вече закусваше. Момичето се присъедини към него.
- Къде са другите? – попита тя.
- Все още спят – отговори той и продължи да яде.
- Ето Юки – Сакура сложи малко котешка храна в купичка и я сложи на пода, точно до котката. След това провери хладилника и установи че нямат почти никаква храна. Вчера бяха хапнали доста.
- Саске, нека отидем на пазар – предложи Сакура.
- Аз? На пазар? Забрави – отказа той.
- Добре, тогава не очаквай да хапнеш каквото и да било до края на деня! – намръщи се тя.
- Защо не отиде Наруто, или някой друг? – попита той?
- Защото все още спят! Хайде, ще бъде забавно! Стига си се правил на такъв. Обзалагам се че до сега не си ходил на пазар!
- Е, и какво като несъм!
- Хайде де, моля теее! – Сакура го изгледа с най-милия си поглед.
- Защо винаги ме гледаш така!
- Йей, значи идваш! Спокойно, няма да бъде чак толкова зле! И няма да развалиш репутацията си, за това спри да се цупиш! – нареди тя и направи списък на работите които трябва да купят.
- Шадоу, ела момче! Ако аз трябва да мина през това мъчение, ти ще трябва да споделиш болката на своя собственик – каза Саске тъжно. Но Шадоу беше повече от щастлив, тъй като това означаваше още едно пътешествие за него!

-Ако искаш да споделиш болката на своя собственик, не изглеждай толкова щастлив.-каза Саске на кучето си и тръгна след Сакура.

- Ааа Саске не бъди такъв! Трябва да се държиш повече като кучето си! Виж колко е ентосиазирано!
След това Сакура се качи в колата и двамата потеглиха за най-близкия град. Когато стигнаха, Саске извади черна шапка от жабката на колата и си я сложи на главата.
- Саске, не е чак толкова зле - каза Сакура смеейки се на външния му вид. Хайде да влизаме! - каза Сакура и го дръпна в магазина.
- Тихо! Не споменавай името ми! Ааа, немога да повярвам че правя това! - каза Саске и нареди на Шадоу да се оспокои.
- Саске, ти няма да правиш нищо. Аз ще пазарувам. Ти трябва само да ми правиш компания. Никой няма да те разпознае! - каза тя, опитвайки се да го успокои
- Побързай Сакура! И да се махаме оттук - повтаряше все Саске.
Сакура купи всичко необходимо, без да обръща внимание на хората, които ги зяпаха. Все пак беше странно двама тийнейджъри да пазарят в магазин, заедно с домашните си любимци. Чу се възрастен глас:
- Колко сладка двойка! - Сакура чу това и се изчерви.
След като купиха висчко необходимо те се върнаха обратно в кабината.
- Видя ли, не беше чак толкова зле - каза Сакура
- Както и да е - каза той и и помогна с торбите
- Сакура-чан! Къде бяхте! 3 часа е и ние умираме от глад! - каза Наруто
- Идиот - измърмори Саске
- Млъкни Саске!
Момичетата започнаха да правят спагети, които по-късно бяха сложени на масата. Скоро всички вече бяха сити.
- Хината-чан, хайде да излезем на плажа - предложи Наруто
- Д-добре, Наруто-кун - съгласи се Хината и двамата излязоха навън, а ТенТен и Неджи отидоха да гледат телевизия.
- Отегчена съм - каза Сакура, лежейки на леглото, взирайки се в килера на стаята си.
- Искаш ли да правим нещо? - попита Саске
- Хайде да отидем и да видим какво прави Хината - каза Сакура и излезе, а Саске я последва. Двамата тихо се скриха и наблюдаваха какво правят Наруто и Хината, които стояха един до друг, гледайки залеза.
- Уау, слънцето е много красиво - каза Хината
- Да - съгласи се Наруто и се приближи до нея. Хината го погледна и също се приближи. По-близо, по-близо, по-близо...БАНГ...огромно куче скочи на главата на Наруто.
- Шадоу!!! - Саске и Сакура извикаха.
- Ъм...здравейте... - поздрави Сакура.
Хината и Наруто бяха много ядосани и прокълнаха Саске и Сакура.
- По-добре да тръгваме - каза нервно Саске и изчезна
- Наруто, хайде да влезем вътре, каза Хината, като леко се изчерви. - Сакура! Зашо ни прекъснахте! Т ъкмо щях да целуна Наруто!!! - мислеше си Хината.
ТенТен се приближи към Неджи, докато акулата се приближаваше към човека (те гледаха Челюсти). Неджи я прегърна така, сякаш я защитаваше; той беше гледал филма много пъти и познавайки ТенТен, той знаеше че тя ще изкрещи когато акулата изяжда човека - което предстоеше да се случи доста скоро. Той неможа да се сдържи и се усмихна, когато тя го прегхърна, ужасена. Неджи също я прегърна и двамата продължиха да гледат, докато...
- Какво гледате?
И двамата подскочиха изненадани...
- С-Сакура-ч-чан...не очаквах да си тук - каза ТенТен, изчервявайки се.
- Учиха!! - изкрещя ядосано Неджи
- Ъм...няма значение, дойдохме в неподходящ момент. Е, ние по-добре да тръгваме. - каза Сакура, виждайки ядосания Неджи и изчезна заендо със Саске.
- Проклет да си, за това че ни прекъсна, Учиха...!
- Трябва да направим нещо - каза тихо Неджи
- Какво? - попита Хината
- Каквото и да е! Писна ми да ни прекъсват! - каза Наруто, ядосан
- Да! - съгласи се ТенТен
- Е, какво ще правим?
- Нужен ни е план...Нещо което да ги сближи още повече и да ги направи двойка и след това да ги прекъснем! - каза Наруто на всиок глас
- О! А какво ще кажете да... - каза Хината шепнейки. Всички кимнаха удобрително и се усмихнаха зловещо.
- Нуждая се от един хубав душ - каза Сакура на себе си.
- Вътрешна Сакура: Няма ли спа вътре? Защо не отидеш да се насладиш на живота?
- Дам, това е добра идея - продължи да си говори Сакура, вземайки чистите си панталони и блузка и отиде в басейна. Уау...толкова е приятно. Тя релаксираше, докато бавно влизаше в горещата вода. Главата и беше на ръцете, които бяха на каменната стена. Чудя се как са майка и татко сега ...
Изведнъж тя чу дръжката на вратата да се натиска. Сигурно е ТенТен или Хината - помисли си тя.
- Хей - поздрави тя без да поглежда кой е там.
...Това е странно...защо никой не и отвърна. Тя вдигна главата си и погледна човека. През нея беше полу-голият Саске с кърпа овита около кръста му.
- ААА! - изкрещя тя и потопи главата си във водата..
- - Какво по дяволите правиш тук? - попита Саске и отиде в съблекалнята.
- Не! Ти какво по дяволите правиш тук? - изкрещя тя. Добре че тялото и беше под водата и той не видя нищо.
- Това е мъжката спа, Сакура! - каза той ядосано.
- Не! Това е дамската! Прочетох знака 2 пъти преди да вляза! - крещеше тя ядосано. Изведнъж те се сетиха нещо...
- Сакура...и ти ли си мислиш това, което и аз... - попита тихо Саске
- Да не би да смяташ...че те... - продължи тя. Опитай се да отвориш.
Но вратата беше заключена, точно както и очакваха.
- Хехе, планът ни проработи - изкрещя Наруто весело
- Да, сега мир и спокойствие - каза щастливо Неджи.
- Хайде Хината-чан. Ще те заведа при една изумителна гледка. Навън е топло, за това нека повървим. Те напуснаха стаята, знаейки че този път никой няма да ги прекъсне.
- Хайде да отидем да хапнем нещо - предложи Неджи и хвана ТенТен за ръката. По пътя, той взе ключовете за колата на Саске - Само ги вземам на заем, Учиха.
- Е, сега какво ще правим? - попита Сакура докато беше в басейна
- Незнам - отговори Саске...
- Хайде да играем игра, Саске.
- Добре...каква?
- Ъм...
- ...

_________________
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://www.album.bg/rafuls/
~[ViN aDdIcTeD]~
Admin - Хокаге
Admin - Хокаге
avatar

Брой мнения : 295
Join date : 09.07.2008
Age : 22
Местожителство : монтана

ПисанеЗаглавие: Re: ФенФик [SasuSaku]   Чет Юли 31, 2008 10:18 pm

- Сакура изведнъж усети че я побиват тръпки. О не! Немога повече...ако остана още малко ще припадна! Саске, донеси ми кърпа - крещеше тя.
- Моля? - повиши тона си. Той току що не чу това, което той си мислеше че чу.
- Казах да ми донесеш хавлия! - изкрещя тя отново.
- КАКВО?!?! - той беше чул това което си мислеше.
- Коя част от ДОНЕСИ МИ ХАВЛИЯ не успя да разбереш! - изкрещя тя ядосано.
- Ти луда ли си! Ти искаш да те видя гола! - възкликна той.
- Няма да ме видиш гола, ако ми донесеш хавлия! Нима си мислеше че ще ти позволя да ме видиш гола? - изкрещя тя разгневена.
- Е...от къде да знам какво да очаквам - каза той невинно.
- Гледала съм тези филми, Саске! Момичето което е в спата винаги припада и момчето което идва да я спаси винаги я вижда гола в процеса! - изкрещя тя.
- Какво те кара да си мислиш, че ще те спася! - изкрещя той.
- Никога незнаеш! - каза тя нагло. - Просто ми донеси проклетата хавлия! Няма да видиш тялото ми защото стената ще скрие всичко! За това просто ми дай кърпата! - каза тя изнервена.
- Добре! Но ако те видя, няма да е мой проблем! - Саске взе една тънка кърпа, пое дълбоко въздух преди да влезе в спата. - Ето - каза той и се изчеврви виждайки Сакура. Тя беше срещу стената и той можеше да види само главата и ръцете и.
- Обърни се и си затвори очеите - нареди му тя и той изпълни с удоволствие.
- Добре - каза тя и Саске се обърна, но се изчерви още повече, виждайки я в хавлията. - Отивам в съблекалнята да се преоблека, за това не влизай, Саске! - нареди тя отново и влезе в съблекалнята. Няколко минути по-късно и двамата бяха в съблекалнята, опитвайки се да измислят как да се измъкнат от тази ситуация.
- Винаги можем да използваме прозореца - каза Саске, посочвайки го.
- Прекалено е малък! Той е направен само за да може парата да излиза от там. - каза Сакура.
- Убеден съм че другите идиоти вече са излезли някъде - каза Саске ядосано.
- Чакай! Животните! Това е! - изкрещя тя.
- Шадоу - прошепна той, като бързо схвана какво се опитваше да каже Сакура.
- Можем да извикаме Шадоу през прозореца и да му кажем да донесе ключа - каза тя щастлива.
- Чакай. Това е невъзможно. Шадоу може да гони само топка, с плана ми е свършено - каза Сакура тъжно.
- Кой е казал че неможе? Остави това на мен - Саске се усмихна и двамата отидоха до прозореца. Беше точно по средата на стената, на няколко сантиметра от земята. - Когато бях малък татко често ме заключваше в някоя стая, защото все се забърквах в неприятности. Тогава научих Шадоу да ми носи ключовете, за да мога да си отключвам - обясни Саске.
- Уау - това беше всичко, което Сакура можеше да каже...
- Шадоу - извика Саске, но кучето не дойде
- Неможе да те чуе, зщаото е в къщата, а не отвън - каза Сакура притеснена
- Ще ме чуе. Ти само гледай и се учи - каза Саске, самодоволно. Саске сложи 2 пръста в устата си и изсвири колкото се може по-силно. На секундата те чуха лай и Шадоу се появи на прозорчето, мятайки опашка.
- Донеси ключа, момче - нареди Саске и кучето изчезна насеклундата.
- Умно куче - възхищаваше се Сакура. Те чуха нов лай и Шадоу отново се появи на прозореца. Нещото което държевше в устата си беше ключ.
- Мисля че това е правилния ключ. Добро момче, върни се в къщата - каза задоволително Саске, вземайки ключа от устата му. - Мисля че първо ще измия ключа - каза Саске, малко погнусен че държи олигавен ключ.
- Да, мисля че това е добра идея.
Саске пъхна ключа в ключалката и го завъртя. Те чуха тихо прещракване и се усмихнаха. Бързо отвориха вратата и излязоха навъм.
- Свобода!!! - извика Сакура
- Сега, нека намерим тези идиоти. Те търсеха навсякъде около и в къщата, но без резултат. - Проклет Неджи!!! Взел ми е ключовете!!! - изкрещя Саске.
- Толквоа са зли! - каза ядосано Сакура.
- Сега какво ще правим? Неможем да отидем никъде ... - каза Саске, леко тъжен.
- Хмм...а да. Имам неуредени сметки с теб, Саске. Предизвиквам те на бой с възглавници...и те предупреждавам че този път няма да бъда толкова добра към теб!
- Приемам предизвикателството ти. Така или иначе ще загубиш - каза Саске арогантно, докато се състезаваха до стаята.
- Ще им се сърдим утре. А сега ... нека се бием! - каза Сакура, вземайки една възглавница и застана в бойна позиция (о.О).
- Хайде де - каза Саске със самодоволна усмивка. 3...2...1 - Старт! - каза те в един глас.
Ден 3...
- Готов ли си ? - попита Сакура
- Готов съм - отговри Саске.
- Време е за реванш! - и Сакура отвори вратата, до която стояха. Двамата влетяха в стаята на Неджи и ТенТен с 2 водни пистолета и започнаха да ги пръскат право в лицата.
- АААА! - извикаха двамата. Спрете! - викаше ТенТен покривайки лицето си с ръце.
- УЧИХА!!! - крещеше Неджи, използвайки една възглавница като щит. След няколко минути мъчение най-накрая спряха.
- Хм...това е за вчера - каза Сакура.
- Сега сме равни Хиюга - каза Саске, усмихвайки се все така самодоволно, сваляйки пистолета. На излизане от стаята Сакура подигравателно каза - И да не забравите да почистите. Неджи и ТенТен гневно хвърлиха по 1 възглавница по тях, но пропуснаха.
- Ще се видим навън в 10 часа - каза Сакура. - Хайде Саске - следват Наруто и Хината-чан.
- Трябва да презаредя - каза Саске, поглеждайки си запасите си от вида.
- Да, аз също, но нека побързаме - каза Сакура, Наруто и Хината-чан може да са се събудили от висчкия този шум, който Неджи и ТенТен вдигнаха. След като презаредиха двамата бързо се приближиха до вратата на Наруто и Хината.
- Сакура, знам че са будни и че ни очакват, за това нека да почукаме на вратата и да се скрием. Познавайки Наруто ще излезе да види кой е, а Хината ще го последва .
- Чудесен план, Саске - каза Сакура и почука на вратата, след което и двамата се скриха. Както беше очаквано вратата се отвори и две глави се подадоха от вътре. Саске и Сакура не чакаха много и зпаочнаха да ги пръскат с Вода.
- Саске, копеле такова! - изкрещя Наруто.
- Сакура-чан - викаше Хината, обитвайки се да спре атаките.
- Глупаци, мислехте ли си че ще ви се размине това което направихте вчера? - изкрещя Саске.
- Мислиш ли че това им беше достатъчно? Мислиш ли че си научиха урока? - попита Сакура след няколко минути неуморно пръскане. Хината и Наруто бяха вече на колене.
- Да, мисля че вече са запознати с нашия гняв - каза Саске, самодоволно и спря да ги пръска.
- Знаеш ли, когато се обединим срещу връга сме страхотен отбор - каза Сакура и също спря да ги пръска.
- Да, мисля че си права - каза Саске, след което се обърна към Наруто и Хината - Почистете преди да тръгнем. Потегляме в 10 часа! Наруто и Хината тихо го прокълнаха.
- Хайде да тръгваме - каза Сакура с висок тон.
- Това пътуване беше незабравимо...е, като изключим тази сутрин - коментира ТенТен.
- Няма да го забравя до края на дните си - добави Хината.
- Учиха, ще ти го върна. Вярвай ми. - каза Неджи.
- Опитай се де.
- Това наистина е незабравимо пътуване. Нека отново отидем на пътуване някой път - каза Сакура весело. Висчки кимнаха одобрително.
- Стигнахме ли вече? - попита Наруто 5 минути по-късно.

_________________
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://www.album.bg/rafuls/
skailer
Модератор - Чунин
Модератор - Чунин
avatar

Брой мнения : 353
Join date : 10.07.2008
Age : 23
Местожителство : In Your Fucking Mind XD

ПисанеЗаглавие: Re: ФенФик [SasuSaku]   Чет Юли 31, 2008 10:39 pm

Гледала съм тези филми, Саске! Момичето което е в спата винаги припада и момчето което идва да я
спаси винаги я вижда гола в процеса! lol! lol! lol! Very Happy

_________________
Now you are gone, you are no longer visable...
And now I can't see you...Is only the memory !
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://www.album.bg/evka_trevka
mir4etyyyy
Модератор - Чунин
Модератор - Чунин
avatar

Брой мнения : 126
Join date : 15.08.2008
Age : 22
Местожителство : ~HeaVeN`

ПисанеЗаглавие: Re: ФенФик [SasuSaku]   Пет Авг 15, 2008 10:23 pm

ОЩЕ, ОЩЕ, ОЩЕ! I love you I love you I love you Супер фик. Обожавам гооо! Толкова са сладки! I love you I love you Още, плийз! cheers

Едит: Няма ли да има още?
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
skailer
Модератор - Чунин
Модератор - Чунин
avatar

Брой мнения : 353
Join date : 10.07.2008
Age : 23
Местожителство : In Your Fucking Mind XD

ПисанеЗаглавие: Re: ФенФик [SasuSaku]   Вто Ное 11, 2008 11:36 pm

affraid Аууу кво стана....искам още geek

_________________
Now you are gone, you are no longer visable...
And now I can't see you...Is only the memory !
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://www.album.bg/evka_trevka
~[ViN aDdIcTeD]~
Admin - Хокаге
Admin - Хокаге
avatar

Брой мнения : 295
Join date : 09.07.2008
Age : 22
Местожителство : монтана

ПисанеЗаглавие: Re: ФенФик [SasuSaku]   Пон Дек 29, 2008 10:31 pm

съжалявам но няма повече това беше сайтът не се отваря

_________________
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://www.album.bg/rafuls/
iva_sasuke
Admin - Хокаге
Admin - Хокаге
avatar

Брой мнения : 258
Join date : 02.07.2008
Age : 22
Местожителство : При мажлето ми Саске в Коноха

ПисанеЗаглавие: Re: ФенФик [SasuSaku]   Вто Дек 30, 2008 10:42 am

Ако искаш аз мога да го кача

_________________
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://narutofenfourm.forumakers.com
~[ViN aDdIcTeD]~
Admin - Хокаге
Admin - Хокаге
avatar

Брой мнения : 295
Join date : 09.07.2008
Age : 22
Местожителство : монтана

ПисанеЗаглавие: Re: ФенФик [SasuSaku]   Вто Дек 30, 2008 12:16 pm

добре

_________________
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://www.album.bg/rafuls/
iva_sasuke
Admin - Хокаге
Admin - Хокаге
avatar

Брой мнения : 258
Join date : 02.07.2008
Age : 22
Местожителство : При мажлето ми Саске в Коноха

ПисанеЗаглавие: Re: ФенФик [SasuSaku]   Вто Дек 30, 2008 12:20 pm

Да видим:боклук,боклук и още боклук.Охо писмо от мама и тате!” каза Сакура като преглеждаше новата поща.
“Ахх? Какво е това?” Тя се наведе до вратата за да вдигне малка картонена кутийка. На нея пишело ‘За Сакура,с любов Мама и Татко.’
“Тогава ще прочета първа картичката.” Си каза тя отивайки към кухнята.Пликът от нейните родители бил дебел.Още било рано за да тръгва за училище.
“Виж! Имам писмо от мама и татко!Чудя се какво ли има вътре?” Каза тя на котката си, като отваряше плика с нож. Тя се разрови в съдържанието и извади един чек. “Уха , със сигурност забогатяват….”
Сакура извади писмото докато си поемаше дълбоко въздух и започна да чете писмото на глас.
До нашата скъпа Cherry Blossom (превежда се черешов цвят но мисля,че така е по-яко Smile),
Здравей мила,как сте с Юки? И двете много ни липсвате.Татко ти и аз все още работим в LA . Макар ,че не е за постоянно,парите са в изобилие. Но дори и така да е ние пак трябва да работим за да те отгледаме.Пратихме ти повече от нужните,надяваме се да ги похарчиш Знаем,че би ги запазила но не бъди прекалено стисната и се поглезкай малко .Мъчително е да знаем,че живееш сама в нашата къща.Виним се толкова често,че не сме добри родители,но на нашето разочарование няма как да се помогне.
Ние сме толкова благодарни,че ти си нашата дъщеря и искаме само да знаеш ,че винаги ще те обичаме.
Относно твоят 17ти рожден ден решихме да ти даден нещо,което ще ти е полезно за в бъдеще. Честит закъснял рожден ден,Сакура!Погрижи се за него,и като знаем,че си социален тип човек сигурна съм,че твоите приятели ще те научат как да го използваш. Надявам се подаръка да е малък за”твоята’’възраст.Успех и мини!
С любов ,
Мама и Татко
П.п.Отвори първо кутията и после излез навън И бъди сигурна,че „специално момче”ще се погрижи добре за теб Гаара каза,че ще изяде голям бой ако не е така.Той праща и своята любов.Все пак си на 17,и е време да имаш една хубава връзка. : )Няма повече да те измъчвам,надявам се да ти хареса подаръка!
“МАМО!”каза тя ядосано като си помисли да има гадже. “Хъм.” Каза тя като обръщаше вниманието си към кутията.Успех и премини? Какво има тя в предвид?
Тя сграбчи плика и кутията,насочвайки се към вратата. Тя каза да отворя първо да я отворя после да изляза.
Бавно тя отвори малката кутия и откри ключ в нея.За да бъдем по-специфични ...
(AN: Първо познайте какво ще е …!)
“О,Боже мой!” Възкликна тя и изтича през вратата.Пред нея седеше един сив Mercedes. “Купили са ми кола!” Задъха се тя,сърцето й биеше силно.Тя забеляза парче от хартия закачено за предния капака,тя бързо го откачи и го прочете:
10 Юли Писмен тест
15 Юли Изпит по кормуване
Ние всичко сме уредили,така че няма за какво да се тревожиш,всичко е направено.
“Какво имаш там,Сакура?” изведнъж от никъде се появи глас в ума.Тя се осъзна и се обърна на другата страна. “Саске…” Той седеше на неговия мотор. “Защо има кола на пътя пред къщата ти?”той попита заинтригувано.
Сакура се успокой преди да говори с него “Т-Това е закъснелия подарък за рождения ми ден от родителите ми.”
“Няма начин! Искаш да кажеш,че ще се учиш как да караш!” Попита изненадващо той.
“Насилена.” Тъжно го поправи тя. “Хайде Сакура,качвай се на мотора.Ще закъснеем.” Каза нежно той опитвайки се да смени темата. Тя кимна тихо и се качи.Те се возеха в пълна тишина.Саске изведнъж си спомни какво беше казала тя преди няколко дни.
Спомен
“Знаел си да караш още когато си бил на 15!Не е ли незаконно?Аз съм на 17 и все още не знам да карам.” Възкликнала тя.Той казал, “Не е чак толкова голяма работа. Дори и да беше незаконно никой никога не ме е арестувал.Карането не е чак толкова трудно.”Саске караше с една ръка.
Сакура каза тихо, “Никога няма да се науча да карам.”
“Трябва някой ден да се научиш.”
“Не ми напомняй.”
Край на спомена
“Сакура,карането не е чак толкова лошо.Опитай и може дори да ти хареса.”Той почувства нейните ръце около неговия кръст. “Може да катастрофирам и да умра.”каза тя. “Това се случва само на пияни хора и на загубеняци.”-твърдеше той. “Нали знаеш,че ако искаш аз мога да ти помогна.”
Вътрешна Сакура: Уау, аз никога не съм го виждал толкова мил и нежен преди това. Това може да е неговата истинска същност,която се крие зад неговото студено секси лице
.
“ОК,мерси Саске.” Благодарно каза тя и му се усмихна,чувствайки се по-добре вече.Те пристигнаха в даскало(така по ме кефи) и отидоха в класната им стая.
“Добро утро Сакура-чан! Добро утро Саске-копеле” Наруто радостно ги поздрави.Саске-кън!”Изкрещя Ино и го прегърна.Въпреки,че тя беше лидерката на неговият фен-клуб,фенките му я гледаха завистливо.
“Пусни ме Ино!” Изръмжа.Саске. Сакура го беше оставила за да си побъбри с други. “Саске-кън, толкова много ми липсваше!” Ино дрънкаше като игнорираше какво казваше той.
________________________________________
“Хей Сакура, какво е това?”Попита Наруто като забеляза,че Сакура държи нещо. “Оо това?” каза тя като вдигна нагоре ключа,за който тотално беше забравила. “Ами, родителите ми са ми купили кола като закъснял подарък за рождения ми ден.”тя им обяснила всичко и колко била нервна.
“Не се притеснявай Сакура-чан, ще се справиш добре.”Окуражи я Тен-тен. “Хей, какво ще кажеш за един тест-драйв утре?” Предложи Хината. “Но аз нямам нито познания нито опит по шофиране.” Оспори тя.
“И?” каза Саске който беше зад нея, по някакъв начин се е измъкнал от Ино. “Е, аз ще бъда там за теб!” каза ентусиазирано Кати. “И аз ще дойда!”добави Наруто. “Ох съжалявам, Сакура-чан, но аз няма да мога, баба ми ще намине за няколко дни.”каза тъжно Тен-тен установявайки,че винаги изтърва забавата.
“Няма нищо, благодаря ви хора.” Каза зарадвано Сакура на скъпите си приятели.
________________________________________
“Сакура-чан чакай!” Лий изкрещя на нея и Саске,който щеше да я закара до тях. “О ,здравей Лий !”поздрави го тя,беше трудно да се види изражението на Саске,който носеше черната каска, “Здравей рошави вежди.”
Сакура си свали каската закачливо. “Саске! Не му обръщай внимание, Лий какво беше това за което искаше да говориш с мен?”
“Чух, че си получила кола затова изтичах до нас през обедната почивка за да взема това,надявам се да ти помогне.” Каза мило той,подавайки й книга. “Уау слуховете се разпространяват бързо.” Измърмори тя като гледаше заглавието на книгата, “Наръчник за шофьори.”
“Уау, мерси Лий! Сигурна съм , че това ще ми помогне.Ще ти го върна когато съм готова.Мерси отново,това е толкова мило от твоя страна!”Сакура го прегърна карайки го да се изчерви.Саске погледна на другата страна с завист.
“Чао Лий!”
“Чао Сакура-чан, чао Саске-кън!”
“Все още не мога да повярвам, че ще карам.” въздъхнала Сакура като погледнала към чисто новата си кола. “Горе главата.”каза просто Саске като се качи в колата. “Хайде да отидем на тест драйв.” Каза той изведнъж. “Р-разбира се.” Сакура му подаде ключовете и седна на мястото до него.Той запали двигателя, добре я поразходи и отиде на пътя .
Те спряха на червена светлина когато Сакура забеляза намек в очите му. “Саске знам,че се намислил нещо!И по-добре не прави нищо глупаво в тази кола!”Предупреди го тя

_________________
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://narutofenfourm.forumakers.com
iva_sasuke
Admin - Хокаге
Admin - Хокаге
avatar

Брой мнения : 258
Join date : 02.07.2008
Age : 22
Местожителство : При мажлето ми Саске в Коноха

ПисанеЗаглавие: Re: ФенФик [SasuSaku]   Вто Дек 30, 2008 12:21 pm

Ех,Сакура толкова добре ме познаваш Но твърдее късноооо !” Той натисна газта когато светна зелено.
“САСКЕЕЕЕЕ!”викаше тя докато закриваше очите си.Той направи много остри завой с които почти докосваше другите коли.Но пак получи много ядосани клаксони(демек са му свиркали ).
“Саске! Спри!” тя изкрещя отново. “Сакура защо да разваляме забавата?”заигравайки попитал той, “Не че ще я одраскам или нещо такова.”
“Знам,че няма да има драскотина на колата защото НЯМА ДА ИМА КОЛА КОГАТО СВЪРШИШ!И след като няма да има кола това значи че НЯМА ДА НИ ИМА И НАС!Ще сме мъртви и ще летим към портите на Рая когато това свърши!”Тя викаше ядосано,докато Саске караше с бясна скорост по пътя.
“Успокой се Сакура.Правил съм това повече от милион пъти и все още съм тук,нали?”
“Не ми пука! Надявам се да умреш!”Извика тя докато отриваше очите си и погледна Саске. Той само се усмихна самодоволно, “Тогава те взимам с мен!”Той намали и караше нормално до нейната къща.
“Какво трябваше да значи това!”каза Сакура,която вече започваше да се успокоява. “Това означава много неща.” Каза мистериозно той. “Хъм,както и да е.Учиха Саске повече никога няма да се кача когато ти караш!”заяви тя. “Това заболя.” Каза саркастично той,преструвайки се на тъжен.
Сакура измърмори кретен под носа си. “Единствения.” Той горделиво я цитира докато се подхилкваше.Тя не успя да се сдържи и тя се изхили,тя просто не можеше да му се сърди.
“Това усмивка ли е което виждам?”той й се подигра. “Млъквай кретен.” Тя се изкикоти и шляпна задната част на главата му сякаш винаги го е правила.
“Това наистина боли.”
________________________________________
Сакура си стисна очите когато запали двигателя. “Сакура това е просто кола.”информира я Саске. “Можеш да го направиш!” Наруто, Хината и Кати я ободриха в един глас.
10 минути по-късно…
“Сакура не достигаш дори 1 километър в час! Дори и тази стара дама отсреща може да те надбяга!Карай по-бързо!” Скара й се Саске. “Млъквай! Това е много страшно!”плачливо каза тя.
“Сакура може да искаш да натиснеш педала малко по-силно.” Принудила я Кати. “Да,Сакура-чан! Това е Мерцедес Бенц! Не го оставяй да изгуби класата си!”Наруто се обади. “Ще стане страшно ако някой друг ти се скара.” Хината се обади.
“Добре!” тя измърмори и наистина настъпи „малко” по-силно педала на газта. “Ах,ще се разбием!” Хората на задната седалка истерически крещели. “Настъпи спирачката!” Саске изкрещя. Сакура се паникьосала и настъпила със всичка сила спирачката. Те изскочили напред,но били задържани от предпазните колани.
Те изстенали от болка. “Затова МРАЗЯ да се уча да карам!”оплакала се тя. “Ох…може да искаш да намалиш малко…” потреперил Наруто,леко изплашен от ядосаната Сакура.
“ДА НАМАЛЯ? Не направих ли това на първо лице!Но нееее вие не бяхте доволни и ми казахте да го давам ПО-БЪСО ИМАМ ПРЕДВИД БЪРЗО!ВСЕ ТАЯ…Сега,когато го дадох по-бързо вие ми казвате да намаля!Оправете си мислите хора!”експлодира Сакура.
“У-Успокой се Сакура-чан...моля те?” заекваше Хината. “ОК,защо не обикаляме около блока като първа стъпка?”умно предположи Кати.Всички кимнаха,и Сакура успя да се успокои.
30 минути по-късно …
“Мислите ли че тя е готова?”попита Кати. “Аз мисля така, време е за...”
“Магистралата.” Саске довърши изречението на Хината. “Дум, Дум, Дум, Дум!” Запя с тих тон Наруто ,опитвайки се звучи колкото може по-страшно.Всички втренчено се вгледаха в него. “Dobe, мисля че трябва да млъкнеш.”
“Ок,Сакура магистралата е като всяко друго място. Единствената разлика между магистралата и пътя е скоростта.Трябва да караш по-бързо,но не чак толкова бързо.”обясни Саске.Сакура кимна и си пое дълбок дъх. Колко трудно може да е това всичко което трябва да направиш е да караш малко по-бързо.
Тя карала и горе-долу спазвайки напътствията на приятелите си,най-накрая пристигнала на магистралата.Тя увеличила скоростта,до сега добре.
Вътрешната Сакура:Карането не е чак толкова лошо,мога да му свикна.
“Доказа се Сакура-чан.”коментира Хината. “Не е зле за първият ти път.”каза Наруто. По-добре да се прибираме сега.”каза Саске, “Завий на ляво този изход.”
“Копеле, това е грешния път. Сакура следващият е.”
“Dobe, този е!”
“Кой !”Сакура се паникьоса. “Този е!”
“Следващия!”
Хината и Кати не знаели какво да кажат. “Сакура сега завий!” “НЕЕ!” Наруто и Саске да се бият и без да искат я бутнали в процеса. “Ахх!”Изкрещяла тя докато ръката й бутната от момчетата отивала на ляво. Колата отивала в десния тесен път докато хората им викали.
Момичето запищяло, и момчетата се обърнали да видят какво става пред тях. Те били в насрещното платно и колите карали срещу тях. Сакура разчиташе на рефлексите опитвайки да отбегне колите.
“Ще умрем!”Изкрещял Наруто като видял какво имало пред тях...
камион.
________________________________________
“Чудя се как Сакура я кара?” размишлявала на глас Тен-тен. “Сигурен съм че са добре.Не е сякаш Учиха и другите биха карали в насрещното и че ще ги удари камион.”каза Неджи.
“Надявам се да си прав. Ха! Да те удари камион.Това е смешно,само идиоти биха направили нещо такова. Неджи-кън мерси за това че ме докара.Баба ми сигурно ме чака.”реши Тен-тен.
“Наистина ли трябва да си тръгваш?”попита той като малко момченце. “Да Неджи-кън.” Изкикоти се тя и го дръпна за целувка. След цяла минута тя накрая прекъсна контакта между тях. “Не ме изкушавай да правя това отново.” Нахока го тя и излезна от колата.
“Това не е възможно.”отговори той и даде малко газ така че колата да се помръдне съвсем малко. “ти си такъв позьор!Но те обичам.”каза тя и се прибра в нейната къща.
________________________________________
Междувременно...
"Аааах!" те всички извикаха и се приготвиха да видят светите порти на рая. Камиона даваше силен сигнал,ръката на Сакура се отмести от волана и застана на лицето й.Инстинктивно Саске грабна волана и го дръпна рязко на дясно.
"Хъм?" Всички разкриха лицата си и погледнаха. "Ние...не...сме мъртви?" прошепна Хината като не вярваше на очите си."В рая ли сме?Щото това не прилича на рая."отбеляза тъпо Наруто. "Живи сме!"Кати и Сакура извикаха в един глас.
Саске отби колата в една пътечка. Сакура има две много важни правила на карането. #1:Никога не затваряй очите си когато караш. #2:Слушай човека до теб а не идиота отзад.Мисля че ще е по-добре сега аз да карам."Анонсира Саске и те си смениха местата.
Наруто го прокълна докато сърцето му се успокояваше, "Сега мога да видя ,моя мозък го няма..."
________________________________________
"Вината е само твоя и на Наруто!Ако не се бихте нямаше никога да карам в насрещното платно!"Ядосано каза Сакура на Саске.Те вече бяха оставили всички и сега бяха сами.
"Както и да е.Той започна!"спомена той. "Вие момчета сте толкова…!"тя продължи. "Е поне не сме мъртви."Аргументира се той. "А можехме кретен такъв!"извика тя.
"Гърр...Съжалявам.Така по-добре ли е?"Той се извини за първи път в живота си когато я докара до нейната къща. "К-Какво?" втренчи се тя,изумена. "Хъм,ти губиш.Няма да повтарям." Той си сгъна ръцете и погледна на другата страна леко изчервен.
Вътрешната Сакура:Оо Боже Мой !Сакура , "Г-Н УЧИХА САСКЕ "токущо ти каза СЪЖЕЛЯВАМ!
"Простено ти е."Каза тя щастливо и го прегърна,тя не знаеше защо така го почувства. "Престани?"извика Саске опитвайки се да я отблъсне.Сакура го игнорира и го гушна по-силно, "Саске каза съжалявааам!" запя тя.
"Не не съм! Не се ласкай..."

_________________
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://narutofenfourm.forumakers.com
Angel
Джуунин
Джуунин
avatar

Брой мнения : 53
Join date : 17.11.2010

ПисанеЗаглавие: Re: ФенФик [SasuSaku]   Сря Ное 17, 2010 9:42 pm

много е яко
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Sponsored content




ПисанеЗаглавие: Re: ФенФик [SasuSaku]   

Върнете се в началото Go down
 
ФенФик [SasuSaku]
Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото 
Страница 2 от 2Иди на страница : Previous  1, 2

Permissions in this forum:Не Можете да отговаряте на темите
Naruto Fen Forum :: Форум :: Фен Фиковете тук-
Идете на: